- Публикувана: 5 авг. 2008, 09:24 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2008, 19:24 ч.
Как се чувствахте след раждането?
Отговарям с първата опция! Въпреки че се наложи секцио в хода на раждането, нещата протекоха перфектно,никаква паника,а напротив - усмихнати хора около мен,шеги, вицове, много смях по време на операцията, че и малко флиртаджийство 
, беше слънчево,топло,красиво, роди се здраво дете,всички й се радваха от първия миг и си я подмятаха да й стискат пухкавите кълчици,на мен ми говореха колко съм хубава и елегантна,че имам желязна коремна преса и няма да ми остане корем, много хора около мен,много грижи и внимание, прекрасен спомен ми е!!! Точно както го е формулирала авторката, имах желание да родя отново без да се замисля,час по-скоро,невероятна еуфория ме беше обзела, даже споделих и с доктора ми и той каза,че все пак е препоръчително да изчакам да минат 6 месеца от операцията 
(Като почнаха на Ива коликите,ми се изпари еуфорията на мига).
Още обаче не съм решила как да раждам следващия път,живот и здраве,дано има такъв,иска ми се да пробвам естествено раждане,понеже изпитвам леко неудовлетворение от това,че почти не участвах в раждането на дъщеря си.Доктора ме насърчава,имам данни и възможност да се справя,перфектно съм се възстановила след това секцио....ще видим като му дойде времето какво ще реша!
, беше слънчево,топло,красиво, роди се здраво дете,всички й се радваха от първия миг и си я подмятаха да й стискат пухкавите кълчици,на мен ми говореха колко съм хубава и елегантна,че имам желязна коремна преса и няма да ми остане корем, много хора около мен,много грижи и внимание, прекрасен спомен ми е!!! Точно както го е формулирала авторката, имах желание да родя отново без да се замисля,час по-скоро,невероятна еуфория ме беше обзела, даже споделих и с доктора ми и той каза,че все пак е препоръчително да изчакам да минат 6 месеца от операцията (Като почнаха на Ива коликите,ми се изпари еуфорията на мига).Още обаче не съм решила как да раждам следващия път,живот и здраве,дано има такъв,иска ми се да пробвам естествено раждане,понеже изпитвам леко неудовлетворение от това,че почти не участвах в раждането на дъщеря си.Доктора ме насърчава,имам данни и възможност да се справя,перфектно съм се възстановила след това секцио....ще видим като му дойде времето какво ще реша!
Бях планово секцио, супер доволна съм от всичко- подготовка, екип, реанимация, отношение на персонал. Твърдо "За" съм за така да бъде и второто ми раждане, а защо не и повече 
Бременна съм за 4-ти път имам 3-ри секциота и съм много доволна от всички който се грижеха и бяха до мен.С първото си дете бях депресирана дълго време след раждането,но с второто и третото вече знаеш че това е най хубавото нещо което може да ми се случи 
Честито! Да са ти живи и здрави дребните!
Ще уточниш ли секциите от какво се наложиха или бяха по твое желание?
Гласувах с 9-та опция.Бях безкрайно уморена ,изтощена,всичко ме болеше,особено операцията,краката ми бяха подути и не можех да ходя,сестрата така добре ми беше сложила абоката,че от мястото кървеше...въобще..... нямах търпение да се приберем в къщи на спокойствие,без визитации 
Гласувах с 6. и 7. Другите коментари са:
- много бързо се възстанових от секциото;
- преживях няколко седмична следродилна депресия;
- психически ми беше криво;
- в началото имах проблем и с кърменето, та депресията поостана малко повече;
- бих родила отново, но отсега не мога да кажа, че категорично искам нормално;
- много бързо се възстанових от секциото;
- преживях няколко седмична следродилна депресия;
- психически ми беше криво;
- в началото имах проблем и с кърменето, та депресията поостана малко повече;
- бих родила отново, но отсега не мога да кажа, че категорично искам нормално;
Избрах първата опция Ако можех да отгледам повече от 3 деца, щах да родя поне 6-7 Раждането не беше бързо, но не беше болезнено, бях леко изморена, само защото беше през нощта, иначе това интензинвно чувство на преминаване на бебето през мен и появата му бял свят - бих го преживяла още 100 пъти, ако можеше. Обаче не изпитах тази безгранична радост и щастие, за които повечето майки говорят. Всичко стана толкова естестествено, все едно беше (ама от в крайна сметка си е!) най-нормалното нещо на света. Бяхме много доволни, малко уморени и така. Бях изненадана колко естествено си тръгна животът с малкия човек от самото начало, защото преди това имах притеснения дали ще се справя. А в момента, в който изплака, знаех че нищо няма да ми попречи Мислех си, че ще ми липсва ритането в корема, но не, не ми липсва. Както са казали хората "всяко нещо с времето си" - страшно ми харесваше да съм бременна, раждането беше фантастично преживяване, а сега много ми харесва да се грижа за малкия човек
Ако можех да отгледам повече от 3 деца, щах да родя поне 6-7 Раждането не беше бързо, но не беше болезнено, бях леко изморена, само защото беше през нощта, иначе това интензинвно чувство на преминаване на бебето през мен и появата му бял свят - бих го преживяла още 100 пъти, ако можеше. Обаче не изпитах тази безгранична радост и щастие, за които повечето майки говорят. Всичко стана толкова естестествено, все едно беше (ама от в крайна сметка си е!) най-нормалното нещо на света. Бяхме много доволни, малко уморени и така. Бях изненадана колко естествено си тръгна животът с малкия човек от самото начало, защото преди това имах притеснения дали ще се справя. А в момента, в който изплака, знаех че нищо няма да ми попречи Мислех си, че ще ми липсва ритането в корема, но не, не ми липсва. Както са казали хората "всяко нещо с времето си" - страшно ми харесваше да съм бременна, раждането беше фантастично преживяване, а сега много ми харесва да се грижа за малкия човек Препоръчани теми