страшно ли е , че излъгах ... за произхода

Ами може би е време да кажеш истината?

Здравей,
Ако четеш внимателно всичко във форума ще разбереш, че не е задължително "след някоя и друга година да хукне да търси родителите си". Родителите сте вие.
Защо си излъгала в онзи момент мога да те разбера, преживях почти същия разговор когато ми се обадиха за сина ми. Не бях го видяла, само ми казаха, че е със сини очи и руса коса. Когато мъжът ми се прибра от работа не можах да го излъжа, но цяла вечер се убеждавахме поне да отидем да го видим.
От това, което си написала имам чувството, че лъжата ти тежи много. Всяка следваща лъжа ще ти тежи още повече...
Как да постъпиш, единствено ти можеш да решиш. Аз мисля, че извън семейството, състоящо се от теб и мъжа ти и в зависимост от близостта ви с тях родителите ви и евентуално братя и сестри, никому другиму не дължиш никаква информация.
Как децата ни ще приемат истината за ромския си произход? Дали трябва да им казваме? Тези въпроси вълнуват всички мами с такива деца. Всяка от нас решава за себе си. Лично аз с лъжа не мога да живея, но кога и как ще им кажа, все още не съм решила.
Всички ни е страх от много неща. Всички четем, събираме мнения и всяка от нас постъпва както тя го чувства, че е най-добре. Със сигурност всички ще сбъркаме малко или много, но... това е животът. 

Щом изпитваш угризения, значи трябва да им кажеш. Ти познаваш най-добре и мъжа си и дъщеря си. Можеш да намериш най-подходящия момент. Може и да не мине леко (вече не толкова, защото е ромче, а защото си ги излъгала), но поне после ще си спокойна. Все пак това е твоето семейство и имат право да знаят, а и на самата теб едва ли ти е приятно да ги лъжеш.
Няма нужда да разгласяваш сред комшиите в блока, квартала или където и да било извън семейството, ако се страхуваш от тяхното отношение. Тя е преди всичко ваше дете.

Ганката е написала едно към едно това, което смятах и аз да напиша.

Само едно ще ти кажа - ние също имахме притеснения за произхода, аз моите ги превъзмогнах бързо по време на чакането да ни се обадят, но мъжът ми до последно беше против дете от ромски произход. Така се случи, че видяхме детето десет дни, след информативната среща, на която разбрахме и ромския произход. Няколко дни преди да видим детето, мъжът ми каза направо да ходим да кажем, че сме съгласни и го осиновяваме. Така че не се знае каква ще е реакцията във вашето семейство. Аз определено бях много изненадана.
Освен това не е нужно широкото семейство да знае подробности, вашето семейство се състои от теб, мъжа ти и детето ти.

да се включа и аз с моя си проблем, но по темата. с мъжа ми сме заявили, че нямаме претенции за произход. все още чакаме обаждане. когато обаче кажа за мнението ни на роднини / мои/ и приятели се започва едно вайкане на тема " гена си е ген". обяснения, примери и логика не помагат. от сега съм се зачудила, когато се обадят дали изобщо да казвам на тези роднини и приятели какъв е произхода. странно е ,че семейството на мъжа ми няма такива притеснения, но те са етнически омесени / руснаци, евреи, прабаба италианка и един прадядо кюрд/ и може би за това реагират по този начин.другото решение е- казвам им и ги отрязвам автоматично от коментарии по темата.все още не мога да реша кой подход да избера.

Ами аз не разбирам защо изобщо обсъждате въпроса с хора, които не са членове на семейството ви. Това си е въпрос, който касае единствено и само теб и мъжа ти. Вие двамата си определяте какво дете искате и си действате. Когато се обадиха за сина ни, свекърва ми пет пъти ми звъня да пита има ли информация за "майката" и какъв й е произхода, докато накрая не я отрязах и се спря. Така и не й казахме нищо.

Да ви кажа честно, толкова се дразня на това всеки в България да се бърка там, където не му е работата, че вече е до степен на нетърпимост и ме избива на агресия. Категорично отрязване му е майката и това е. Ако не се научиш да го правиш, после всяка втора тьотка и любопитна бабичка ще те спира на улицата да ти дава непоискани съвети и да се бърка в неща, които не са нейна работа.

Извинявам се на авторката за отклонението

Шапокляк, от личен опит мога да ти кажа: никой, който разсъждава "гена си е ген" няма да ти разбере никакви обяснения и примери по въпроса. Колкото и интелигентни да са приятелите и познатите ти, щом не се касае лично за тях и не ги боли тях, няма да разберат. Ако държиш на отношенията си с тях, по-добре не им казвай.

Изчитам всичко във форума и рядко пиша , но тук не мога да се сдържа.
Относно пазенето на тайна - Моля , не носи този товар / защото това явно ти тежи/ сама. Бащата , като такъв , на детето има право да знае всичко за детенцето , което знаеш и ти. Вие като родители имате еднакви права и задължения и отговорности към това дете. Съпругът ти , като такъв , има право и е нормално да сподели с теб притесненията ти . Вие като семейство имате равни права в ъв вашето семейство. За околните не знам защо трябва да бъдат информирани. Това касае само вас двамата , а би ли трябвало да ви касае. Животът е твърде кратък , за да бъде усложняван с лъжи / или премълчаване на истината/.
А относно предразсъдъците мога много да пиша, да , преживях го, премислих го , превъзмогнах го, покрай посещенията ми в детски дом съм изживявала най-прекрасните гушкания и милувки от страхотни дечица , без да съм се интересувала в този миг за произхода на детето. Изненадвала съм се от русички , красиви и мили бели дечица , когато са ми казвали че са с ромски произход. Но съм се изненадвала , не за друго , а защо ми го съобщават.
Детенцето , което осинових е с български произход , но това е само случайност. Сега отглеждайки я , учейки я на елементарните неща , виждам как това парченце месо се превръща в човече, аз пиша върху този бял лист и дори не се и замислям какви гени носи , бщата алкохолик ли е , майката умна ли е , и т.н.
Това е моето дете и то ще бъде като човек това , което аз напиша на този бял лист - дъщеря ми.
И се стремя предразсъдъците на хора , които не са ми семейство , да ми минават покрай ушите , интересува ме само моето семейство - аз и тя - и дали детето ми е щастливо.
Дано вземеш правилното за вас решение.

Не споменаваш колко време е минало, откакто детенце е с вас, но трябва по-скоро да обясниш единствено на съпругът си за станалото. Мисля, че ще те разбере. Обясни му, че щом си я видяла си усетила, че това е твоето дете и няма никакво значение какъв е произхода й. Та дори и б.м. да е с български произход, не се знае какъв е бащата. Всички ние, щом сме тръгнали по този път, не трябва да си усложняваме живота излишно. Това са нашите деца, а какво ще стане един ден ........... божа работа.
Нашият син ни нарича "моя мама" и "моя тати" и се надявам така да бъде за цял живот.

Досега съм избягвала да пиша в теми, третиращи проблема "етнически произход" по ред мотиви.Но на въпроса на авторката ще отговоря с откъс от книгата "Първичната рана", който ми направи особено впечатление.Тук може би е мястото да кажа, че аз не харесвам тази книга, не ми е от полза, но това е друга тема.Независимо от това намирам, че следващият цитат от книгата е особено ценен и макар да се отнася до различия в раси, а не етноси си струва човек да помисли над тези думи:

"Когато осиновеното дете е от различна раса, то ще се нуждае от информация относно националното си наследство, както и ще търси достъп до подходящите ролеви модели...Родителите трябва да преосмислятсвоите предразсъдъци.Да се отнасяш към едно черно дете, което е отраснало в преобладаващо бяла общност, така, сякаш то е бяло, е вид расизъм, тъй като по този начин отричаш правото му да бъде това, което е...Белите двойки, които нямат черни приятели трябва много сериозно да преосмислят мотивацията си да осиновят черно дете или дете от смесени раси"

Не е едно към едно проблемът различна раса- различен етнос, но има аналогия.

на въпроса ти- аз специално съм човек ,който не може да лъже, дори когато ми се налага.Затова "от собствена камбанария" бих те посъветвала- колкото по-бързо споделиш със съпруга си, толкова по-добре, най-много един два дни сръдня заради лъжата, но после ще живееш спокойна и уверена в постъпките си.Успех!

Ние сме от семействата ,които бяхме заявили ,че желаем да осиновим българче.Но когато се обадиха и ни казаха , че детето ,което ни предлагат е от ромски произход ,решихме поне веднъж да го видим.По въпроса за произхода ми мъжът ми беше категоричен-българче .Аз много пъти съм си мислила ,че детето си е дете и може да донесе радост в една семейство независимо от произхода си.Какво се получи на практика- мъжът ми се влюби в детето още на първата среща и нямаше никакви колебания.Аз бях тази ,която искаше да обмисли добре нещата.Но отивайки на среща с нея забравях всичко онова ,което ме измъчваше.Сега чакаме датата на второ дело ,тъй като на първото не беше дадено ход.Нетърпеливи сме и разговаряме само за нея и времето ,което ни предстои заедно.Тук е мястото отново да благодаря на всички вас ,които ме подкрепихте и ми помогнахте да изясня нещата за себе си и до някаква степен да се справя с притесненията си.Вече ме посреща едно весело дете ,хвърля се в прегръдките ми и ме изпълва с радост-излишно е да казвам колко щастлива ме прави това.

Когато получихме писмото, че сме одобрени за осиновители, ме изненада името на детето: първото беше българско, а второто и третото - турски. С трепет отидохме на срещата. Лекарката, психоложката и медицинската сестра ни казаха - вие сте невероятни късметлии - детето е мноооооого красиво. Зарадвах се. Не че имаше значение дали е красиво или грозно, но се зарадвах. Донесоха я и какво да видя - едно малко, черно маймунче. Цялото космато - лице, уши - ама всичко. Къде го видяха красиво това дете? То гроооозно, черноооо. Прибрахме се вкъщи след като бяхме изминали 840 км за едно денонощие и нищо, ама нищо не ми трепна. На следващата среща това дете за мен беше най-красивото дете на света. И наистина е красавица. Опадват лека полека косъмчетата и това дете е посто неузнаваемо с всеки отминал ден. Аз май се отплеснах... Та за произхода... Никой дори не се сеща да ме пита с какъв произход е детето, въпреки видимия мат на кожата...

А за какво са ти мненията точно на осиновените деца?
Надяваш се, може би, че някое дете ще ти каже, че може и да не търси произхода си дъщеря ти? Това, дали ще търси или не е без значение - този произход е неин и тя има право да го знае.

А иначе в момента ти имаш проблем със съпруга си, не с детето си.

Хм, мисля си, че темата "ромски произход" се преекспонира прекалено много в този форум. Казвам това, не за да съдя някого или да правя забележки, а защото със сигурност мога да изброя поне 50 къде-къде по-важни неща от това, които не ти дават мира, когато тръгваш да осиновяваш дете.

Мислите ли, че ако сега на някого от вас се обадят от социалната служба и ви кажат: "Много се извиняваме, но е станала грешка, вашето дете всъщност не е с ромски (съответно български, турски, еврейски и прочие) произход, а се оказа, че е китайче (например), това ще промени нещата помежду ви!?

Аз пък мисля, че се преекспонира темата "български произход"

и аз мисля, че проблемът към днешна дата евентуално би бил със съпруга, доколкото проблемът касае като цяло доверие/вземане на общо решение и т.н. ... но не мисля, че драмата е голяма - сори, ама този произход се споменава с една дума в един документ от цялата преписка само ... вярно, че обикновено се акцентира от социалните работници, ама хора всякакви, ти сигурна ли си какво си чула, да не би да си изчела всичко, доверие имаш ли на тази жена, която набързо са анкетирали, докато е гледала да се отърве от бремето, а доверие на чиновниците имаш ли безрезервно? абсолютно ли си убедена във факта, че детето е от ромски произход? дали изобщо не ти е било до това в този момент, дали не си била толкова омагьосана от момента, че си чула/разбрала, това което си очаквала да чуеш/разбереш, съответно това си и споделила?
успокой се, гледайте си детето и не му мисли произхода самата ти!
един ден, когато то тръгне да търси, евентуално, ще намери ... нещо. и като намери, ще обсъдите намереното спокойно. никоя от нас не може да знае какво точно ще намери детето един ден, защото и при най-добро желание информацията ни не е бог знае каква ...

а, а и да си сигурна в произхода - как точно ще обезпечиш етническото му и културно наследство на ром? щото това би имало значение, ако произходът със сигурност е установен боя се, че за случая не споделям приложимостта на американските съображения за междурасовите осиновявания, споделени в "Първичната рана".

моята лична, конкретна позиция и планове за поведение е различна, както е различен животът на всеки. бих писала за личните си виждания и намерения, защото подозирам, че някой може да ме разбере погрешно от този пост, но в случая темата е зададена от анонимен автор и не се чувствам комфортно да споделя до там

Ох, хора, стига с тоя произход вече. Децата са такива, каквито ги направим. ще ме извинявате, ама какво от това ако едно дете е от ромски произход? Ми нали ти ще го възпиташ с твоите възгледи, ще му създадеш навици, ще му дадеш образование. И с какво ще се различава това дете от децата на съседите?

Проблемът тук не е в произхода, а в Тайната - голямата тайна, която тя си мисли че пази.
Всяка тайна води до лъжи, оплитане, изкривяване на истината и недоверие.

А за цитата от Първичната рана не искам да коментирам.

Не му казвай, още е рано! Има една тибетска поговорка, "Не мъти водата, за да се утаи". Дай си още време.

Сложи го в графата "ненужни истини" и си живей спокойно. Кому е нужно това разкриване постфактум? На детето и съпруга ти едва ли - само ще ги травмираш допълнително.
 А за теб, ако много те тормози този въпрос, опитай среща с психолог и нещата ще се уталожат.

съгласна съм с тези думи
аз като "правих бебе" не питах роднините какво мислят за мъжа, който ще е баща.....не сме му обсъждали произхода
разблирам стреса и желанието на роднините да "помогнат", но не могат

затова ШАПОКЛЯК - ВИЕ решавате - както какво дете искате, така и на кого ще кажете...ако имате желание да запазите нещо в тайна - това е ваше право

не съм осиновена
в нашата фамилия рода на майка ми са с дипломи от три поколения
рода на баща ми - баба ми дори няма завършено училище
обичта ми и привързаността и уважението не се градят на това кой какво има като "постижения", а кой колко ме е обичал и как го е показал  и какво е правил в живота ми за мен, разбираш ли?
детето ти няма да живее с дипломите на дядо си и филмите за него...освен ако това не е са вашите ценности в живота
то ще живее с любовта ви и това самоуважение на което го научите
а ако освен другото знае и истината своевременно - истината че е осиновено, ако деликатно го подготвите за това, че произхода е различен и ако го научите да УВАЖАВА ЧОВЕКА ЗА ТОВА КОЕТО Е А НЕ ЗА ПРОИЗХОДА МУ - няма да имате проблеми
е разбира се стрес със сигурност ще има...но той ще бъде преодолян защото една уравновесена личност със самоуважение и правилни морални ценности няма да има скрупули за произхода си и факта че е ромче ще му донесе почти незабележим стрес - стреса ще е от осиновяването, но той ще бъде преодолян с времето 
и пак ще кажа - стес ще има само ако наследи от баща си предрасъдъците за произхода

С първата, нецитирана тук част на поста, съм съгласна напълно с авторката и я поздравявам. По повод на цитата - точно по този начин разсъждавах преди да дойде първото ми дете в къщи преди 3 г и половина, че всичко зависи само и единствено от нас. Нещо повече - позволявах си да съдя хората, които имат проблеми с осиновените си деца.
Сега, когато имам две осиновени деца знам, че те са отделни личности, имат свои характери и колко стрес ще преживее всяко едно от тях в бъдеще на 100 % никой не може да каже. Да, възпитанието на морални ценности е важно,  вдъхването на самоуважение е важно, изграждането на здрава връзка е важно, но какво става там, в наранените им душички и по какъв начин ще приемат едно или друго разкритие за себе си само бъдещето ще покаже.

Извинявам се за отклонението, но за мен това уточнение е важно. Човек усеща тези неща само когато на него му дойдат до главата - проблеми винаги ще има, дано да имаме сили да се справим.

Децата бяха малки и аз си мислех , че всичко зависи само от нас....или , че ще се справим.
Ганката, почакай още малко за да пораснат и изкоренят тотално това убеждение.
 
Сега си казвам- Господ да помага...

Гадното е, че си излъгала, мислейки си, че няма да ти пука, а на теб ти пука и страдаш от това.

Има едно правило неписано - не започвай нещо, което не си сигурна, че ще можеш да доведеш до край.

А как ще реагира след време детето ти - ами - времето ще покаже. Сега може само да правиш предположения.

Аз мисля, че детето си не си излъгала, а само съпруга си. Детето не се интересува от произхода си на този етап. Когато то те попита - тогава ще решиш да излъжеш ли него, или да му кажеш истината. А когато тръгне да търси - дали ще открие една бивша интелектуална около кофите за смет, или проститутка с български произход, или една много бедна жена с ромски произход и няколко деца - мисля, че болка ще има. Това не може да се промени.
А за съпруга.... Ако това е единствената лъжа между вас, и ако това не е единствената - решението е твое. Ти познаваш човека до себе си. Ако той има нужда от тази лъжа, ако няма нужда от истината защо ти е да му казваш. Ако е човек честолюбив и разкриването на факта, че си излъгала за нещо толкова важно за него може би трябва да си отговориш на въпроса какво рискуваш, ако му кажеш, че си го излъгала и няма ли това да повлече въпроси за други лъжи.
И аз мисля, че семейството сте вие ртимата, останалите са роднини и някой неща не им "влизат в работата".

аз говоря това което ще ви каже психолог - всяко дете си има своите сътресения
ако се даде здрава психологическа почва - детето би било способно да надживее проблемите
децата ен ес делят нито по класи, нито по други неща - психологически се развиват така да се каже еднакво - в зависимост от това което ще заложим в тях
душата на всеки е различна, но поне психолозите твърдят, че ако се изградят нужните психологически елемнти в нея - тя ще е способна да се бори с всеки стрес

не споря - просто наистина тъй като имам интерес от психологията - това съм чела и в това вярвам
приложено в случая - добрата лимчна самооценка на детето няма да му даде да изпадне в нервен срив
но дори едно дете обгрижвано и уж без проблеми, което няма самочувствие, самоуважение и др нужни неща да е психически стабилно - то ще бъде винаги нещастно дори и в царско семейство и с царски произход
наистина само нашата любов - но правилно поднесена и приложена - може да спаси децата ни....обаче кое е правилно това вече е божа работа....аз поне не знам и допускам от любов безкрайно много грешки....

Здравей Ани, аз имам осиновено дете, което е сега та 6 годинки. Когато ми я предложиха, ми казаха, че тя е от ромски произход, баща неизвестен, дете от втора бременост - т. е. има и други братя, сестри и не се знае дали само един/една,че има откази и т.н. знаеш какво още говорят социалните, моето дете беше на 4 години и половина.Беше преживяло горкото да гогледат и да не го вземат или както то казва"не искат да ми станат майки", изобщо не съм им обърнала внимание. Не мисля, че е необходимо да казваш на съпруга си, че не е българче.Не мисля, че непременно ще тръгне да търси майка си.Не съм сигурна, че ще я намери. Не съм сигурна , че майката, ако може да се нарече така, ще иска да бъде намерена, така че споко.На мъжа, според мен, не казвай нищо. Има и българчета, не са всички деца в домовете от ромски произход.Освен това, детето ти не е живяло с роми, ами с теб, така че е българче и токоз! Не му мисли толкова.Важно е да има любов между вас, а както разбирам-това е така.Не си излъгала за нищо.Не си виновна за нищо.Ти си една изключителна жена.Давай!