Смятам, че тя е един изключително злобен и долен човек. То ако не беше нямаше да е в това положение и дори мисля, че не се грижи добре за собственото си дете, колкото и да се прави на най-добрата и единствена майка на света. Детето като излиза с нас е повечето пъти мръсно с несменено бельо,като му стяга багажа за почивката ни нямаше нито една изпрана и изгладена дреха вътре, всичко беше мръсно и нахвърляно, та се наложи аз като отидохме на морето 2 дена да пера, защото нямаше какво да се оплече чисто на детето и казала на мъжа ми, че не могла всичко да изглади. Като я прибирахме аз всичко оправих, подредих и дрешките ,изпрах ги, въпреки че той ми вика-не се хаби няма да бъде оценен труда ти. Та малко се отклоних от темата, но как да искаш да се запознаваш с такъв човек.Май в повечко ми е дошло от тая жена. Надявам се единствено да можем да се махнем от България и мисля, че това ще реши проблема. А ако може и да вземем детенцето с нас- би било прекрасно,но няма да го направим все пак и е майка. Аз съм предлагала аз да я гледам, защото все е по забавачки и деттегледачки и майката не и е сготвила 1 манджа откак се е родила, но мен кой ме чува. Детето си е нейно.
Я си помисли малко тоя пич както е зарезал каката с детето, може ли много бърже и теб да те зареже?
Еми може, да ти кажа, после да видим какви ще ги говориш.
Аре!
Да вземете детето с вас далече от майка му, малеееееееее, майко мила...Думи нямам.
Защо съпругата и детето трябва да се конкурират за внимание? Мисля, че любовта и въобще отношението е коренно различно, не подлежи на сравнение и конкуренция. Че по тази логика и първа (единствена) жена да си, детето пак ще е на първо място. Кое е различното? Или първата с детето са си деляли първото място, а втората вече е втора категория и не може да се обича така силно? Не ви разбирам логиката нещо... Аз пък никога не съм се чувствала на второ място в сърцето на мъжа ми. Което не означава, че не е луд за дъщеря си. 
