Световната икономическа криза или каквото там се случва в момента

да скъпите специалисти се уволняват и се назначават възможно най-евтини, на кой мупука за клиента фактически... важно е позата.
специалистите са принудени да бачкат на частно и като хванат клиент го мотаят , за да вземат пари ...

защо? нали за това са плащали? ти ако платиш за не9о него ли очакваш да получиш или някакъв боклук с оправдание икон. ситуация и много ли 9е си съгласна?
все пак който предлага не9о го гарантира и трябва да си предвиди и отработи рисковете. за пенсионната система ние сме клиенти. ами не сме доволни естествено след като договора не е спазен в наш у9ърб!

Толумба, не zнам как е при вас, тук част от държавните служители са неуволняеми, е няма такава сладка работа, вярвай ми. Другата част която не е толкова zащитена, на практика пак е много по_zащитена от индустрията. При вас може и да стоят по друг начин нещата, но тук държавната работа си е сигурна.

feiam, спрягат ви и вас, ама не така конкретно като Португалия и Испания. За вас говорят както пролетта говореха zа Испания, но всички на опашката, има си ред zа тая работа, ще видим докъде ще стигне тортата.  


Ами има доста хора които силно се съмняват че това е въzможно. Всъщност в Германия целта от години е да спрат да трупат дългове, но и тя се окаzва непостижима, та какво остава пък да ги връщат. В щатите пък нещата отдавна са иzлеzли от контрол. На тях като им потрябват пари, пускат печатницата под някаква форма и проблемът е решен. Та така погледнато, може би имат шанса дори и до утре да си иzплатят дълга. Само че в теzи 2 страни има съвсем други фактори и по_точно политически. На тях не могат да раzчитат нито Гърция, нито Ирландия.

Колкото до растежа, според мен тоzи принцип ще иzяде главата на съвременния капиталиzъм. Как се генерира растеж в zастаряващи общества? Нали всъщност ни интересува растежа в платежоспособни общества, пък те са zастаряващи. Зомалия и да си вдигне потреблението, едва ли на някой ще му пука. Но още по_важното, тоzи растеж има някъде граници и теzи граници са дефинирани от края на определени ресурси. Какво става после? Така че принципът който движи консуматорското общество е доста иzмамен и който го е приел zа zакон ще бъде иzмамен някога. Истината е че в бъдеще ще ни се налага да се zадоволяваме с по_малко, а не с повече.

Един от показателите дали има криза или не, дали има продукция или икономически растеж е отношението на страната към
високо квалифицираните специалисти.
В момента такива специалисти започват с около 2000/2500 евро чисто стартова заплата, което си е подигравка.
Да не изброявам дискриминацията на тема чужденци или жени в техническите специалности.
Фирмите икста да си на 25 години, завършил за 7 семестъра, ако може един или два семестъра опит в чужбина,
и да работиш за жълти стотинки, ами не става.
Уж имало недостиг на инж. но недостига е само към нископлатени инж.
От моята група в университета, 80 процента от завършилите са или в Норвегия или в Швейцария, където старовата заплата
е 65/70 000 евро, почти двойно по-голяма от Германия.
При нас обокновенно завършваме на 27 години до 30 години за 10/12 семестъра, инж. специалности са доста тежки,
а завършват едва 30 процента от хората.

Vjara какво ме топли, че държавните служители са неуволняеми, като те имат много бавно развитие в кариерата и заплатите са много ниски. И аз съм била държавен служител и се радвам, че напуснах. Говоря за академици, ако си със средно образование е ок
да си на държавна службица. На мен ми се иска да живея, да имам големи финансови възможности.
При нас всичко беше толкова мудно, месеци докато изкарам един патент, бюрокращина.
В ундустрията, една идея се патентира точно за около седмица, минавайки през всички отдели, юрист и още около
месец вписвайки се официално в патентен регистър.
Държавна служба е хубаво за хора, които не са мотивирани и предпочитат сигурна работа, вместо бърз растеж на аботното място.
Поне при мен беше така /полиция/. За всеки разтеж ни трябваха минимум три години, добър доклад от колеги, за да ни вдигнат заплатата с някакъв процент 
Наи-високата заплата беше около 5 000  евро бруто, но с около 25 години стаж, е че то още сега като млад специалист човек може
да си ги изкара тези пари, за какво ми е да чакам 25 години 

Ще ме прощаваш, но това е доста пресилено.
Няма организация, била тя частна или държавна,
която да предложи бърз растеж на всичките си служители.
Пред очите ми хора, които са амбициозни и знаещи,
имат желание да се развиват, правят кариера и то бърза,
в рамките на една държавна структура. Съвсем успешно.

И знам, че това ще ви прозвучи невероятно,
но тук има хора, които вярват, ама наистина вярват
в държавната служба като служба на обществото.
Хора, които могат да изкарват повече в частния сектор,
но предпочитат да са в държавния, не защото не са мотивирани
и решили да се пенсионират на държавното кресло.


Tinkerbell-che,

работила ли си някога като доброволец?

В какъв смисъл като доброволец?

Работила съм в държавния сектор и издигането беше доста бавно, на всеки три години се увеличаваха заплатите,
но с малък процент. А разтежа е доста бавен, защото рядко се откриваха нови длъжности, трябва да се чака едва ли не да се пенсионира някой, работи се години по едни и същи проекти, а не толкова динамично както бях свикнала от предишната ми работа.
Никой не си даваше зор, мудна работа общо взето, изнервих се. Отговаряше се на мейли на всеки няколко дена, а не на няколко часа, както аз бях свикнала. Исках да запича курсове за нови сертификати, не става, трябва задължително да има няколко колеги с мен, а да де, но те не желаят, все пак са назначени ауф лебенсцайт или до края на живота буквално преведено.
Аз след като си свършех моята работа по проектите и ми се налагаше да чакам С МЕСЕЦИ  докато другите смогнат.
В моя отдел имаше само трима колеги които работеха с моето темпо, другите не си даваха зор, бяха се набутали и с връзки.  Не е за всеки тази работа. Зависи и къде си де, имам приятелка във финансовия отдел, завършила е икономика и при нея
е по-динамично, но не са държавни служители, само по-възрастните служители са със статус чиновник.

А ако като доброволец имаш предвид благотворителна дейност, да работила съм събота и неделя в една занималня с около 30 деца,
давах уроци по математика и физика на деца от социално слаби фамилии, които не можеха да си позволят уроци, а имаха нужда от помощ.

Мдам. Така описан, твоят опит звучи кофти.
При нас е различно. Нищо общо с изложеното от теб.

Адмирации за преподаването 

Тинкербел, ти така като гледаш заплатите в различните държави, гледаш ли цените там? 70.000 в Швеция нямат същата стойност като 70.000 в Германия, ама изобщо. Сравняваш ябълки с круши.

жабке,  - това, което го плащаш сега под формата на пенсионни осигуровки е за сегашните пенсионери (в държавните фондове). Това, което го чакаш/-ме под формата на пенсии ще дойде от пенсионните вноски на нашите деца. Това е смисъла на системата pay-as-you-go, която с малки разновидности е най-повсеместната в Европа (някои държави имат силен трети стълб на частни пенсионни фондове, но там има куп други проблеми). Де факто в дърважните системи - като НОИ, например - вноските ти не се "трупат" за теб,, така че очакванията ти са за вноските на следващото поколение...Затова даже от тясна гледна точка на пенсионната система е трагедия застаряването на населението и ксенофобията.

тогава да не се изгърбват майките с ако детето не е .. и ... и ти не ... и ... то си лоша майка и пр. глупости и да карат майките да правят невъзможното като уондър уоман , като останалите членове на очакващото общество гледат с явен интерес отстрани , когато не проявяват досада и нетърпение  и не ми разправяй как чакам някой да ми гледа децата. просто се чудя къде са междучовешките отношения и не станаха ли просто общетвено понятие.

за съжаление от няколко години наблюдавам тенденция (в три държави в ЕС, доста различни откъдето и да ги погледнеш) как ако уж има някакви междучовешки отношения, то те са фалш и фасада, общо взето май всеки за себе си/за семейството си и толкова, другите да се спасяват по единично, тъжна работа   
за уондър уомън - не знам, всеки знае според каква тояга скача. аз се "гърбя" доста на работа и с много дини под мишница (приключих си аспирантурата с фул-тайм джоб и малко дете, в чужбина без баби и прочие обслужващ персонал, ама разгеле свърши се и не искам да се сещам), ама се нямам за такава. По моя дефиниция гърбенето е било едно време, когато всичко вкъщи се е вършело на ръка и по цял ден на нивата с децата. Ама знам ли, може пък по-леко да им е било, и/или по-щастливо и простичко да се живеели хората 

аз почти нищо не разбирам от темата, за която говорите, но според мен кризата стимулира навлизането в пост-потребителска ера по-бързо от очакваното ( да кажем от go green движения, и т.н) . Затова изобщо не вярвам, че потребителите ще се 'върнат' след кризата и отново някога ще харчат, както 'преди кризата'. И заради това, че много нагласи сякаш са променени и хората все по-малко имат нужда от 3 пиксела повече. Не знам дали съм права.

ето, туй ми е ме4тата, смятам се за предразположена... 
но и в Италия е рядко явление, плЮс 4е тук, в държавната администрация влизаШ само и единствено с много ... Шуробаджена4ески отноШения 


Лорелай, у4удваШ ме 

от няколко години? 

то4но това е неЩото, което ме дразни и в България и в Италия от едно... двайсетина години   
вярно 4е погледнато в дълъг период са "няколко години", но тенденцията е тъжна (според мен, де  )

и не е въпрос кой колко може да се "изгърби" за да постигне неЩо, ясно, 4е жертви се правят в името на неЩо. въпросът е "можеШе ли тези жертви да са по_неосъзаеми за вси4ки у4астници"?
не знам дали се обяснявам 



сакън, не е само (надявам се) за специалисти темата, и аз колкото теб разбирам 
не знам нито дали си права, нито дали е правилно, но леко се надявам, 4е идва някакъв период на разли4но мислене 

после, естествено, както се каза нейде по_нагоре, всеки си хар4и парите както намери за добре (за да не мина за някаква екстремистка, аз напр. сериозно пооЩрявам козмети4ната промиШленост  )

ее, аз от няколко години го забелязвам това явление, преди вероятно пак си го е имало, ама това евентуално съм била по-ентусиазирана зелена еуглена и не съм го забелязвала. Като проимаш деца тези неща май по- се набиват на очи  .
И то не само местните от Варезото (царе на егоцентризма), ами и в общи линии доста обширна експат колония, с която общувам и която е събрана от цяла Европа (уж хора учЕни).

Иначе съм сигурна, че в едно по-"задружно" (не ми идва по-добра дума) общество ориентирано не само към индивидуалното благоденствие, а и към общественото добруване, жертвите на всеки един индивид ще са по-малко. Ама как да стане револ\ция в главата на хората...? Мисля в game theory ( и в поведенческата икономика) се учеше една жестока работа наречена "дилема на затворниците", която обяснява защо и как хората не си сътрудничат даже и в един момент за тях да е по-изгодно да го правят (по-изгодно дефинирано и изчислено с цифрички, както си му е реда  . Ако някой го интересува: http://en.wikipedia.org/wiki/Prisoner's_dilemma . Според мен това е така за всеки социален аспект - всеки за себе си. Извинявам се, че отклоних темата. 

О, то теоретичен материла в подкрепа  на тезата, че следването на чистите меркантилни интереси и личното облагодетелстване не винаги дават най-добрите резултати за обществото има стабилен. Припомнете си що е то  Market failure.

Само да можеха всички да мислят глобално и не само за собственото си дупе, ех. 

Дори и да се приеме, че харчовете не са на кредит, а само от собствени пари, чисто теоретично не е никак сигурно, че спестяването задълбочава кризата. Защото по-малко похарчени пари за консумация означава повече спестени пари за инвестиции, а инвестициите стимулират икономиката. Виж, ако парите се кътат под дюшеци и юргани без да се въртят, вече е друго.