Публикувана: 22 септ. 2008, 15:46 ч.
Последно мнение: 14 апр. 2009, 14:08 ч.

Как да кажем на детето?

3 633
32
1

# 15 3 окт. 2008, 00:28 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Ами аз усещам, че понякога баща му му слага въпросите в устата. Говорил му как ме бил обичал, как добре сме си живяли (да бе, да Rolling Eyes

) и съответно понякога синът ми идва да си поговорим. Ние се разделихме когато той беше на годинка и половина, така че спомени няма. за това му казвам " Вики, ти карал ли се с приятел?" - да, "Като се скарате вече не искате да играете заедно, така и ние сме се скарали вече не можем да бъдем приятели както преди".
Незнам дали е най-правилното обяснение, но е близко до истината. А и синът ми вижда, че вече имаме друго семейство. Понякога нарича вторият си баща "татко", има брат, живеем заедно. Отдавна е разбрал, че баща му е само телефонно обаждане, смс, кратка разходка до МОЛ-а и това е.

# 16 3 окт. 2008, 15:25 ч.

Мнения: 165

Колкото по-рано му се каже на детето, толкова по-добре - като е по-малко по-бързо ще свикне с мисълта. Така то ще бъде и по-малко уязвимо спрямо разните там задължително присъстващи "добронамерени" и "искрено загрижени" дребни душици, които ще се втурнат да му обясняват ситуацията вместо теб. Според мен не трябва да му обясняваш като на бебе - разбира се трябва да си подбереш думите, но то не трябва да си създаде представа, че вие сте се скарали за малко и като ви мине всичко ще е по старому.

# 17 8 окт. 2008, 13:39 ч.

Мнения: 2 175

..Снощи му казах..
Попитах го дали е наясно, че оттук нататък сме си само двамата и че тати всъщност повече няма да живее с нас..Поисках мнението му..А малкия каза, не сега..като си лягам..
После на лека нощ пак го попитах и той ми каза: "Предпочитам да сме си заедно..но щом не може, ще трябва да свикна"
Прекалено..лесно ми се стори..
Предполагам, тепърва ще осъзнае думите ми/си.. newsm78

# 18 8 окт. 2008, 16:55 ч.

Мнения: 165

Цитат на: magarence в ср, 08 окт 2008, 13:39

Това, което ти е казало детето, звучи като думи на възрастен човек. Това показва, че то разсъждава абсолютно правилно за ситуацията. Другото, което ми направи впечатление, то не просто "ще свикне" с новото положение, то разбира какво се случва. Това е добре за теб - имаш насреща си не бебе, а мислещ човек. И това не трябва да те притеснява ни най-малко.
Но не става ясно ти обяснила ли си му защо няма да сте заедно?

# 19 8 окт. 2008, 19:40 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: stealflame в ср, 08 окт 2008, 16:55

Цитат на: magarence в ср, 08 окт 2008, 13:39

Но не става ясно ти обяснила ли си му защо няма да сте заедно?

Не, не съм..
Но и то не ме попита..
Ние от месеци почти не живеем заедно, а наскоро дори се преместих с малкиа от Варна в София - наехме си квартира и си заживяхме сами..Виждат се и се чуват с баща си когато може..

# 20 9 окт. 2008, 11:40 ч.

Мнения: 1 425

децата са адаптивни.

# 21 9 окт. 2008, 15:06 ч.

Мнения: 165

Цитат на: magarence в ср, 08 окт 2008, 19:40

Но и то не ме попита..

Ще дойде и този момент. Аз чакам кога моето дете ще попита "Защо?". Не мога да кажа, че се притеснявам от отговора. Подготвена съм и не мисля да скривам нещо от него. Сигурна съм, че има някакви мътни спомени от скандалите и сълзите вкъщи, което до някъде ще ме улесни и все пак...

# 22 12 окт. 2008, 22:43 ч.

Мнения: 302

Цитат на: Gercho в пн, 22 сеп 2008, 18:08

... Казах им истината, по начин подходящ за тяхната възраст, а именно, че
не живеем вече в една къща, защото не се разбираме и много се караме.
Казах им, че така сме по-спокойни и по-щастливи, и съм убедена, че те ще го усетят и видят.
Също и стандартните неща, че ние си оставаме техни родители, че винаги ще ги обичаме
и ще се грижим заедно за тях. Толкова.
Сега, когато решихме да се разведем постъпих по същия начин - казах им
истината, не съм крила, не съм ги заблуждавала, че ще се съберем някога.

Ха, точно така и аз направих. И всичко е спокойно... Пу-пу! Peace

# 23 13 окт. 2008, 13:17 ч.

Мнения: 836

А, кога им казахте - малко преди или след раздялата?

# 24 13 окт. 2008, 18:20 ч.

Мнения: 302

Аз казах на Кармен след раздялата, но тя беше само на 3г и 9 месеца и въобще не беше наясно. Едва по-късно взе да и става интересно, кое, защо и как.

Мисля, че може да се прецени, кога детето вече има нужда да узнае за промяната. Причина да се бърза за поднасяне на Голямата новина, не мога да измисля... newsm78

# 25 13 окт. 2008, 19:34 ч.

Мнения: 18 542

Цитат на: Силви_ в пн, 13 окт 2008, 13:17

А, кога им казахте - малко преди или след раздялата?

Аз още не съм обяснила - чакам удобен момент или да ми бъде зададен директно въпроса. За сега май приема фактите буквално и не проявява голям интерес.
Много са ми полезни мненията ви и продължавам да ги чета с интерес.
Благодаря! Hug

# 26 13 окт. 2008, 21:43 ч.

Мнения: 2 175

Ами както споделих вече - беше миналата седмица..
Около месец след "раздялата"..просто изчаках да се преместим, тръгне на училище и намерим квартира.
На първата ни самостоятелна вечер в "новата къща" му казах..
Реагира..изкл зряло..Каза" щом няма друг начин"..
Не ме попита защо, как и тн..
И оттогава също не е ме питал нищо по въпроса..

# 27 14 окт. 2008, 09:06 ч.

Мнения: 165

Цитат на: Силви_ в пн, 13 окт 2008, 13:17

А, кога им казахте - малко преди или след раздялата?

Тъй като се изнесох без непосредствено предупреждение, нямаше как да кажа на детето предварително. Казах му на втората или третата вечер след това. Мислех си, че ще трябва много да говоря и да обяснявам, но той първо попита "нали няма да се връщаме скоро", отговорих "не", а той само каза "добре" и се усмихна... и така вече 1/2 година въобще не е попитал повече.