а аз се чудя за ситуации като моята където с бащата не просто не сме в приятелски о-ния, а той тотално е зарязал детето си, не се обажда, не отговаря на моите имейли относно неща свързани с детето-как да успея да не черня бащата? ясно е за версията, че сме се карали и затова сме се разделили, но оттук нататък как да представим че бащата обичал детето си като го е зарязал. чудя се?
- Публикувана: 22 септ. 2008, 15:46 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2009, 14:08 ч.
Как да кажем на детето?
Оххх..незнам..отговор и формула няма..
Ние като сме в добри отношения, пак не е по-лесно..
Иди и обяснявай защо не може да си живеем всички заедно..
Хванала го е носталгията яко - седи и подсмърча и си иска да се връща във Варна..
Как да му обясня, че там пак ще е сам..само с баба си?
А знае за баща си, познава се вече с приятелката му..ама не вдява..
А на мен сърце не ми дава да го "застрелям" в прав текст..
Просто му повтарям, че всичко вече е минало и че трябва да гледаме само напред..
Ние като сме в добри отношения, пак не е по-лесно..
Иди и обяснявай защо не може да си живеем всички заедно..
Хванала го е носталгията яко - седи и подсмърча и си иска да се връща във Варна..
Как да му обясня, че там пак ще е сам..само с баба си?
А знае за баща си, познава се вече с приятелката му..ама не вдява..
А на мен сърце не ми дава да го "застрелям" в прав текст..
Просто му повтарям, че всичко вече е минало и че трябва да гледаме само напред..
Моето детенце изживя стресово скандалите ни с баща му. 
Дори ТО ме е успокоявало ... 
Не искам да си спомням тези моменти. 
Когато се разделихме двамата с малчо излязохме на квартира. Беше ни много добре и детето започна да се успокоява. Казах му още в самото начало какво смятам да направя, а то милото ме подкрепи. Един ден ми каза :" Ти мамо защо казваш че тати е добър , а пък аз съм виждал че е лош. Лош е ама ти се правиш че не е вярно и казваш че не помниш??" Как да обяснявам , не искам да му пълня с глупости главата. Той ще порасне и сам ще разбере. Сега е наясно че с баща му няма да се съберем , още повече че си имам друг мъж в живота и с малкия много се сближиха. Усещам че на детенце му е мъчно и за баща му , но знае че такова е положението - за туй сме разделени - за да не се караме ! Не спирам да му говоря че татко му го обича ( макар че не се виждат често - в годината по 1-2 пъти за малко защото той е все извън БГ....Мисля така е правилно ! 
Смятам , че трябва от рано да се каже на детето , та те са деца и бързо се адаптират ( по-добре от колкото ние самите) - още повече че за да се адаптират помагаме и ние ! Сега е на 7г , но когато се разделихме с мъжа ми тъкмо беше направил 5г .
Дори ТО ме е успокоявало ... Не искам да си спомням тези моменти. Когато се разделихме двамата с малчо излязохме на квартира. Беше ни много добре и детето започна да се успокоява. Казах му още в самото начало какво смятам да направя, а то милото ме подкрепи. Един ден ми каза :" Ти мамо защо казваш че тати е добър , а пък аз съм виждал че е лош. Лош е ама ти се правиш че не е вярно и казваш че не помниш??" Как да обяснявам , не искам да му пълня с глупости главата. Той ще порасне и сам ще разбере. Сега е наясно че с баща му няма да се съберем , още повече че си имам друг мъж в живота и с малкия много се сближиха. Усещам че на детенце му е мъчно и за баща му , но знае че такова е положението - за туй сме разделени - за да не се караме ! Не спирам да му говоря че татко му го обича ( макар че не се виждат често - в годината по 1-2 пъти за малко защото той е все извън БГ....Мисля така е правилно !
Смятам , че трябва от рано да се каже на детето , та те са деца и бързо се адаптират ( по-добре от колкото ние самите) - още повече че за да се адаптират помагаме и ние ! Сега е на 7г , но когато се разделихме с мъжа ми тъкмо беше направил 5г .