аз бях бабино детенце, е и мамино и татково. абсолютно ми се отнемаше всяка възможност за самостоятелност.
бях ужасно болнаво и кекаво дете. следователно, никакъв спорт, че да не настина и солфеж и пиано и немски до дупка
баба ми ми переше бельото, докато станах на 18, оправяше ми и леглото, винаги имаше 3 пъти на ден сготвено ядене плюс сладкиш някакъв.
същото е правила и за майка ми, даже за нея, докато стана на 50. майка ми стана самостоятелна чак когато баба ми не можеше вече да и слугува. сега е хала и половина........
ами, какво да кажа. ужасно самостоятелен човек съм. от 20 годишна работя, даже по едно време следвах и работех.
на 20 се изнесох от вкъщи, на 25 заминах за друга държава и се грижех не само за себе си, но и за родителите си, като им помагах финансово и за половинката си, която беше ужасно несамостоятелен човек.........
сега лежа на гърба на мама а тя от своя страна на гърба на прадядо ми, от там са средствата с които живеем.
но дупе знае две и двеста........
аз като че ли съм по-склонна да оставям детето само да се оправя. мисля, че така е по-добре. баща и обаче и подгъзурчва за всичко, което е зле. да видим какво ще излезе.........
и за мен истината е някъде по средата..........