"На учителя ... с любов..."

Аз ли не съм в час или учителят няма право да гони от клас към настоящия момент . Все си мисля, че е второто.

Прочети пак последната дума в мнението, което си цитирала.

В училищата останаха ли библиотеки с книги? Може би единствената функция на книгите ще е да им се бърше прах, защото едва ли много ученици се засилват да четат издания от моите ученически години за партизани.  И със салоните е същата работа.

- не частични , ЗАДЪЛЖИТЕЛНО/без да крещя/ просто подчератавам.
2.- защо да нямат право, незнам кой набор си, ама по наше време, директора и учителите бяха тези който определяха кой да се изключи и кой не. Че това че нямат прабо да прилагат вечрни форми и други такива си е наш проблем. Защото ние допуснахме това да се случи.Това именно казвам, че е необходимо да се възвърнат повечето от формите на обучение, соц. адаптация, възпитателни мерки и други такива. Какво стана в случая, демокрация, а ма то на детинштина се обърна, без ред, без законодателство, без контрол, без едно нищо. Че как тогава ще искаме от децата си те да бъдат /нещо/, което реално ние самите не допускаме да ги направим такива.Богат, беден, съкат, недъг, сляп, глух, всички те и ние сме хора, изградени от плът и кръв, и училището е едно за всички- то дава знания, образование, переспективи, изграждане на личноста. т. е.семейството като първа инстанция - да, но училището е второто семейство на децата ни.

Той не, но все пак в училището има и охрана, има и друг персонал. При добро желание, ще се намери и начин. Ако се прибави умножаване на наказанията и неблагоприятните последици за ученика, щом си позволи такава волност, това би решило проблема в повечето случаи, нали?
От друга страна, ако ученикът избяга от час, учителят също е безсилен и няма как да отговаря за безопасността му. Не може да вържем децата в училище, но можем да направим така, че да не си помислят да го напускат без разрешение. Всичко е въпрос на технически подробности, важното е родителите да решат искат ли в действителност такива крути мерки или ще сработи криворазбраната майчина любов. А и на учителите ще се отвори повече работа, там също може да има съпротива под формата на загриженост и жал към дечицата. Същите тези, от които сега реват.
Затова някъде напред казах, че съм много скептична относно някакви ефективни промени - всичко ще е много шум за нищо, защото е много по-лесно да се спускаме по инерция, отколкото да се опитваме да катерим нагоре.

За написаното с червените букви не мога да се съглася. Семейството си е семейство, училището си е училище. Човек има едно семейство (или повече, ако родителите се задомят повторно). Училището никога не може и не трябва да е второ семейство, защото то е една административна структура. Същата глупост като с репликата "трудовият колектив е нашето второ семейство".

Както казах, аз не ти опонирам. Обясних просто къде са слабите места на тази мярка и виждам, че и ти си ги посочила.
Според мен в основата на ефикасността на такива мерки, целящи да наложат дисциплина, трябва да стои увереността на учениците, че като се провинят, ще бъдат задължително наказани. Всяко скатаване демотивира учениците да са дисциплинирани и съотвентно всяко наложено наказание ги мотивира. Така че задължително трябва да има някой, който да следи за напускане на училището и въобще дали ученикът изтрпява наложеното наказание (в случай, че се въведе такова), иначе всичко се обезсмисля.
Сега не знам дали охраната проверява кой ученик илиза и защо илиза, но подозирам, че не си дават толкова зор.

Относно ефективните промени, които министърът бил предвидил, такива просто няма да има. Това е очевидно за всеки, който се е докосвал до българското образование в последните години. Просто са си направили проучване с кои гръмки фрази най-ефективно ще симулират дейност и са ги използвали.

Не знам по другите училища как е охраната, но новата в нашето не струва. Като ходих да подам молбата през януари, ми искаха ЛК, за да влезна(бяха от Егида), сега е като хан училището(друга е фирмата)-никой не те пита кой си и къде отиваш 

Не само не си дават зор, но и гонят учениците, които имат свободен час навън, за да не пречат на останалите. Ама че навън валяло, трещяло и т.н. - на кой му пука...
И къде да се подслонят децата - в най-близкото кафене, разбира се, оттам поне никой не ги гони.

И ето един куриоз - учителят не може да гони от час, защото не може да гарантира безопасността на ученика, а цели класове бродят безнадзорни по време на свободните си часове.

Още нямам опит с у-ще, а и не знам как ще е като станем първолаци, но внимателно чета темата, за да видя какви са "евентуалностите"....
Не падам от луната, но не съм учила в Бг /с малки изключения/ и имам въпроси, базирани на това, което ни "прилагаха" в чужбина:
1. изгонени от час имаше - но те стояха в коридора, пред вратата на стаята, беше си срамно - който учител мине или директора - гледа те стърчиш там ...
2. когато има свободен час - седим в стаята и пишем домашни или бъра-бъра, но почти винаги имаше възпитател с нас
3. охраната, не пускаше никой да излиза от у-ще до края на часовете /направо е безотговорно да се гонят навън ученици - както е казала Как' Сийка

Вярно е, че сега, повечето деца, срам нямат от нищо - говорят ужасно, за поведение и външен вид няма да коментирам - ама нали, би трявало, ние да ги възпитаваме, на нас да подражават, ние да им определяме "вечерен час" и да ги контролираме - явно е много трудно и нееднозначно .... Давайте, пишете още, та дано се науча и аз на нещо хубаво от цялата тази лошотия ...
 

То, като гледам, ти трябва повече да пишеш, а ние да четем, нали се докарахме дотам, че да преоткриваме топлата вода...

Много интересна тема. Как съм я пропуснала?...

Учителят действително няма право да гони от час, но ако го направи то е защото обикновено ученикът пречи на работата на целия клас.

А относно изключването - при положение, че училищата са на делегирани бюджети наистина ли мислите, че някой ще се лиши толкова лесно от средствата, които носи този ученик?

Включвам се в темата по няколко причини.
Първата е, че виждам в нея болката на няколко съфорумки, чиито мнения много уважавам, макар и не винаги да съм съгласна с тях. Виждам болката, която е и моя болка.
Втората причина да се включа е, че точно по времето, когато се е снимал репортажът, влизахме в часове точно в същите класове, в които са заснети скандалните сцени. Картинката която виждахме, беше коренно различна - същите тези деца бяха открити, дружелюбни, готови за диалог - защото точно диалог им предлагахме, защото не заставахме пред тях като хора, които се опитват да ги смазват с авторитета си ("Ти какъв си, бе? Нямаш ли уважение към учителя?"), а като хора, които са готови да ги чуят. Имали сме прекрасни часове с тези деца - защото поначало бяхме настроени да ги слушаме, да ги чуваме... И те самите бяха изненадани от това, колко много имат да казват и как могат да го кажат, без да нараняват някого. Това е проблемът, според мен - училището не дава на децата форми на положителна изява - часовете са досадни, еднообразни, учениците там не са субекти, а обекти на обучението; извънкласни форми има малко, а за тези, които не са в състояние да си платят - и никак; никой не учи децата как да се справят с чувствата си - защото да изпитваш гняв е нормално, да счупиш нечия глава поради тази причина - не е; никой не учи децата и как да работят в екип, как да приемат различните, как да се справят с конфликти... За какви оценки за поведение говорим? Как оценяваме нещо, което не сме преподали? Откъде очакваме да го знаят? Не всяко дете има шанса да се роди в проспериращо семейство, не всяко има късмета родителите му да знаят какво искат и как да го постигнат... Всички са потресени от поведението на някои деца във филма, но никой не си дава сметка, че някои от тези деца са ежедневно бити от родителите си и са озлобени и отчаяни... И чест прави на учителите им, че не се опитват да ги прехвърлят в друго училище, на чужда отговорност, а правят всичко възможно да ги задържат в някакви рамки, да им дадат шанс да получат поне някакво образование... И чест прави на директорката, че познава всичките си деца по име, че знае кое има тежка съдба и има нужда от повече подкрепа... Да, учителите са далеч от съвършенство - но са ХОРА и влагат много душа в това, което правят. И това си проличава в поведението на самите деца - защото те не са точно това, което показа филмът. Нещо повече - те са доста различни от това. Никъде във филма не се видя, но същите тези "гамени" собственоръчно са сковали по-висок стол за недораслия си съученик, за да не се чувства непълноценен, когато седи сред тях; същите тези "изроди", както ги квалифицира някой, тичат всяка сутрин да посрещнат това момче на входа на училището и го разнасят на гръб по стълбищата, защото той има проблеми с придвижването... Да, можем да се потрисаме от отделни прояви. Но всъщност това са едни деца, които просто имат нужда някой да им признае, че са личности. И като не намират начин да го направят "правилно", го правят както могат, както го виждат ежедневно по улиците, по телевизията, по интернет...
Съжалявам, че се отплеснах, но наистина ме боли за тях.

Кабо Алма, много интересно мнение и гледна точка. Съгласна съм с всичко това, още повече, че е информация от първа ръка. Нали затова повечето от нас се съгласяват, че децата не са виновни за нищо.

Снощи ме бяха обзели емоциите, всъщност исках да напиша за предложенията на Асоциация "Родители" за новия Закон за училищното образование. Иска ми се да ги обсъдим, защото колкото повече глави, толкова по-добре.
Ние предлагаме

- въвеждане на овладяването на социални умения като част от държавните образователни изисквания

За това писах и в предишното си мнение - училището е мястото, където децата трябва да се научат преди всичко да живеят в общество, да отстояват правата си, без да накърняват правата на околните, да се научат да работят в екип. Високите академични резултати идват като следствие - ако ценят общността, към която принадлежат, ако искат да се представят добре.

- включване на овладяването на социални умения в програмата на центровете за работа с деца, в извънкласните и извънучилищните форми


- две години задължително предучилищно образование

Това е времето на началната социализация, а за някои деца - и времето, когато ще научат български език, за да не отбадат от училище още в началните класове.

- тестване на пригодността на учебниците като помагала за самостоятелна работа на учениците

Сега се взема мнението на учителите, но всъщност важното е доколко учебникът може да бъде използван от учениците самостоятелно, а не да чакат превод от родителите. Учебникът не трябва да повтаря казаното от учителя (или обратното  ), а ясно и достъпно да обяснява материала - така че, ако детето е било болно, например, да може да се подготви самостоятелно.

- премахване на двусменното обучение и използване на възможностите на целодневното обучение за личностното и общностно развитие на децата

Да спрем да се отнасяме към децата, като към бройлери и да се опитваме да ги натъпчем колкото може повече бройки на колкото може по-малко място. Дори елементарните сметки показват, че в училищата с едносменно обучение часовете са по 45 мин., а в тези с двусменно - по 40 мин., т.е. годишно децата в училищата от втория вид губят около 128 учебни часа само от тази разлика. За какви извънкласни форми може да става дума, за каква работа за личностно развитие, за каква положителна изява... Че то и мишките, като ги напъчеш на малко пространство, стават агресивни.

- забрана за напускане на територията на училището по време на учебни занятия

Да, струва пари и усилия, но коренно променя нещата.

- забрана да се оставят учениците без надзор по време на свободните часове

Свободните часове са форма на насилие върху децата - те са си направили труда да се появят на работното си място, но отсреща получават посланието: "Ти не си важен, твоето време не е важно, можем да си позволим да го пилеем". Каква трудова дисциплина да искаме от тях, като училището се позволява да демонстрира пренебрежение към ангажиментите на всички участници в учебния процес.

- ясни процедури за комуникация с родителите

Не да се чака ученикът да направи сто хиляди отсъствия или да подпали чин, че да се викат родителите, а още същия ден, когато се е случило нещо извънредно (например, не е бил на училище), да се търси контакт с родителите. И да има форми за подкрепа на тези, които не се справят. Защото често пъти стандартната реакция на родителя е да набие провинилото се отроче и да смята, че си е изпълнил дълга. Или да се чувства виновен и провален като родител, но да продължава да не знае какво да прави. Затова са толкова важни квалифицираните училищни психолози и педагогически съветници. За съжаление, с това недофинансирано образование, те първи изхвърчат при системата на делегираните бюджети.

- пренаписване на ролята на класния ръководител

Според нас той е ключова фигура в образованието - той отговаря за връзката между семейството и училището, той следи личностното развитие на отделното дете и общностното развитие на класа като група. Това изисква нова рамка на компетентностите, допълнителна квалификация и съответно заплащане.

Горе-долу за това се сещам в момента. Много ми се иска да чуя мнението ви.