Безумия на/преживени с мъжте ви

  .... стара изпитана техника   

Julie , не пропускаш ли да споменеш нещо ... за мазоли , намеквам 

Много ме веселите  , продължавайте !   

Мазоли - не. Мускулна треска от слизането - яка. Сега се замислих, че нарочно са ме плашели със следите от животни. Айде от вълк - ОК. Но от мечка? Те не спят ли март месец все още?  Мръсници

 Темата е страхотна     Смях се със сълзи докато ви четох  Не се сещам в момента да разкажа и аз нещо, но ще ви следя с интерес 

Не се сдържах да ви разкажа нашия хит!
С мъжа ми сме още гаджета. Правят ни се някои работи, ама няма терен. Той имаше тогава един стар Фиат, ама вървеше. Натоварваме се на него и отиваме да търсим полянка, ама закътана да не ни гледат все пак. След щателно обикаляне на квартал Младост откриваме обширните поляни между Младост 1 А и Горубляне. Ама като ви казвам обширни го разбирайте буквално. Решаваме, че за да не рискуваме ще влезем по-навътре. И се понасяме. Харесахме едно място под едно дърво така закътанко. Насочваме се натам и се паркираме. Да ама нещо запъва на гумите и той дава рязко газ, колата се вдига от едната страна и после тежко пада. И край! Ни напред, ни назад! Слизаме ние със стаен ужас в сърцата. И виждаме че насред нищото има дупка като от канал /шахтите по улиците/ Но е по-висока, циментиран зид отворен отгоре с големината на шахта. И нашта предна лява гума е заседнала вътре. Никакъв шанс да я изкараме. Влязла е цялата и е изпълнила дупката. А сега де... Мина ни всяка помисъл за бурни интимни преживявания и се започна ужаса ни как ще изкараме колата оттам. Приятели с коли нямаме. Родителите ни също!А и то не става да я дръпнеш. Пък и да бяхме измислили нещо как ще обясним защо сме отишли там!!! На едната страна не се вижда къде свършва поляната. На другата в далечината е пътя. Да отидем да извикаме някой случаен от пътя не върви. Решаваме да се пробваме ние. Давахме газ, напред-назад, аз бутах и нииищо. Катастрофа. Не можем да оставим колата и тъжно седнахме вътре. Седим и мълчим. Смрачи се...и изведнъж покрай нас мина циганин с каруца. Срам не срам изскокнахме от колата и почнахме да го молим да ни помогне. Свестен човек излезе. Свали седалката на каруцата /тя беше една дебела дървена дъска/. Запря я в шахтата и като с лост повдигна гумата. Моя даде газ и гумата излезе!  Разгеле! Спасихме се!
Но от тогава секс в колата по полянки не правим!!!

Нека ви е за урок! Хахахаха 

Първи случай.
Любимия съпруг ще прави вечеря да ме изненада като се прибера. Купил пържоли, изпържил ги с брашно, сложил ги в тава, залял ги с червено вино, поръсил с галета и кашкавал и ги опекъл. Аз ям обаче нещо са ми много сладки. Питам го а той - това е от виното, сложил съм десертно. След вечерята отивам в кухнята да оправям бъркотията (почистването не влизаше в изненадата) и виждам кутията с пудрата захар почти празна. Питам го - какво си правил с пудрата захар а той така подскочи че едва не се удари в тавана. Оказа се че човека топил в пудра захар и пържил. Даже видял как предварително натопените пържоли попиват  "брашното" и решил че слага малко та взел да ръси допълнително. като погледнах тигана - дебел слой карамел на дъното.
Човекае излезе от ситуацията като каза че - толкова "сладки" пържоли не съм яла никога и надали ще ми се случи пак да ям.

Втори случай.
В далечната 1996 година си купуваме телефон с телефонен секретар. И двамата работим с техника обаче телефонен секретар сме виждали само на картинка. Сядаме пред него, гледаме го, натискаме тук-там и започваме да се разправяме кое как става, как записва, спорим, караме се, пак натискаме и накрая се сдобряваме до секретаря с един добър секс. На другия ден звъня в къщи на детето и се включва секретаря. Въвеждащия текст - началото на нашата разправия. Прибирам се на бегом в къщи изтръпнала и пускам секретаря. Цялата ни разправия ,както и сдобряването прилежно записани на секретаря. Добре че като въвеждащ текст беше само началото на разправията а останалото беше записано като съобщение.

И една случка с детето ако мога да вмъкна.
Взимам големия от ясла посред зима и чакаме на спирката автобмус. Детето започва да мрънка че му се ходи по голяма нужда но наблизо тоалетна не виждам а и автобуса идва. Казвам му да стиска и се качваме. В следващия момент детето започва да реве с пълно гърло и да крещи - нааках се, наааках се. Естествено около нас стана празно за секунди, отвори се и място пда седнем. От семинарията до зимния дворец това дете си изрева дробовете и цяла София ни азбра какво сме направили. Прибираме се на бегом и аз веднага свалям гащите да го чистя. Както казва проф. Вучков - гледам и не вярвам на ушите си - гащите чисти. Детето само тръцнало обаче се объркало и направи такъв цирк че сигурно още ме познават хората от автобуса по улиците.

Много са. Последната беше, че качи колата вкъщи, т.е. всички части и ги ремонтира на балкона. Долу имаше само ламарина на колела.

Лятото. При свекърва ми сме. Тя е на село, и за да заредим с провизии, ходим до близкия град. Страшна жега, а в колата сме помъкнали и бебето-на 2 месеца тогава. Обаче колата прави проблем при палене. Налага се да се побутне, имало оронени зъбци от един венец, та да захапе. Свършихме всички задачки, остана да купим нещо за ядене. Пред автомагазина има няколко мъжаги, и мъж ми ги моли да ударят едно рамо. Ние с бебето сме на задната седалка, но за да не ме бутат и мен, слизам от колата. Мъжете побутват, мъж ми пали, подава ръка от прозореца за поздрав и тръгва. Мисля си "ще засили малко и ще спре да се кача". Да ама не! Малко по-натам има кръстовище, виждам че намалява и продължавам след колата. Видял човекът, че няма кола и продължава с газ към хранителния магазин. Вече почвам да се хиля. Обаче всичко ми е в колата в чантата-ни пари, ни телефон. Хиленето продължава Добре, че в града има психоболница, та хората са свикнали на гледки с хилещи се без причина хора Може би към километър вървя, когато виждам колата да се носи към мен. То улицата е една, от главните е и няма къде да кривне човек.,Влизам вътре с луд смях, а мъж ми обяснява:"карам си аз, говоря какво трябва да купим, дали не сме забравили нещо, спирам пред магазина, а отзад бебето ме гледа кротичко и си трае. Мама я няма....а сега де? Брамбочи, загубихме мама." Оттогава като слизам не забравям да напомня да не ме забравят и си взимам чантата

Разбихте ме! Как да разкаже нещо човек, смее ли при такива таланти...но не мога да се сдържа, ще се пробвам.

Млада буля се натяга да се прави на работна. Кекс с екстри.

То предисловието дълго, хич няма да го зачеквам, в кратце съм го описала в темата за зодиите, едно жито ни дадоха, после имаше кокошки, дето трябваше да го изядат, ама кучето на съседа изяде тях. Та накрая това жито стана на брашно в тенекии, и моя милост се сдоби с една такава, не съм го искала, да го оползотворя, в услуга демек да съм. Та млада и работна буля кекс направи, от чуден, по-чуден, дали и мраморен не беше. Прибира се обектът, пантофи, трето, пето, кекс. Хапва, пак хапва, абе много се забави да припадне, някак странен ми изглежда. Губя търпение вече, толкоз старание.   - Мммм, нещо на салам мирише бе, що така?! Булята в потрес, къв салам, туй е мраморен кейк, Дона Клара!
Та....., в оная тенекия, дето изначале идва от върнатите лозя...., майка ми била сложила скилидки чесън, да не се таковало нещо си брашното. Така моят кейк Дона Клара ухаеше на салам с чесън.

Млада енергична буля в действие. Санитария.

Действие: Преди доста години. Действащи лица: Стара тоалетна чиния, пукната и клатеща се, от месеци на дневен ред, и млада енергична буля, притеснена за здравето на околните.
Сутрин рано, по първи петли. Булята кипи от енергия, сега или никога, писна ми вече, и чинията бива изкарана извън жилището. Ама как, хич и не питайте, няма я, минало бешало. Оттук нататък идва интересното, сънен Той отива в банята. Тя пие кафе тръпнеща, каквото ще става, ще става, най-много да се мре. Следва трудно описуема сцена..............тишина, тягостна, последвана от истерично зададен въпрос „Къде по дяволите е чинията???!” Събуждането е било по бързата процедура. След около час, два, на мястото на дупката имаше чисто нова чиния, че и циментирана.

От два дни се смея тайно в тази тема, та викам да споделя и аз- имам много за писане, за съжаление са все едни романи,ще копирам нещо направо от блога ми, дано да имате нерви да го прочетете, тази история е може би един от върховете на всички глупости, които сме правили
 
Що е то single и multiple и как се минава граница с невалидна виза

Снощи стана въпрос за това, че вече е махнат визовия режим за Босна и Херцеговина, та се сетих за първата ми виза за тази китна държава през 2003 година.
Тогава моят любим беше 2 месеца по тези краища и на мен вече ми беше толкова тежко без него, че в един слънчев летен ден го реших- отивам за уикенда в Босна при него. Само вродената ми недоверчивост и съмнителност ме спасиха от ужаса да се озова на границата без виза. Решението беше взето четвъртък следобед, в петък следобед има автобус. Всички ме убеждаваха, че нищо не ми трябва ("ква ти виза, луда ли си, Босна и виза, хахаха"- много невероятно им се струваше на няколко мои познати от тази страна, че държавата им евентуално може да има изисквания към посещаващите я чужденци). Аз обаче въпреки всичко намерих телефона на Босненското консулство в Мюнхен (тогава живеехме още там) и се обадих- "Да, за български граждани се изисква виза, визата може да бъде за еднократно и многократно посещение, трябва ви гарантно писмо от някой от Босна, ваденето на виза трае около 2 седмици"...е, вярвайте ми, направо ми потънаха гемиите в този момент и си се разревах- вече и багажа си бях събрала, и билет си бях купила. Обадих се на моя мъж и си го изкарах на него, все едно от него зависеше дали ми трябва виза или не.
Явно и той не очакваше такъв развой на събитията, обаче не изпадна в самосъжаление като мен, а след половин час ми се обади да бягам да се срещна с някой, на който е изпратил с факс гаранция и който познава консула, та да видим дали с познат няма да се съкрати срока случайно. Докато успея обаче да бягам от единия край на града до другия, вече беше 7 часа и с въпросния оставихме ходенето до консулството за петък сутринта.
На другия ден нова изненада- оказа се, че ако искам сингъл виза, мога и да я получа в понеделник, днес било абсурд да ми я издадат- трябвало да е поне от днес за утре, а тъй като утре е събота и нямало да успеят да ме впишат не знам къде, остава най- рано понеделник. Пак ме избива на рев, защото вече е 100% сигурно- уикенда е провален, аз в понеделник трябва да съм в Мюнхен- мога да си видя мъжа най- рано следващия уикенд.
Звъня му и му обяснявам ситуацията, като пак на него си го изкарвам, обаче и сама осъзнавам, че ще трябва да се примиря, защото наистина сме направили всичко възможно.
И тъй, предадох си документите за сингъл виза (което ще рече, че получавам едномесечна виза за еднократно влизане в страната. Мултипъл визата е за повече време и за многократно влизане, ама за нея ща не ща, трябва да чакам 2 седмици, а и аз искам само веднъж да отида, не ми трябва мултипъл).
Понеделник още в 6 часа съм будна, а в 8 вече вися пред консулството )) Както после се майтапиха с мен, никой не са виждали да чака с такова желание виза за Босна ))
През седмицата нямаше как да тръгна, та с нетърпение изчаках петък- багажа дори и не си го разопаковах
В автобуса между другото паспорта ми обиколи всички пътуващи- не можеха да повярват, че има страни, от чиито жители Босна изисква виза, та всички се натискаха да видят що е то туй чудо- виза за Босна )
На границата всичко мина нормално, а моя любим ме чакаше още на първата спирка след границата- еххх, какво щастие беше, най- накрая след толкова перипетии да се видим )
Двата дена заедно минаха като миг, а в неделя сутринта, качвайки се на автобуса, пак взе да ме избива на рев.
Прибрах се, седмицата започна, влезнах пак в монотонния ритъм на задълженията... и така до четвъртък, когато моя любим ми се обади и ми каза да събирам багажа и в петък да хващам пътя за Загреб- направо подскочих от радост- за там даже и виза не ми трябваше )) Хубаво, ама половин час, след като пристигнах в Загреб, на него му се обадиха, че трябва да хваща пътя за Сараево- отговор "не" не се приемаше. Полудях. Направо откачих. Или трябваше да се връщам обратно, или да прекарам сама един уикенд в Загреб, в който тогава още никой не познавах. В този момент на моя мил мъж му хрумна най- абсурдната идея, която можеше да му хрумне: "Те тия на границата много знаят кво е сингъл и кво мултипъл виза, важното е, че имаш виза, сигурно ще те пуснат да минеш!" (тук следват много облещени емотки). Направо занемях- не можах да преценя наистина ли го мисли или си прави майтап с мен. Последва едночасово убеждаване от негова страна и рев от моя страна, какво ще стане, ако все пак се окаже, че си имаме работа с интелигентен митничар, който знае значението на думичките сингъл и мултипъл (странно, но факт- на визата ми пишеше само на английски сингъл, без да е екстра преведено и на босненски и без да е обяснено какво точно означава сингъл).
В крайна сметка не знам и до ден днешен с какъв акъл, но реших да тръгна. През цялото време до границата се тресях от страх, пушех цигара след цигара и сърцето ми щеше да се пръсне.
По принцип съм с ниско кръвно, което с нищо не мога да вдигна- е онзи ден мисля, че горната ми границата скочи до поне 220.
На босненската граница никога не бързат да си свършат работата- което още повече засили напрежението- взеха ни паспортите и ни казаха да паркираме встрани. Това автоматично ме наведе на мисълта, че ще има проблеми. Не смеех и дума да обеля, имах чувството, че ако си отворя устата, сърцето ми ще изхвръкне през нея". В един момент, докато стояхме така встрани ми хрумна да излезна от колата и да избягам, преди да са ме хванали и затворили. Започнах да фантазирам как хуквам да бягам и как ме застрелват, без да ме убият съвсем, как след това ме вкарват в затвора и ме екстрадират обратно в България, съответно не успявам да си продължа и немската виза и.... Боже мили, какво направих??? Защо ми трябваше да се подвеждам по лудите идеи на моя мъж?...
В този момент видях как се задава чичкото с нашите паспорти и не знам на мен ли ми се стори, или наистина си сложи ръката върху пистолета. Аз инстинктивно се хванах за дръжката на вратата, готова да хукна навън и мислейки си, ето на, сега ще ме застрелят....
Човека дойде от страната на шофьора, наведе се до прозореца и каза "... паспортите ви, приятно пътуване...."
Следващият половин час от пътуването ми се губи, не бях на себе си, не знаех какво става- табелите, означаващи все още съществуващи минни полета от двете страни на тесния път, които миналата седмица ми изглеждаха толкова страшно и зловещо, сега ми приличаха на цветни градини, всъщност не ги и забелязах дори.
Моят мъж, явно подозиращ, че все още съм в шок, ме бутна с усмивка: "Видя ли, аз като ти казвам, много знаят те кво е сингъл виза")))
Та ето така влезнах два пъти с еднократна виза- сега ми е смешно, ама тогава....ах, тогава.... видях си живота на лента, заради едната пуста виза ))

леле apoklistika , голям авантюрист този твой мъж  , май хич не ти е скучно с него 

   Ще се включа и аз в тази хубава тема.
И моята история е за къпане,като тази на авторката,само че на мен тогава изобщо не ми беше до смях,напротив,напротив...
   Още сме гаджета с мъжа ми. Уговори ли сме се да излизаме вечерта и аз влизам да си взема душ. Сама съм в къщи,нямам търпение да се приготвя и да се видим. От бързане докато се къпя вдишвам пяна от шампоана,носът ми се напълва с мехурчета и   изведнъж не мога да си поема въздух. Отварям уста да дишам,но пак не става,спирам да дишам...Банята е пълна с пара,паникьосвам се. Излизам бързо и тръгвам към отворения прозорец на стаята с надеждата чистия въздух да отпуши носа ми. Чисто гола се просвам на прозореца и правя опити да дишам. Чувствам се ужасно,минават ми какви ли не мисли,а няма и кой да ми помгне. Най-после успявам да поема съвсем малко въздухче,после още малко,кашлям,люти ми в гърлото и в носа,сълзите ми текат...Ужасно беше!
   Окопитвам се и си лягам в леглото,продължавам да кашлям,минава вече доста време. Закъснявам за срещата и мъжът ми звъни по телефона. Аз вдигам и едва-едва,с невероятно дрезгав и слаб глас му казвам,че ще му пиша смс,понеже не мога да говоря. Написвам му какво се е случило и той казва:"Но ще се видим ли все пак тази вечер?"."Ами,не знам-отговарям.Когато спра да издишвам мехурчета,ще ти се обадя."
   От тогава много внимавам с шампоаните и душ-геловете ,много.

Случката е от 1993 година, когато България играеше квалификации за световно първенство. Есен е. Аз съм бременна, изморена  и си лягам рано. Мъжът ми остава в хола да гледа мач. Дълбоко заспала съм, когато той ме буди. Видът му е безумен. Аз реших, че се е случило нещо лошо. Защо иначе един мил, любезен, грижовен съпруг ще буди бременната си жена? Сърцето ми отиде в петите!
Оказа се обаче, че Костадинов е вкарал гол на французите в последната минута и сме се класирали на световното. Мъжът ми бил толкова щастлив и екзалтиран, че трябвало да го сподели с някого...

apoklistika  
Интересни са тези дестинации, в близкия Запад - носят заряд и много хумор на ръба на бръснача ... а-хха и от смях за малко да се порежеш 
Споделям ви подсететена от разказа и още една наша история ....
С мойто мъж -  от времето , когато работеше в Белград, а аз в София.
Всичко хубаво, но ми примъчнява един ден за него /както си е редно/  пускам отпуск, грабвам рейса София-Ниш / София - Белград ... просто няма такъв/ и беж у съседско ....
Изкарвам там с него седмица или десетина дни и ... имало господ ... натъкмяваме нещата за наобратно така, че мойто мъж и негов колега се прибират в София автомобилно заедно с мен : КееееФФФФ! 
Тръгваме с една торба плескавици, чебапи, ущипци и прочие от месните вкуснотии купени от там -  за из път.
Тръгваме , но не помня защо се забавихме много, някаква огромна отбивка имаше , притъмня .... абе окъсняхме с две думи.
Стигаме тунелите , четем "Пали светло" / демек, палете фаровете и се гответе за големите опашки от ТИР ове и купища турски гастербайтери , пъплещи бавно и изнервящо.
Нас ни е леко весело от леко изнервената ситуация , бъзикаме се .... хилим се - време да минава.
Мъж ми кара като Фитипалди с идея да стигне 1 ТИР време по-рано...
Дебнем всички дружно в колата всяка възможна опция за изпреварване и помагаме на шофьора.
Точно малко след един тунел , се открива райска възможност за изпреварване / с пресичане на двойно непрекъсната линия  / и на мъж ми колегата изрича ключовата и фатална за нас тогава фраза :

"Колега , ти си !!!" ....

следва мръсна газ, възторзи от наша страна ,после бърза рязка спирачка  - сръбска полиция. 
Сега не знам как е , но по онуй време имаше опция в тяхното законодателство при грубо ПТП направено от чужденец - няма глоби, актове .... директно отиваш на съд .
Та тъй - това ни огря ..... в колона стройна / една полицейска кола отпред, една отзад/ се връщаме ние към най- близката околия - Бела Паланка / .... мъж ми отива на съд 
Часът е нощен ... близо 9 вечерта .
Спира се пред съд или каквото и да е там и мъжовете изчезват. Аз оставам в колата сама , самозаключена , ям меса като озверяла и кроя планове ако не си дойдат скоро как да мина граница : пеша или с колата , легално или не .
Забавиха се доста, но се върнаха .... викнали полицаите съдия/ било съдийка ,от тях я дигнали да дойде да правораздава  / .
Осъдиха го мъж ми и се прибрахме от тук натам безпрепятствено 
От тогава за нас е закон божи : в Сърбия се кара с толкова, колкото пише по знаците и правилата се спазват .

  А моят хубавец ме буди(аз спя като заклана) много настоятелно.Аз,естествено,се стряскам:"Какво е станало?",а той:"Гледах "Д-р Хаус" и знаеш ли какво?Онзи,чернокожия лекар май умря".Аз А той:"Ама знаеш ли колко мъчно ми стана,за малко да се разплача..."