Дете с проблем на бял дроб

Полимама, как е Юри? А  др.Куфарджиева е рядко срещана симбиоза от прекрасен доктор и човек.

Здравейте мии мами! Отново не съм писала отдавна, да ви кажа за нас. Изкарахме първото си боледуване вкъщи. Не зная как ви звучи, но за мен е голямо облекчение. По празниците около 6,7 май ходихме на Рибарица, да заведем Юри на чист въздух. За първи път той си игра с други дечица цели 2 дни. Прибрахме се вкъщи, там не сме имали проблеми, и 2 дни лед това се започна. Първят ден вдигна температура, последвана от хрипове и жетока кашлица, след като престана тя се започна с повръщане и разтройство 5 дни. Добре поне, че се случиха последователно. Повръщаше дори и водата, която изпиваше спеше постоянно. Денонощно се поглеждахме с мъжа ми и се чудихме дали да не тръгваме към болница. Слава Богу справихме се вкъщи - увеличихме инхалациите, антибиотик, капки против разтр. и повръщане и така. Тогава и открих, колко радост има в една изядена солета. На 5 ден от повръщането започна страшен плач сутринта към 4,30ч. Почудихме се какво му е, давахме ентрол, капки...а то се оказа, че детето просто е огладняло, голямо облекчение и радост  Сега проължава  да лудее, в момента сме със синьо око, разбит нос и цицина на главата))))). От няколко дни не иска да спи вече на обяд Вече е на 1,10мес. ,  казва Мама, Ахи...и някакви си негови несмислени за мен думички. Неговите врастници казват повече димички- вода, папо, аки - Юри още не може да си каже какво му се иска. Но мисля, че има време)) Сега мислим за скнер на белия дроб, за да видим докъде са стигнали нещата. Ще ви пиша когато има някакъв резултат. Дано вече всичко лошо е оминало 
Преди да се рзболее му правихме кръвни изследвания и желязото му беше много ниско 4.6 (при най-малко доп 9.6) и наличие на някакви таргетни клетки? Казаха ни, че на фона на белодробните ни проблеми това не било нищо? Незная. Често забравям, че му има нещо и не искам да си спомням.
Сега времето е хубаво, разхождаме се, но все още избягваме срещи с деца. Всички щуротийки, които измисля всеки ден ме радват толкова много. Благодаря на всички, които ни подкрепяте и  ни мислите. Дано в следващото ми писмо има още по-радостни новини!

Много целувки за всички мами и мннооооооого радост и усмивки по детските личица
Поли

Милото детенце , дано има все по-малко болести за малкия Юри. Бъди силна и всичко ще се оправи. Детският организъм е много борбен и ние трябва да му помагаме с повече положителни емоции.

Поли, така се радвам, че нещата при вас са с добро развитие Преболедуването ви е било поредното изпитание, но е добре, че сте се справили без да стигате до болници. И дано и не стигате вече.

Прегръдки и от нас! И следващия път само добри новини

Поли,  !

Поли, благодарим за това, че казваш как сте от време на време! 

http://www.facebook.com/#!/group.php?gid=125474590830356&ref=mf

Поли, страхотно, веднага се джойнвам и пускам линка в нашата тема с астмата!  Надявам се, че при вас всичко е чудесно!

Тук малко пооправен линкът: http://www.facebook.com/#!/group.php?gid=125474590830356&ref=mf

Здравейте! Да ви пиша за нас.
Малкото Юрче не спира да ме радва с това как открива света и как копира всичко, което правя и казвам:))) Станахме вече на 2 годинки, с парти за рождения ден, с дечица (в ограничен състав) но както на истински рожден ден! Юрче много на разбра какво става, даже в началото се изплаши от хората, нали не е виждал толкова много на едно място и искаше постоянно да е гушнат, но после се отпусна и се заигра с новите играчки.
Юли месец, преди рождения ден изкарахме още едно боледуване вкъщи. Много силна пристъпна кашлица, температура, нехранене...беше наистина много лошо. Но с помощта на Д-р Куфарджиева с обаждания по телефона през 4 часа, инжекция орбазон, инхалации през 4 часа денонощно с вентолин, 10 дни антибиотик, сиропи и куп други лекарства... справихме се слава Богу вкъщи. Аз на няколко пъти си бях изгубила ума от притеснение - на 2-3 пъти посягах към телефона да извикам бърза помощ, даже си бях събрала и багаж за болницата, но за радост не се стигна до там.
Ходихме и на море на Бялата лагуна, тихо и спокойно място море, планина. Юри в началото плачеше от плажа и от морето, но после трудно го спирахме да не тича към водата:) Изкарахме една седмица и на 7 ден започна се с кашлица и температура. Стегнахме багажа за броени часове и цяла нощ път прибрахме се в София. Хрипове, инхалации, пак антобиотик 7 дни...((((((( но малко по-леко от предишното боледуване и така.
От онзи ден пак сме с температура, но с зачервено гърло:( Растат ни последните кътници и се надявам да е от тях. Не се срещаме с деца, пазим се много но какво да се прави там ни е слабото място - ще се гледаме , ще растем и ще го израстем  За градина и дума не може да става ще се гледаме вкъщи на този етап и така. За беличките няма да ви разказвам - те са ежедневие - както при всички деца предполагам  Аз и на тях се радвам, като се изключи страхът да не  се нарани
Скенер все още не сме правили. Не зная - понякога си мисля че е по-добре да не правим, май от сртрах да не разочаровам. Сега  се опитвам да забравя миналото и се радваме на настоящето. Изпитвам ужас и непоносимост дажесамо когато мина покрай болница  Сега вярвам че всичко е наред и може би всичко вече е в миналото. Дано и скенера така да покаже
Много прегръдки за всички мами и целувки за всички дечица. Ще пиша пак - поне докато има кой да чете и да се интересува от нас
   

Приеми силна прегръдка
Моля се за вас,да израсте проблемът детенцето и
всичко да остане един лош спомен

Прегръдки и от мен 
Радвам се, че проблемите стават все по-малки. Браво на Юрчето - да расте и всичко трудно да остане в миналото   

Толкова много се зарадвах като видях,че Юри е вече добре.Тича , играе и щурее.Желая му ного здраве и безгрижно детство,а на мама Поли-вече да се поотпусне и да се радва на голямото и жизнено юначе   

БЛАГОДАРЯ ВИ 

Честита Коледа!Много здраве, усмивки и подаръци за дечицата!С покойствие и красиви моменти за мамите!

Здравейте мами, не съм писала отдавна. Първо да се похваля 6 месеца без антибиотик  за нас е голяма гордост. Но вече от една седмица сме болни  и двамата. Цяла седмица с висока температура 38-39, не мога да я сваля, денонощно нося чорапки и кърпи с оцет, нито Панадол, нито Нурофен ни помагат. Днес вече сме малко по-добре, успяхме да поспим тази нощ. Антибиотик, капки, сиропи...на няколко пъти сядах да плача и си казвах нямам сили, но както се казва "И това ще мине". Близките ми ме успокояват с думите, че при всички деца е така и всички майки се притесняват за децата си. То никой не е обещавал, че ще бъде лесно. Аз приемам всичко със страх и ужас, може би е следствие от всичко което съм написала и което вече дай Боже е минало. Важното в случая е, че нямаме хрипове. Д-р Куфарждиева каза "Вече боледувате като другите деца"   години наред мечтая да да чуя това. И той мъничкият ми се бори и се държи мъжки, дори и при висока температура. Сложила съм му чорапки с оцет, кърпа на главата, той гори от температура и протяга ръчиците си да махне кичурите коса паднали върху лицето ми. Детенцето ми  . Знаете ли, мислех си Бог съществува. Иначе няма от къде да дойде тази безгранична, нечовешка, безпределна любов на майките към децата си. И му благодаря за възможността да я изпитвам всеки ден.
Благодаря Ви мили мами, че се интересувате от нас.  Силни прегръдки на всички вас и много усмивка по мъничките прекрасни детски личица. Ще пиша пак, когато има нещо ново около нас. Стискайте палци за скенера, все още не сме го направили, но се надявам, когато го направим чудото да е станало