награди и наказания в детската градина

Разбира се, това само ще обърка детето, пък и не вярвам да го е направил нарочно.

Мен ако питаш, всички трябва да са такива и едва около 2-3-ти клас, лека-полека, да се променят нещата, ама... друга тема  Във всички случаи мисля, че една година при децата е от голямо значение и аз лично не одобрявам такива наказания за 'слушане / неслушане' в час в ПРЕДучилищна възраст.

Получавали сме две награди - за добро поведение и за участие в заниманията - картонче с печат зайче

А аз си мисля, че трябва да има наказания. Във сегашната градина на дъщеря ми (и сина беше там) ги наказват ако умишлено нарушават дисциплината, проявяват бунт или нараняват друг. Наказанията са от стоене на отделен стол до стоене на дивана в приемната или отиване при малките дечица. Сина ми го наказваха ако удряше децата или като отидеха в парка, че се катереше по една опасна катерушка и после всички хлапета след него... Поощрението е за тези които са били послушни, гримират ги като животинчета. Много се кефят децата, после аз да му мисля как да уговарям щерката да се чистим
Смятам, че трябва да има дисциплина когато се преподават уроците, защото децата точно в тази възраст ако не дочуят нещо после си го измислят. Лично аз си пращам децата в градина, за да учат нови неща не само да бръмчат с камионите и да приспиват кукли, ако е това ще им взема някоя бабка да дреме на дивана и проконтролирва ситуацията от време на време и няма да плащам толкова пари за градини...
Мария, не всички деца са еднакви и ако едно може да запомни във вид на игра, друго трудно би се концертирало (като моя син),още повече ако едно се смее, друго става... За това предполагам учителите се стремят да може всяко да намери своя начин, но мисля, че за това е важна дисциплината.
Синът ми имаше сериозни проблеми с адаптацията към училищната среда, макар в градината да не им позволяват големи своеволия. Аз съм за наказанията за слушане и не слушане в предучилищна, защото точно това е момента когато детето трябва да разбере, че света не е само игра и е необходимо да се държи малко по-отговорно.

OK, Migito, няма проблем. Явно не си само ти "за", иначе досега системата щеше да се е променила...

Впрочем, аз лично пращам моите деца в градината основно, за да се социализират. Да се научат на онези умения за общуване, отстояване на мнението (но и зачитане на чуждото), работа в екип (и забавления в екип), споделяне, умение да губят (както и да побеждават), да са горди от това, което могат (а не нещастни от това, което не могат), да знаят, че са личности, че се развиват със собствен темп на развитие и не е краят на света (нито пък са лоши деца), защото останалите могат да четат например, пък те още не са се научили; че всеки има своите силни страни - един е добър в едно, друг - в друго.
Ако е въпросът да научат буквите, цифрите, някое стихотверение или защо птичките отлитат на юг - точно на това мога да ги науча и вкъщи, или да им взема някоя бабка да ги научи (със сигурност при това ще е по-успешно и без да ги отегчавам или да им създавам негативни емоции).
Другото обаче ще ми е трудно, а именно то е в основата на това да как ще се чувстват в бъдеще. Математика могат да научат и на 30, както и чужд език (стига, разбира се, някой да не им е създал отвращение към ученето - имам близък познат, който има условен рефлекс - в момента, в който хване учебник, заспива). А и как ли ще се чустват, ако на 30 тепърва трябва да си доказват, че не са лоши/изоставащи, щото някой така им е внушил, или пък тепърва трябва да усвояват междуличностни умения, щото в детската не е имало време за това покрай 'важните' уроци...

Мога много още да отговоря, но пуснах темата основно с проучвателна цел. Предпочитам повече хора да изкажат мнение, а не няколко човека да седим и да си разменяме реплики и да се убеждаваме в неща, в които едва ли точно в тази тема ще се убедим...

Мария, казаното от мен не отхвърля твоите виждания за нещата. Нказанията не трябва да вменяват комплеси!
  

в нашата група няма никакви награди или наказания. От темата разбирам за такава практика.
Не искам да има. ТОва е изкуствено въвеждане на критерии и борба за слава сред децата на крехка възраст. Нека си живее още дълго с мисълта, че всички са равни и са едно голямо семейство.

Награди е получавала- изрязани картинки, похвали, на тетрадката нарисувано усмихнато човече и др.
Наказват ги като седят на столчетата. Миналата година много често ми се оплакваше, че стоят наказани цялата група на столовете . Тази година не се е оплаквала да  ги карат да стоят на столовете без да мърдат всички заедно. А непослушните деца ги наказват като ги отделят от групата да стоят сами за определено време.
По принцип одобрявам и наказанията и наградите. По този начин децата възприемат доброто и лошото най добре, но съм против честите групови наказания. За тях ме навява мисълта, че госпожата или не може да овладее децата или не и се занимава с тях и това е лесен начин да има малко тишина и спокойствие.

Хващам се за тази реплика, за да се включа в спора ви с Maria.St. Аз пращам детето си в градината, за да научава нови неща, не само за да се социализира, НО... смятам, че ако в цял свят може да се учи на игра - крайно време е и в БГ училището/градината да го научат.

Има два начина да се учи - като се опознава света и учащия се е ЗАИНТРИГУВАН от новите неща или като на учащия се всичко се поднася като готови факти и събития, които следва да се наизустят и след това възпроизведат.

За каква отговорност говорим тук?  Ако аз мога да възприемам изключително отговорната си работа като игра и забавления /и поради това да си я обичам/, как така учещата буквите дъщеря ми, следва да го възприема като 'отговорност'. Буквите са забавление, те са начин да опознаеш света, същото е и с цифрите и с писането и с всичко...

Малко ми е объркана мисълта, но съм сигурна всеки ще се съгласи, че се учи по-лесно ако ти е забавно, а не ако ти е 'отговорно и сериозно'.

Да започна с тоя цитат на Иса...
Награждават за изядена попара,бързо ядене на масата,за слушане по време на занятия.
Наказват на столче за агресия(това го одобрявам,защото в условията,в които работят,  нямат много голям избор)
За добро поведение се смята да не плачеш сутрин,да не бягаш,да не викаш,да не говориш глупости(каквото и да значи това).
И една случка от тая вечер-децата чакат учителката си по балет,танцуват и пеят на сцената,гонят се...две момиченца отидоха до пианото и изсвириха няколко акорда.Учителката дойде и те я посрещнаха ентусиазирано-"Госпожо,ние свирихме на пианото!!!".Отговор-"Чух,ама това не е свирене,това е грацане."

Да, одобрявам. Наказанията са- освен на столче, лишение от игра навън/цялата група/, или ги пращат при малките. Не одобрявам постоянното мрънкане за реда в градините, както и колко са некадърни учителките. Ми, направете нещо, де.

О, на такова учене и аз бих се радвала. Не случайно ми се искаше МАЙКА да разкаже малко повече относно това какво наказват и какво поощряват при тях (май тя е единствената майка извън Бг, която се е включила). При сегашната система обаче наистина ми се иска да имат по-малко уроци...

Дренка, доколкото ни е по силите, правим нещо. Най-често поединично. Още не е узряло времето за промяна за съжаление, което се вижда и от темата. Впрочем аз мрънкане не видях в тази тема - всеки писа какво одобрява и какво не.

Ти как тълкуваш това наказание
А ние не мрънкаме-споделяме.

Награждават: за добре нарисувана картина по задание, за добре построен замък, примерно, за такива работи.
Наказват на столче до госпожата - за агресия, за обида към друго дете, за обида към госпожата (едно момиченце на 3! години я беше нарекло "кучка").

Одобрявам и двете неща. Обикновено награди има за всички, рядко има някой без награда. Ако едната госпожа не е дала, то другата е дала и така.  Има дни, в които ги оставят да дивеят колкото искат, за релакс, има дни в които се изисква дисциплина.
Така, мисля, е и в обществото - липсата на обществена дисциплина се наказва. Друг е въпроса дали наистина става така.

Що е то обществена дисциплина? Липса на агесия, обиди и т.н.? Ако е това, да, съгласна съм. Не мисля, че наказанията са най-добрият начин да се постигне, но ОК, мога да приема, че при съотношение учители / деца 1:30, няма много варианти.
НО
Какво значи има дни, в които ги оставят да дивеят, има дни, в които се изисква дисциплина. Децата са деца именно, за да дивеят. Изискванията към дисциплината трябва да съобразени с възрастта им, с начина им да опознават света. За мене е повече от очевидно, че ако изискваш от децата половин ден да си седят по столчетата и да слушат урок, дисциплина няма как да има. Или поне не без създаване на отношения на подчинение (страх) / подмазване, които пък си имат своите последствия.