Бъдещи мами Февруарки-сладки дебеланки,чакат бебета засмянки...

Момичета аз си тръгвам и ви пожелавам Много приятна вечер в прегръдката на любимият.  За тези мами които са сами тази вечер  от мен (макар да не съм любимият) 

Мъжът ми ще ни води на вечеря и е заръчал бебчо вече да си измисля какво му се яде, та сега ще размишляваме. 

Утре ако някой поднася кафета мафета, аз ще пия едно мафе.

Чао Бао на всички

Ееееееееей момичета направо ми разказахте играта днес цялден ми е едно такова ревливо
Днес се срещах с един колега на любимия, който след два дни ще се качва на кораба на милото и му дадох едно пакетче за него и като си помисля, че той ще го види съвсем скоро а аз тук си чакам ли чакам и направо ...... Всеки път е така ама това е положението- още само два месеца и живот и здраве ще си го видя и ще го нацелувам      

Много ми е жално като те слушам... но...спокойно..мисли си за деня,в който ще го видиш и всичко ще е наред
Няма повече да правя такива ревливи поздрави,защото не е хубаво да плачем точно сега... 

 wondertedy7, мила, не се натъжавай, не си сама!!!
Ще си правим компания с тебе , защото и аз съм в твоето положение - любимия ми е на 3000 км от тук в Англия и броя дните, докато стане време да си идва. То никой не го кара да ходи там да работи, ама той си е инат и......замина. Да са живи и здрави татковците, пък скоро ще си ги видим и всичко ще се оправи!!!

Благодаря ви момичета за милите думи 
Извинявайте, че така мрънкам ама то след толкова прекрасни темички заедно почнах да си ви чувствам близки а на кой друг да се оплаче човек освен на близък

Милички, искам да ви се оплача.
Ние с мъжа ми никъде, ама никъде не ходим един без друг, но вече втори път(нашия кум) кани само него на гости, защото кумата ми  я няма в къщи и  на него му е скучно-първия път го разбрах, имаха да си говорят едни неща, ама сега-на мен не ми ли е скучно, по цял ден съм сама, отгоре на всичко и часове му определя, още от 5 часа да е с него,  чуствам се толкова нежелана.И отгоре на това аз съм ги поканила с кумата в къщи отдавна и в събота най-вероятно ще идват, е да ама аз се сърдя-те може, аз неможе.
Извинявайте, че ви занимавам с мойте глупости, но ми е адски кофти, а съм си съмичка, едно е да преценим, дали на мен ми се ходи или не а друго изрично да покани само него.
А и неможах да се здържа одеве и с  милото се здърпахме и аз си    
Още веднъж се извинявам.

zitka това е гадно аз едвам дочаквам мъжа ми да си дойде от работа да си поговорим и да го видя,защото ще изперкам вкъщи особено сега когато е студено навън.Лошото е че се прибира чак към 20ч. и е изморен.До сега бях в родени октомври много сладки бебочовци са.
сега сядам да свърша малко работа-ще правя бонусите за миналият месец на колегите ми.
 Момичета вие какво правите по-цял ден.
Питах една от октомврийки те за раждането във втора градска и ето какво ми отговори,ако ви интересува де.
"Здравей. Аз раждах във Втора градска. Тъкмо два пъти за последните две години  Mr. Green Лично аз съм много доволна - бях обаче с избор на лекар. Но и без такъв хората са доволни - отношението не е много различно с или без екип. Даже втория път лекарката ми успя да стигне, когато бях родила вече  35
Имай предвид, че в родилно отделение не допускат свиждания - бебето и майката се виждат от близките на изписването. Може да се покажете на прозорците, но не и да влезе вътре някой. Това от своя страна си има своите предимства, защото се избягват болести. И двата пъти си исках да съм настанена във ВИП стаята - просто съм такъв чешит, че предпочитах да съм самичка. Храната е като всяка болнична храна - близките могат да ти носят храна и да я предават където се изписват бебетата. Като вещи, които трябва да си носиш саличните хигиенни (четка, паста и т.н.), джапанки (щото стават и за банята и за ходене), кърпа за тяло и за лице, дамски превръзки/лигнин (имай предвид, че първите часове след раждането лигнина е по-удобен), тоалетна хартия, чаша, вилица, лъжица, нож, телефон, зарядно, някоя книга за четене, за да убиваш скуката, чорапи, бикини и по възможност вода още от началото. Нощници и каквито и да било други дрехи не дават да внасяш. За бебето носиш памперси и мокри кърпички. Ако реши си вземи и биберон - залъгалка. Бебетата стоят в стаята с майката, но ако искаш може и да остава за през нощта в детската стая."

Извинявайте за дългият пост!  

Zitka,явно кумът ти се чувства по-освободено в мъжка компания и може би не се сеща каква обща тема би могъл да има с теб Съгласи се,че в повечето случаи,разговорите ти с близка приятелка променят характера си,ако половинката на една от двете ви присъства!Иначе си абсолютно права,че е редно да покани и двама ви,пък ти вече сама можеш да прецениш дали ти се ходи...Абе я не се ядосвай за глупости!

larakroft ме подсеща да отговоря и на РЕД.Въпросът "какво правите по цял ден" е актуален само докато човек е на работа и то на динамична!Останете ли си вкъщи,имам предвид сега,когато това има смисъл,ще спрете да се чудите какво да правите!Аз поне никога не скучая,когато съм сама и не мога да проумея как се изпада в подобна ситуация.. Сега имам повече задачи покрай малкия,но като излязох в болнични предишната бременност даже не ми стигаше деня-книги,списания,даже не ми се излизаше навън за разходки(но и бях много преуморена от работа и жадувах и мечтаех за този полагащ ми се мързел )

толо моята работа е много напрегната и динамична.Чаках с нетърпение да изляза в болничен едвам издържах там.Сега гледам филмчета,тв,в интернет.Не че ми е зле. .Всички са на работа дори няма с кой да изляза навън.Просто не съм свикнала на такова спокойствие и бездействие.Почивам си от 01.11.Но се радвам че за първи път ще се насладя на почивните дни около коледа  .Чакам ги с нетърпение.

dessi06,нощниците ти изглеждат много добре!Даже сексапилни!Мартеничка имаше предвид едни ужасни в цветово отношение,материи и дизайн "нощници",останали в производство от соц времената!

Напълно подкрепям!!! Толо много хубаво го е казала.Откакто съм в болнични /от 2 месеца и половина/ винаги има какво да направя...особено неща,които не съм могла да свърша заради не особено чудесното ми работно време от 9.30 до 8 вечерта.И в почивния си ден се чудех да почина ли,да изчистя ли или да свърша някоя моя си работа...

Май не се разбрахме затова "какво правите по цял ден".Аз също си намирам занимания,които не ми е стигало време преди.Исках само да даде някой предложение за нещо интересно.

Здравейте и от мен момичета!
Миналата седмица гледах раждането на етърва,ми заснето на камера.Мъжът и присъства на самото раждане,както и майка и.Видеото беше около час и беше едно от най-красивите и трогателни неща,които съм гледала.Епидурал,вече беше поставен и според нейните думи не е усещала никаква болка.Съпругът и през цялото време стоеше до лявото и рамо и не стана свидетел и на капка кръв.Върху корема и имаше някакво чаршафче,което покриваше интимните и части и те бяха видими единствено от лекаря и акушерката.Мъжът и не е видял нищо,което би могло да го "травмира" или "отврати".Той и помагаше да напъва по време на контракциите и я разсейваше м/у тях.Когато лекаря извади бебето,го постави на корема на майката и бащата преряза пъпната връв със сълзи на очи.Момента беше просто зашеметяващ-истинско чудо!
Аз лично,не бих искала за нищо на света да изпусна споделянето на този вълшебен момент с моя съпруг.Не бих лишила и него от това да види раждането на собственото си дете.Това,разбира се,е моето мнение,което за щастие моят съпруг също споделя.Не искам да го натрапвам на никой.

п.п.Това,естествено е идеалният вариант,сценарии (да пази Господ) може да има всякакви.....

Хопе,споделям твоето мнение за раждането и че в това няма нищо неестествено.Мъжа на сестра ми също присъства на раждането и каза,че не е видял нищо гадно и нищо което да го отврати от жена му Нека всеки за себе си реши кое е най доброто..аз знам за себе си мъжа ми ще присъства...и заедно ще преминем през това наречено нов живот.
Зитка,туй много гадно от страна на кума ти, но не се ядосвай стават такива неща...говори със съпруга си и питай той какво мисли...

GALL78, споделям притесненията ти - много точно си ги описала. Съзнавам, че просто сега се страхувам за различни неща, в сравнение с първия път. И отношението и любовта към децата е едно от тях. Аз самата нямам братя  и сестри и затова винаги съм искала да не оставам само с едно дете, но пък от друга страна нямам база за сравнение, пример за възпитание и пр. В работата ми се сблъсках с такива отношения между родни братя, каквито и между най - големи врагове няма... Особено като става дума за имоти, делби, пари... Ужас някакъв. И все си мисля, че в огромна степен зависят тези неща от семейството, от родителите - дали еднакво са се отнасяли с тях, дали са пренебрегвали единия за сметка на другия и пр. Изобщо възпитанието на две деца е сериозно изпитание, според мен. Но се надявам да се справим, с много любов и търпение.
Що се отнася до другите страхове - аз ги имах същите след първото раждане. Смятах, че никога повече няма да съм нормална жена, да изглеждам добре, да се чувствам добре и пр. След година всичко си дойде на мястото и се чувствах пъти по - пълноценна и уверена. Надявам се и сега да е така. След като веднъж съм успяла, ще успея пак, нали?!

По отношение на присъствието на таткото се сетих, като раждах дъщеря си - в стаята една жена с второ раждане беше извикала съпруга й да присъства, защото той цял живот подценявал раждането, сравнявайки го непрекъснато с казармата и не знам си още какви щуротии. И той се държал що годе нормално там, но после й разказвал, че като излязъл от болницата заседнал на първия светофар и не знаел накъде да кара, какво да прави, въпреки задръстването, което предизвикал стоял като в ступор и не мърдал в продължение на минути...
И пак тогава ми разказваха много показателен виц за тези, мъже, които каквото и да им правиш, все твърдоглави си остават: "Обикаля някакъв бъдещ татко около родилното цяла нощ, чакайки щастливото събитие. Нервничи, пуши, ходи напред - назад и така до сутринта. Когато най - накрая му казват: Честито, имате момиченце!, той отговаря: Слава Богу, че е момиче, да не се мъчи като мен тази нощ"... 
Това е положението. Просто има такава порода мъже, дето нищо не може да ги промени.