подсъзнанието може всичко 4

Здравейте милички, искам да ви споделя какво се се случи тази сутрин и как реагирах аз, понеже вярвам в знаците, които ни изпраща съдбата
Та качвам се аз в колата на половинката и гледам там където си оставя стотинките една странна монета - взимам я, разглеждам я и виждам че пише 50 стотинки, но годината е 1977г. и питам от къде е, а той най-вероятно въобще не е забелязъл и ми казва,че са му я върнали като ресто, но то самолет се вижда,че е различна..... А аз така , те тези пари не са в обръщение доста одавна, и милото вика:
- Ей ама тя е от годината, в която съм роден (аз не се бях светнала още за това съвпадение )

И му казах да си я пази,че му е на късмет- толкова стара монета, да му я върнат между другите и тя да е точно от неговата година на раждане Прибра си я в джобчето милото, послуша ме

Та исках да го споделя с вас, не е нищо особенно, но ми стане едно хубаво...... приех го като знак, дано наистина да носи щастие
 

Здравейте на всички - последно време не съм писала нито чела , но ви открих
За Норбеков искам да кажа , че колкото и да четете , или да гледате упражненията , или да слушате музиката , най - добре е да изкарате курсът - това е несравнимо . Хубаво е да прочетете негова книга и най - вече "Опитът на един глупак" , за да сте наясно със всичко и докато другите се съпротивляват на казаните неща по време на курса и си задават куп въпроси , то тези които са чели неговата книга няма да си губят времето с това , а ще действат без вътрешна съпротива и ниясноти. Това е лично мой съвет !
В момента съм малко тъжна , защото се мъча да убедя най - близкият за мен човек в оздравяването си , но нещо не ми се отдава , а немога да стоя безучастна. Ще ви чета момичета . Умеране има от мен , но отърване НЕЕЕЕЕЕЕЕ. 

Моите наблюдения показват обратното - най-добре тези курсове работят за тези, които не са чели нищо и тези, които не си задават много много въпроси а чистосърдечно като малки деца изпълнени с любопитство искат да видят до къде могат да стигнат  Тези, които се съпротивляват вътрешно по мое мнение не са още били готови за курса.

Норбеков е много забавен и доста поучителен поне за мен! По-късно, момичета, ще ви напиша един откъс от друга негова книга - много красив!


klem4e, опитай да промениш тактиката. Щом не можеш да го убедиш, опитай не насила. Дай му цялата си любов и внимание, говори му за кррасивите неща, които ти се случват - може да го върнат към желанието за живот и здраве!

tonimar , моята тактика е само такава , но не ме бива в обеждаването , а това е много важно .Касае се за човек , който се обеждава в правотата на нещо едва когато го види.
*Nessa* , ти си права за децата , затова и те много по - бързо оздравяват - не се нуждаят от каквото и да е логично обяснение , докато на нас възрастните ни трябва обяснение на механизма - как точно става оздравяването и да си кажем :"вярно , бе има логика - значи може и да действа , що пък да не опитам?" това разбира се е мое мнение и  не е задължително да съм сто процента права.

Момичета, ето нещо от "Къде на майната си зимуват звездите по пладне..." на Норбеков. Какво изживяване е имала тази старица!

Преди много години имах оздравителен курс в една от многото столици на необятната ни родина.
Представете си: аудитория за деветстотин души, запълнена до дупка. Пети или шести ден от курса.
Един от елементите за развиване на фантазията е упражнението "въображаем полет" - курсистите със затворени очи фантазират на тема полет. Не всички обичат да летят, но по време на това упражнение им се налага.
И ето, аз мислено летя със затворени очи, наслаждавам се, превеждам в думи фантазиите си и говоря през микрофона. Седналите в залата също летят мислено, очите им също са затворени. С една дума, групов полет или полети наяве и насън...
Изведнъж! Някой ме бута по рамото. Трепвам и се обръщам: как така ме прекъсват по време на полета, тоест ме приземяват по време на работа?!
Моят асистент е толкова блед, с едната ръка ме побутва по рамото, с другата сочи залата, вперил някъде очи. И очите му са такива... Все едно някой е умрял. Уплашено гледа натам. О, Боже!!! Нима?
Продължавам да боботя в микрофона - не помня какво, сигурно нещо за полета.
Оказа се, че там седи някаква старица на около седемдесет, удобно отпусната на стола, ръцете на подлакътниците... само че столът е три метра под нея, а тя самата е във въздуха.
Отначало в паниката исках да спра упражнението, но ако тя от три метра се срути върху хората?! Ако падне?
На тази възраст костите и са чупливи!
Междувременно тя отлетя леко встрани от аерогарата си, тоест от стола.
Продължавам да дудна: "Летим над поляяяя, сред облаци и прочее", а трескаво мисля как да я върна на полосата за кацане, как да я приземя.
Закривам с ръка микрофона и шепна на асистентите си:
-Бегом натам! Направете някак нещо, но така, че да не се стресне! И някак я придърпайте... Да не сте заспали! Събудете се! Бързо!
Те притичаха и се озоваха под нея, но не можаха да я стигнат.
Моите помощници бързо прикрепиха кука от закачалка на показалката и се опитват да придърпат бабата да кацне, а аз продължавам неспирно да дрънкам по микрофона.
Това беше най-дългият полет по време на упражнение, който ми се е случвало да изживея. Вместо двайсет минути летяхме близо час. Цялата зала седи със затворени очи. Ако отворят очи, половината ще полудеят в най-пряк смисъл! Представяте ли си шока?!
Докато прикрепваха закачалката, леко течение в залата отнесе старицата още по-далече. И тя като паяжинка се понесе да пътешества над аудиторията. Гониха я, гониха я и най-накрая я хванаха за обувката.
Леееекичко кроооотичко малко по малко я придвижиха към стола. Забелязах, че за трети път карам групата ту да се къпе под водопад, ту да тича по ливадите. Хората вече хванаха хрема, а ние още летим, летим срещу бурята...
Като балон с връвцича доставиха бабата до мястото и, захванали със закачалката, закрепена за показалка, крайчеца на роклята и, и внимателно я настаниха да седне. Със сетни сили!
С това упражнението свърши, защото никой повече не бе в състояние да работи. После останахме да обсъждаме до сутринта.
И сега, ако някой високонаучен ум ми каже, че човек не може с волево усилие да се отлепи от земята, каквито и научни степени да има, веднага му слагам диагноза: катър в последен стадий на остаряване.
Скъпи мои, това е реален случай! Провел съм хиляди упражнения - никой не полетя, а тя литна. Най-интересното е, че след този случай тя оздравя тотално от всичките си болести и още по-интересното е, че се подмлади като по чудо.
След всичко това какво бихте казали за човешките възможности?
Значи същото е заложено у всеки от нас!!!

Този случай ме разсмя. Незнам защо, но някак си вярвам на разказаното. Предполагам ще се намерят много скептици, които да кажат как това е невъзможно, но някак си си представих съвсем наистина случката. Така наречената левитация е показвана и от други хора и вярвам, че е възможно. Просто трябва повече увереност в собствените си възможности! Това важи за всички:)

tonimar, Благодаря, че сподели 

mamm1129, наистина ме зареби с тази история. Даже се разплаках докато я четох. Не че имам подобно преживяване, но някак си ми куцат някой връзки с родителите, та този разказ ми ги понапомни.

Прекрасни сте, че споделята толкова хубави материали  

Минавам само набързо,тези дни ви чета само,не мога да се включа нещо напоследък.

mamm1129 и аз много се радвам,че се запознахме Надявам се пак да имаме възможност да се видим,че не можахме да се наприказваме

Семинара ме зареди много,беше много хубаво и положително изживяване за мен!!!

Светъл и прекрасен ден на всички от мен!!!!

tonimar , благодаря ти че ми напомни този абзац от книгата . Четейки я , имам чувството че се лекувам . То голям смях наставаше , че понякога и със сълзи.Сега се сещам и за други смешни примери , но да не преразказвам книгата.Чела съм и други книги на тази тематика , но единствено в тази книга нещата се представят по толкова лесен и дори елементарен начин.Препоръчвам ви я - голям смях ще падне - това е сигурно.

  Само в моя комп. ли е проблема? Пиша,пиша пък нищо...

А като отида да пиша ми показва,че вече има 3 написани отговора,а няма такова нещо.

пропуснала съм 2 и 3, но ще се опитам да следя 4!

tonimar, много интересна история, нито за миг не се усъмних, че е истинска.  Поредното потвърждение за неподозираните възможности на човека.
"Ако имахте вяра колкото синапено зрънце планини можете да повдигнете"(цитирам по памет библията).
Норбеков и мен ме заинтригува с "Опита на един глупак" с нестандартния си стил на писане. В Добрич често се организират курсове, но все не успявам да се организирам.А имам и диоптри за сваляне.

sv_harmony, радвам се, че и теб те е докоснала тази притча както мен. Аз нямам подобен проблем за щастие, но с майка ми имаме доста неща да изчистваме.Вече работя по въпроса по няколко начина и ще споделя по-подробно, когато имам конкретни резултати.

ЕАSpirit

Курса, е добър, но и книгата би ти свършила работа за диоптрите! Действай, mamm1129 и успех!

Убедена съм,че няма невъзможни неща за човека - да лети също не е невъзможно. Как обаче да се освободим от натрупаните през годините пластове на недоверие не знам. Трудно е когато цял живот са ти набивали в главата,че не можеш да летиш изведнъж да забравиш добре наученото и да полетиш