За еманципацията на жените в домакинството

За две неща съм благодарна на свекърва си -първо,че е родила мъжа ми и след това,че го е научила да върши много работа вкъщи.Безценен е! Много зависи мъжът какъв пример е имал при родителите си.След като заживяхме сами,някак от самосебе си си разпределихме домашните задължения и не се разправяме на такива теми.Само готвенето нещо му се опира.

права си  и моя ми помага в домакинството .неможе аз всичко да вършаи за децата ми помага

Абе,  не го разбирам това,  с еманципацията в кухнята
все сме недоволни, не ни помагат за домакинството, за децата, все
за нещо мрънкаме. Колко пъти съпрузите ви се сърдят, че не
отивате да ремонтирате колата, да преинсталирате компа,
да смените крушката в коридора, да преточите зелето 

evil, а колко често се налага да се вършат тия мъжки задължения, м? Понеже разтребване, сервиране, оправяне на легла, миене на чинии - си е ежедневно, даже и по няколко пъти на де. И на това ли ще ми се съпостави сменянето а крушката?
Аз от година и нещо живея сама и всичко, което си изброила (без зелето, не знам какво е това ) си ги върва сама. Ако някой сега дойде и ми каже идвам да живея при теб, мъжката или женската работа предпочиташ - ооо, мъжката взимам веднага 

Бърди , заповядай  все нещо ще се разберем за мъжката и женската работа.
Да права си не я вършат всеки ден, но не истерясват и не правят драми,когато
нещо трябва да се направи.
Много често ми се е налагало да живея сама, не ми е тежало домакинството,
не съм мрънкала... вършила съм и мъжката и женската работа, защото няма кой
да я свърши. Дразни ме като цяло това, че домакинстването явно се върши
от повечето с нежелание и досада.
С две ръце съм за това да ни помагат у дома, когато сме уморени и не можем
сами да се справим, ама да е задължително
Имам чувството,че повечето жени ги е яд по-скоро, отколкото имат нужда от помощ,
милото гледа телевизия, тя готви или мие чинии. Е, що и тя да не се излегне
на дивана?!!

Домашната работа става досадно задължение, когато легне на плещите на единия, плюс всичко останало което има да свърши. И аз не бих искала кой знае колко "помощ" вкъщи, ако бях домакиня и това ми беше работата. Но когато и аз ходя на друга работа и се прибера вечер и захвана подреждане, готвене, пране, гладене, чистене... а моичкия се излегне на диванчето, че и мрънка от там "сипи, налей, нарежи", не яд, не крясъци, ами живота ще му се стъжни!
Ами нормално е да иска и жената да легне и да си почине след тежък ден, а не да слугинства. И тя е изморена, нали? И тя е човешко същество, което има нужда от почивка. И когато се чувства прецакана от мъжа до себе си, изоставена, когато има нужда от помощ, щото тоя мъж е възпитан, че домашната работа е задължение на жената... естествено се стига до трупане на отрицателни емоции, които после избиват.
Извинявайте, ама е невъзможно една жена да работи на пълен работен ден няколко "професии" - съвестен служител, образцова домакиня, идеална майка, очарователна съпруга. Но на всички ни се иска да сме такива, затова имаме нужда от помощ в някои неща, за да се получи и всички да са доволни. Затова е важно и мъжа да поеме някои от домакинските задължения и това да се приема като нещо естествено. Без да му се кланяме и да го благославяме, че "помагал"...

Не ми тежи домакинската "професия" - разтоварва ме!
Правя всичко с кеф и много настроение 
Не изисквам от съпруга си да ми помага,но винаги когато съм зле,лошо ми е и т.н. чисти,готви,върти се на пета около мен,занимава се с детето...винаги!!!Това ми стига

На мен пък ми тежи, не обичам нито да готвя, нито да мия чинии. Не виждам защо трябва да правя всичко самичка, при условие, че не го използвам само аз. И какво, ако мъжът ми изкарва повече пари? Да взема да му се кланям и да тичам със салатата и ракията? А ако аз изкарвам повече пари? Мразя мъже мърлячи, които стоят и чакат да ги обслужват, все едно не са си вкъщи. Не ме кефи и разделението "мъжка и женска" работа. Мога да се справям с всичко сама /ако нещо ми идва напреки, искам помощ от приятел или плащам на специализирано лице/, съпругът ми също. Ще го сметна за подценяване, ако цялата домакинска работа е прехвърлена на мен. Или гледането на детето. Не коментирам случаите, в които някой от двама ни е болен - тогава нещата се поемат от здравия партньор.

Аз заради това не държа да ме възприема като перфектната домакиня, защото така много лесно ще реши, че като мога да се справя с камари дрехи за пране, готвено по три пъти на ден и лъснати до блясък подове, бидейки все така работоспособна и неуморна и готова за още и още купища чинии за миене, значи нямам нужда от помощ и току виж тръгнал за риба, оставяйки ме в любимата ми роля на Пепеляшка. Друго си е да забравя съвсем случайно някоя паяжина на тавана да виси като гирлянд с извинението, че не мога да стигна до там (милата аз  ), или пък да го помоля да извади горещата тава от печката, защото тежи и пари, и ето го моят принц- дотърчава с метла или ръкохватка в ръка, готов да помогне на несръчната си жена и да спаси семесйтвото от гладна , паяжинясала смърт. Друго си е да покажа, че мога да ползвам отвертка и чук,четка и да сменям крушки но съвсем друго си е да знам, че няма да ми се наложи да лепя сама тапети или пък да сглобявам гардероби докато съм с него. Не знам еманца ли съм, или пък най-обикновена лигла, но така погледанто  отстрани даже си завиждам на моменти 

Това значи ли, че като направя пролетно почистване, мога да си клатя краката до другата пролет?
Не могат да се сравняват неща, които отнемат от временто ни всеки ден и такива, които се вършат веднъж на няколко месеца - например основно почистване на кухненските шкафове.



То когато човек живее сам, няма и много за вършене 


А защо ние? Само ние ли ядем, само ние ли цапаме, само ние ли ходим до тоалетна и имаме мръсни дрехи


Така е. Не може след работно време единия да почива, а другия тепърва да започва. Когато работата е разпределена се свършва за наполовина по-кратно време и двамата имат възможност да седнат за заслужена почивка.

П.П. Къде е проблемът в сменянето на крушка? Не бих стояла на тъмно, само и само, защото някой го е нарочил за "мъжка" работа.

Живяла съм в семейството на маниакални чистници. Всички жени вкъщи - майка ми, баба ми, прабаба ми държат на чистотата, на сготвеното, изгладеното, подреденото и т.н. Това не включва мъжете. Майка ми е луда за връзване на тема чистота. Тя е от типа жени, които като ги питаш какво са правили през уикенда казват: "Изпрах, изчистих, сготвих 5 манджи, оправих, лъснах това или онова." В същото време мрънка, че никой у дома не й помага и никой не цени слугинския й труд, но никога не приема предложението да остави поне веднъж мъжете вкъщи да се оправят без сготвено и изчистено. Винаги поклаща глава: "А, не може..."

Аз съм точно обратното. Мъжът до мен живее сам от 8 клас - учил е в техникум в чужд град, след това е бил студент, пак сам. Винаги домакинстваме заедно. Имали сме периоди, в които работим толкова, че почти не се прибираме. Никога не е ставало дума за това, че има неизмити чинии, не е изпрано или не е почистено. Просто, след като работим наравно, ако домакинството изостава, няма виновни /примерно аз, защото съм жена/. Когато бях бременна и трябваше да лежа 1 месец вкъщи, не позволи да остана в болница. Гледа ме, чисти сам, работеше през това време вкъщи, носеше ми храна в леглото 3 пъти дневно, извеждаше кучето и чистеше и след него. Никога не го е споменал, като нещо, което му е тежало.
 
Като се роди детето имахме търкания докато свикне, че грижите са детето са по 24 часа и колкото и да ни е гадно на моменти, това е. Каквото мога аз с детето, може и той. Не е ставал нощно време, защото кърмих дълго. А имаме приятели, които не са къпали детето си нито веднъж, не са приспивали бебе и се чудят как така аз мога да излизам и да се прибирам в малките часове по женски, а детето да е с татко си... Хора разни, златните мъже са малко. 

Мишленце, поздрави за добрия мъж.

Вкъщи всичко по домакинството го върша аз. Но не ми пречи. Има периоди когато съм прекалено уморена и тогава не пипам нищо, но не очаквам мъжа ми да го върши. Просто така се получи, не сме се разбирали такава да е системата. Когато обаче аз легна болна милото ми прави бъркани яйца (само това може) и чай и обикаля в два през нощта града за аптека. Или пък само защото точно сега пък съм решила че умирам за шоколад, той яхва колата и отива да търси любимия ми вид. Заради това не смятам, че ми е длъжен с нещо в домакинството - не го може, не го прави, но пък прави за мен други неща.

в домакинството върша почти всичко сама.
когато кажа нещо да се направи - се прави, но инициатива не му идва отвътре да поеме за нищо.
върши 3-4  негови неща, от които аз не отстъпвам. понякога се ядосвам. друг път го разбирам. мъжът ми няма никакви .. хм, изисквания към мен - чистене, готвене. никакви. благодарен е, че 'му давам да яде", както се изрази снощи, например;-)))
имам всичко, което е измислила техниката, за улесняване на домакинската работа.
за сметка на това, че не се впуска в домакинската работа има доста други неща, които са ми по-важни да ги прави.
в момента мисля, че сме се 'наместили' към семейния живот. всеки си има роли и се чувстваме добре.

Никол направо ме разпиля, отивам да си ближа раните 
Хващаш се за всяка дума, сигурна съм ,че си ме разбрала, 
но не искаш да признаеш ,че масово се дири сметка на мъжете какво правят
и защо аджеба толкова почиват , а жените "горканки" си скъсват задниците
от бачкане от сутрин до вечер.
Изцяло ми звучиш :"Аз ти дадох това, ти какво ще ми дадеш в замяна"
Научи се да даваш за да получаваш е казъл някога мъдреца 

Никол, имам чувството, че много се страхуваш да не се прецакаш. 
Може би в живота не си така, но като пишеш така звучиш.

Що се отнася за дома, все не съм доволна, когато някой друг е свършил нещо, ами такава съм си, никой не го прави по добре от мен.  Едни чинии да умие мъжа ми и забелязвам да речем, че не е измил добре мивката и минавам след него.
Не казвам, че той нищо не прави, просто аз съм свикнала да харесвам моя начин повече.
За момента проблема ми е решен, той работи аз пари, аз се занимавам с детето и къщата.