An81Al пожелавам ти кураж и да намериш себе си - най-вече да правиш това което ти искаш, не се съобразявай с никой друг (малката не се брои). За такива хора няма угодия. В тоя случай свекърва и мъж, в моя – майка (свекъра не го броим, той е за разгрявка). За тези дами (и не само), които те съветват да го напуснеш и другите, че ти си допуснала това отношение към теб, и третите, че няма да издържат и минута повече и ще си съберат багажа, мога да кажа че първата ми реакция е че съм съгласна с тях, но винаги има едно обаче, никой не е застрахован да му се случи на него, колкото и да си спазва принципите и самоуважението. Даже и на мен ми се случи (броя се че не толерирам такива мъже). И как да кажа първите няколко месеца беше невероятен (мъжът де, слава богу беше само гадже), докато се усетя се оказах в омагьосан кръг, колкото повече компромиси правех, толкова повече недоволство и сърдити физиономии получавах, и то се сърдеше за неща които са се случили преди да се познаваме например. Отне ми повече от година да осъзная че нямаме не само бъдеще но и настояще. И всъщност май трябваше да се влюбя в друг за да имам смелостта да го зарежа. А при теб нещата се усложняват с подписа и особено детето - затова е куража. И също е важно компромисите да се правят от двете страни, от едната само няма ефект.
Ще се опитам да опиша отношенията ми с майка ми (като описваше твоята свекърва, все одно описваш нея, с това че още на другия ден родата из цяла България вече е информирана – това много ме дразнеше). Никога не е била доволна от каквото и до направя и вървеше след мен и провеше всичко наново и съответно намираше кусури, (сега се усещам че говоря в минало време, тя все още е жива слава богу, но май вече не ми остава толкова време да и обръщам внимание), не си спомням някога да ме е подкрепила за нещо, камоли да ми каже браво, да не говорим че никога не е споделяла каквото и да било от съвместния живот с баща ми, за разлика от свекърва ми. Все си шиеше или купуваше дрехи за нея (не че съм ходила гола, ама ми е направило впечатление нищо, че съм била загубен тинейджър). Мога да ти дам за пример как реагираха свекърва ми и майка ми като разбраха че съм бременна преди да се оженим със съпругът ми, с него сме имали да кажем стабилна връзка 6 години преди въпросното бременеене. Така се стекоха обстоятелствата че всеки сам си отиде при родителите и им съобщи новината. Свекърва ми веднага ми се обади да ми каже колко се радва а майка ми се тръшка два часа, леле ми сега каво ще правим ама как така. Предполагам разбираш колко проблеми в мен е родило нейното държание, «задари нея». Но никога не съм губила надеждата, че ще се промени и вече ще се разбираме. Там ми е била грешката ТЯ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ. Мога да се променя само аз и не само: ако и искам да си живея живота трябва да се променя (да променя моето отношение към нея, да не влагам напразни надежди – да я приема такава каквато е). За това е необходимо да откриеш себе си (да намери сили за които не подозираш).
Прави това което искаш – иначе стават раци (някога много се бях впечатлила от един виц за сърдит доктор, който на всеки пациент казвал рак, и на поредния така, а той: Докторе, как така аз имам камъни в бъбреците, а доктора: Да камъни и отгоре раци, раци, рацииии. Идеята ми е, че като правиш нещо против волята си и си тремълчаваш емоциите рано или късно се разболяваш от рак. Аз премам рака като болест на затормозеното съзнание. Най-важното не се жертвай за нищо и никого (даже за детето).
Една дама по-горе беше споменала да му «въртиш номерца» на «твоичкия» - да го пренебрегваш, да не се интересуваш от него и т.н. по съвет на психолог – подкрепям я. За мен това е единственото решение ако ще се спасява «семейството». Мога да ти препоръчам една книга Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния писали са я съпрузи Алан и Барбара Пийз. След тази книга се ядосвам по-малко на «моичкия».
Това за разведена жена е тъпа отживелица. Лично аз имам позната, която е родила на 16, две едно след друго. Запозна ни едно нейно бивше гадже след развода, мога да кажа че след като се разделиха с гаджето-познат, си намери още по-свестен младеж. И гледай повече часът на мама, таткото за миналата година спечели таткото който всъщност не е биологичен баща на 2 от 3 децата. Тази година пак имаше такива. Едно време не са се развеждали от хорски срам. Ако не ти е неприятно ще кажеш ли къде се развива случката (София – друг по-голям град или малко градче може да не цитираш името).
Останала съм с впечатление че в малките градове, наблюденито ми е за Кюстендил (класификация - малъг град, свекитата са от там), е много разпространено, команденето от мъжка страна и слогуването от женска. Исках с две думи да ти разкажа за свекитата. Свекървата доста ми е разправяла за техния живот, свекъра е доста чапат (аз определано не бих го изтраяла и 1 ден) той се драчи постоянно, все някой му е виновен, въобще не се съобразява с никой (даже се е случвало да пуши в мое присъствие на двора, но пушекът е идвал в мен и познай, вместо аз да се разсърдя че пуши, той се цупондри че ме дразни дима), даже от самия ми мъж знам че е имал забежки и т.н. Но свекърва ми каза така много е лесно за го зарежа ама без мъж по-добре ли е (е това не го разбирам, добре че свекърът се е поочовечил, недостатъчно но все пак). И го трае повече от 30 години...
Та идеята ми след цялата тази плеяда е, важното е ТИ да решиш какво искаш и да не се чудиш дали е добро или не, щом ти си решила значи е най-доброто за теб. Аз много държа на диалога в семейството, от думите ти май при вас куца, опитай се да наблегнеш в тази насока. Детето е още малко, ако успееш да я научиш сама да си търси вниманието от тати ще ти е от помощ. Определено свекито ако е далеч ще е по-добре. И не на последно място не си само ти в такава ситуация (не че е успокоително). Бъди непукист.
Хубаво е да се учим от опита на другите, ама най-добре се получава от собствен опит.
Ще се опитам да опиша отношенията ми с майка ми (като описваше твоята свекърва, все одно описваш нея, с това че още на другия ден родата из цяла България вече е информирана – това много ме дразнеше). Никога не е била доволна от каквото и до направя и вървеше след мен и провеше всичко наново и съответно намираше кусури, (сега се усещам че говоря в минало време, тя все още е жива слава богу, но май вече не ми остава толкова време да и обръщам внимание), не си спомням някога да ме е подкрепила за нещо, камоли да ми каже браво, да не говорим че никога не е споделяла каквото и да било от съвместния живот с баща ми, за разлика от свекърва ми. Все си шиеше или купуваше дрехи за нея (не че съм ходила гола, ама ми е направило впечатление нищо, че съм била загубен тинейджър). Мога да ти дам за пример как реагираха свекърва ми и майка ми като разбраха че съм бременна преди да се оженим със съпругът ми, с него сме имали да кажем стабилна връзка 6 години преди въпросното бременеене. Така се стекоха обстоятелствата че всеки сам си отиде при родителите и им съобщи новината. Свекърва ми веднага ми се обади да ми каже колко се радва а майка ми се тръшка два часа, леле ми сега каво ще правим ама как така. Предполагам разбираш колко проблеми в мен е родило нейното държание, «задари нея». Но никога не съм губила надеждата, че ще се промени и вече ще се разбираме. Там ми е била грешката ТЯ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ. Мога да се променя само аз и не само: ако и искам да си живея живота трябва да се променя (да променя моето отношение към нея, да не влагам напразни надежди – да я приема такава каквато е). За това е необходимо да откриеш себе си (да намери сили за които не подозираш).
Прави това което искаш – иначе стават раци (някога много се бях впечатлила от един виц за сърдит доктор, който на всеки пациент казвал рак, и на поредния така, а той: Докторе, как така аз имам камъни в бъбреците, а доктора: Да камъни и отгоре раци, раци, рацииии. Идеята ми е, че като правиш нещо против волята си и си тремълчаваш емоциите рано или късно се разболяваш от рак. Аз премам рака като болест на затормозеното съзнание. Най-важното не се жертвай за нищо и никого (даже за детето).
Една дама по-горе беше споменала да му «въртиш номерца» на «твоичкия» - да го пренебрегваш, да не се интересуваш от него и т.н. по съвет на психолог – подкрепям я. За мен това е единственото решение ако ще се спасява «семейството». Мога да ти препоръчам една книга Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния писали са я съпрузи Алан и Барбара Пийз. След тази книга се ядосвам по-малко на «моичкия».
Това за разведена жена е тъпа отживелица. Лично аз имам позната, която е родила на 16, две едно след друго. Запозна ни едно нейно бивше гадже след развода, мога да кажа че след като се разделиха с гаджето-познат, си намери още по-свестен младеж. И гледай повече часът на мама, таткото за миналата година спечели таткото който всъщност не е биологичен баща на 2 от 3 децата. Тази година пак имаше такива. Едно време не са се развеждали от хорски срам. Ако не ти е неприятно ще кажеш ли къде се развива случката (София – друг по-голям град или малко градче може да не цитираш името).
Останала съм с впечатление че в малките градове, наблюденито ми е за Кюстендил (класификация - малъг град, свекитата са от там), е много разпространено, команденето от мъжка страна и слогуването от женска. Исках с две думи да ти разкажа за свекитата. Свекървата доста ми е разправяла за техния живот, свекъра е доста чапат (аз определано не бих го изтраяла и 1 ден) той се драчи постоянно, все някой му е виновен, въобще не се съобразява с никой (даже се е случвало да пуши в мое присъствие на двора, но пушекът е идвал в мен и познай, вместо аз да се разсърдя че пуши, той се цупондри че ме дразни дима), даже от самия ми мъж знам че е имал забежки и т.н. Но свекърва ми каза така много е лесно за го зарежа ама без мъж по-добре ли е (е това не го разбирам, добре че свекърът се е поочовечил, недостатъчно но все пак). И го трае повече от 30 години...
Та идеята ми след цялата тази плеяда е, важното е ТИ да решиш какво искаш и да не се чудиш дали е добро или не, щом ти си решила значи е най-доброто за теб. Аз много държа на диалога в семейството, от думите ти май при вас куца, опитай се да наблегнеш в тази насока. Детето е още малко, ако успееш да я научиш сама да си търси вниманието от тати ще ти е от помощ. Определено свекито ако е далеч ще е по-добре. И не на последно място не си само ти в такава ситуация (не че е успокоително). Бъди непукист.
Хубаво е да се учим от опита на другите, ама най-добре се получава от собствен опит.
