Издребнявам ли?!

Така ,както описваш ситуацията...Не,не издребняваш.И на мен би ми станало гадно.
А може чичото да е изчаквал да се видите,за да даде своя подарък?.....
Но,недей да се задълбаваш много-много.

Според мен издребняваш...

да

Не мисля,че издребняваш.На твое място и на мен щеше да ми стане болно от такова отношение.

защо "да"според теб?

Разбира се, че не издребняваш.
Бебето може да не яде вафли, но все има какво да му се донесе. Въпросът е на отношение и внимание.

И аз мисля, че малко издребняваш. Не се ядосвай за такива дреболии . Може да са решили, че бебчо е много малко и не разбира от подаръци, сигурна съм, че догодина ще има и за него.

напълно подкрепям. Има и други варианти ... един липсващ подарък не е повод за депресия. Аз също тази година подарих подарък на голямата племенница, а на малката която е бебе не бях купил. Дано снахата не мисли като авторката.

Ъъъъ....защото е бебе?Все едно не може да му се купи някаква играчка или боди?Въпрос на внимание и отношение беше казал някой по-горе?Мда...
Друг е въпроса дали са имали финансите,но,според мен случая явно не е такъв.

 Имаш право да се чувстваш както ти идва отвътре.Може би като цяло си по-чувствителен човек.
 На мен такова нещо не би ми направило впечатление и не бих се тюхкала.
  Може просто да се съобразяват с това, че бебето е малко и не е хубаво всеки да го гушка и да играе с него.Аз лично на никой не съм позволявала да ми гняви бебето и да си играе с него повече от две минути.Аз самата също точно толкова обръщам внимание на бебетата на близките ми, но си казвам съображенията именно за да не си помислят, че не обичам мъничетата.
Колко е голямо детенцето ти всъщност?

 
Племенниците ми имат подаръци от нас от ден първи, в който са се родили.
Малко, много, според момента. И през ум не ми минава да ги подминем с подарък за Коледа, защото не разбират.

Напълно съм съгласна с Китана като са бебета не са ли ни пак племенници?

Може хората просто да не са се сетили, все пак за първи път е празник заедно с бебето.
но ако това се превърне в традиция, вече е друго.

А относно коментарите - ама то е бебе, това е голяма простотия. Винаги има какво да се купи на едно бебе, дрешка, играчка и то като не разбира, родителите му със сигурност разбират.

Не издребняваш, но не си го слагай на сърце.
И моите, и на мъжа ми най-близките роднинини, не се сетиха за нас по Коледа и Нова година. Най ми е болно за това, че свекър ми /живеем в един квартал/ дет се вика не дойде да си види внучето /не да му подари нещо/, но вече претръпнах. За брат му на моя мъж важи същото. Да не говорим за моите две първи братовчедки - тях не съм ги чувала от месеца. Майната им на всичките! Важното е че с мъжо се разбираме и си гледаме детето. Пък кой, кога и какво подарил - хич не ме интересува.

  Това е и моето мнение.

Мисля, че е точно това

А за вниманието към бебето... Има хора, на които бебетата не са им толкова интересни, колкото на други. Аз например обожавах да си играя с бебе или малко дете, преди да имам собствено. Сега вече не ми е такава тръпка - та нали си имам малко човече вкъщи нон-стоп И така, виждам ги, закачам ги нещо и толкова... Това въобще не значи, че не ги обичам

Я по позитивно да гледаш на нещата! Аз съм четвърто дете в къщи. Винаги съм помнела и уважавала празниците на близките ми (3 племенника и 1 племенничка + син на единият племенник). Единият ми брат до ден днешен забравя рожденни дни и тем подобни. И сега напомням я с смс, я  с e-mail...  С най-големият племенник имаме 3г и 1 ден разлика. Брат ми вечно обърква кой на кой ден има празник. Толкова комични моменти мога да ти разкажа...
Ми такъв си е. Това не значи, че не ни обича и уважава.  Случило се е така.

Ми браво на вас, но аз никога не съм сядала да смятам кой какво е подарил на децата ми, за мен това не е съществено.

Всъщност, то е съществено за мен. Племенниците ми имат подаръци от нас, защото ние имаме нужда да им подарим нещичко на празник и повод, не защото ще се запише златна точка в досието ми на леля.
Малко ме интересува дали родителите им помнят кой чорап от кого е. Важното е, че аз се чувствам щастлива, когато давам внимание на близките си.

Ма хората сме различни. За мен е много по важно, че в сериозни моменти близките са до мен. А за Коледа дали ще има подарък под елхата или не - не е от значение. Аз бих се зарадвала повече, когато без повод направят подарък на малката, не защото е Коледа и така трябва.

Не, не издребняваш, просто си добре възпитана

Ти усетили каква глупост каза? става дума за чичо, леля и племенници

Ако авторката е възпитана, то брат и или сестра и са невъзпитани

Защо? Брат ти или сестра ти са по прости от теб (детето ти) и за това не ти правят подаръци?

Да, невъзпита ни са. Да не би да са имунизирани от това, след като са нейни брат/сестра?!
Или по-скоро... липсва им онази чувствителност, която има тя.
Всъщност, факта, че си е дала сметка за това, е бил болезнен за нея.

Да, издребняваш, защото си правиш сметка. Ти даваш - те не. Така излиза, че даваш за да получиш, а не за да зарадваш детето.

Да, невъзпита ни са. Да не би да са имунизирани от това, след като са нейни брат/сестра?!
Или по-скоро... липсва им онази чувствителност, която има тя.
Всъщност, факта, че си е дала сметка за това, е бил болезнен за нея.

[/quote]

Чувствителност и възпитание са 2 различни неща. А смятам, че всеки родител възпитава еднакво децата си. Ако в твоето семейство е било различн, извинявай.

Имаш право да ти е гадно, но не трябва. Хората са различни. Щом редовно оставят своето дете на празници, просто са си такива.
Да се надяваме, че като порасне твоето и почне да разбира, да се осъзноят.

Това е същност (твоето) материалистично тълуване. Би трябвало е да се досетиш, че има и други страни на една и съща ситуация - например, човек го заболява от това, че не вижда подобното на своето отношение у другия. Тя е давала, защото е искала да даде, заболяло я е, защото на другите им е било все тая, дали ще проявят внимание към нейното дете. Подаръкът е вид внимание, не само материален израз на отношение. А когато то порастне и пак не му дават подаръци (а то очаква такива, знаем децата, как им се радват), какво ще бъде тяхното отношение тогава. В случая много материалистично са постъпили нейните роднини (за съжаление).

Често, когато човек не разполага с някакъв аргумент (като теб), става (излишно) субективно-адресиран към лица, които (най-малкото, също) не познава, предполагайки, че измествайки темата на плоскост далеч от коментираната, бива най-малкото оригинален.
На някои хора е вече късно да им се обяснява, че и чувствителността бива възпитавана но това също е друга тема.

Чувствителноста е усещане и характер. Не се обиждам от плоски и елементарни хора, които използвайки смешни и помпозни изречения, се издигат в очите на слепите. Но и това е друга тема

Момичета моля ви стига сте се карали.
Нека всеки напише каквото мисли,но няма смисъл да се дразните.
Нека не изместваме темата в друга посока.

Не мисля, че издребняваш...но се замисли, описваш хората като родители, които не прекарват празниците със собствените си деца ,пъ кти очакваш да имат отношение към твоите...милата...

човек не може да се разочарова от нещо, което не очаква...

съгласна съм с теб, винаги подарявам защото ми е приятно да го правя и не очаквам да ми връщат жеста, не подарявам за да накарам другите да се чувстват задължение

не, едва ли издребняваш
може би ако поговориш с тях, знам ли
интересно е да чуеш какво биха казали

Ни най-малко не издребняваш, аз лично много се засягам от подобно отношение. Особено откакто и аз станах майка! Имаме близки приятели и роднини, които откакто се роди детето ми, не са му дали и 2 лв, не са подарили една дрънкалка, а ни идват на гости на ядене и пиене. А това са хора с възможности все пак, не си броят стотинките. Обидно ми е, защото аз съм много щедър човек - никога не пропускам рождени дни, подарявам разни неща с повод и без повод, просто за да зарадвам хората, които обичам и уважавам. Но когато няма ответна реакция, няма капка уважение, отгоре на всичкото към детето ми - вече си имам едно наум!
Съвет не се наемам да ти давам, може пък в скоро време да се реваншират хората по някакъв начин, кой знае...

Ти какво внимание мислиш, че си дала на племенниците си /БЕБЕТА/ като си им подарила някое боди или чорап или незнамкаво си   На него му е все едно на тази възраст - няма да се депресира.
Вниманието може да се изрази по много начини, не само като подарък.
Приемете, че има хора, които не мерят на кантар обичта от близките/към близките с: аз на теб това съм ти дал, ти на мен - не си дал ....

Всъщност, не, не е моето материално тълкуване. Така го видях в поста на авторката. Хората са различни и по различен начин изразяват емоциите и чувствата си. Аз разбрах, че нея я боли от това, че другите не проявяват вниманието си по същия начин, както тя го показва. А тя очаква, щом тя е давала, да бъде давано и за нейното дете. Защо? Защо по същия начин?Не защитавам другите, а само коментирам как виждам реакцията на авторката. По мое мнение това е издребняване. Да, децата се радват на подаръци, но когато ние ги научим така. Може да се радват и на други неща, не материални. Но това не е темата. В точно този случай - тя показва, че дава не от сърце и заради детето, а за да получи подобно отношение в последствие и това е моето мнение. Може би щях да погледна различно, ако не беше споменато, че тя е давала подаръци, а само коментира липсата на внимание към нейното дете.

Всеки има право да се чувства както се чувства..Аз като доста материален човек съвсем в прав текст ще попитам къде е подаръка за бебето но при нас отношеният са различни,ние сме доста задружно семейство и си казваме каквото има да си казваме,а  и такова нещо до сега не се е случвало

Изпадала съм в ситуация на пълна незаинтересованост към детето ми от страна на много "близък" /биологично/ мой човек, но си казвам, че проблемът е негов - той се лишава от емоцията, а детето ми получава достатъчно обич и внимание и без неговата.
Хора всякакви, просто имаме лошия късмет да са ни роднини.

Човек може да даде оценка и без да използва квалификации. 

По твоята логика, чувствителността, след като е характер и усещане, не се възпитава, защото и той също - не.

 

Определено има хора, които приемат чуждите подаръци, защото всъщност не държат на тях и понеже са толкова "над" тези неща и нематериално насочени, че не смятат за нужно и те да правят такива 

Съгласна съм с Tsugumi. Аз също бих се засегнала от липсата на внимание. Затова, не, не смятам, че издребняваш.

Не издребняваш разбира се,на всеки би му станало болно.На твое място ще започна да се държа точно така към техните деца,както те се държат към моето.Сори,ама мразя да ме използват и да ме правят на идиот.

Нима си позволяваш да правиш заключения за непознати хора, какво правят или какво не /смятат за нужно/ да правят, или може би говориш за СЕБЕ СИ, или си търсиш следващия с когото да се заяждаш?
Радвам се, че нямам в близкото си обкръжение такива, като теб, и си живея живота, а ти иди да си направиш точна сметка, от кого на кого и какво си дала/получила, че ако не ти се получи равенство е голяма трагедия.

Разбира се, аз казах, че го правя за себе си. Аз съм тази, която имам нужда от това да давам. Не пресмятам кой колко е голям, ще разбере ли, ще оцени ли ...  Племенниците ми не знаят къде са им носовете. Аз съм тази, която има нужда да изразява обичта си и щастието че ги има по всички възможни начини - подаръци, гушканици ...  каквото мога.
Дори не съм се замисляла дали мога да отида на Коледа ( да не говорим за първа коледа) с празни ръце.
Покрай темата сега се замислям, колко са различни хората, различно възпитание, нагласи, чувствителност....

Така е, различни сме, на мен също ми е приятно да подарявам на близките дечица подаръци, но имах в предвид, че аз лично не бих се засегнала, ако на децата ми някой не е подарил. На синът ми /1 год. и 2 мес. това му е втора Коледа, и хал хабер си няма от подаръците, които получи/.
Son4e, не показвай с пред племенницата огорчението си, а поговори с родителите й, щом толкова те дразни тяхното държание.

А ти защо още се занимаваш с тях? Това тяхно отношение не е от вчера, явно има много такива случки. Въпросът не е в подаръка, а в отношението. Като гледам на твоите роднини всичко им е наред и не страдат. Време е и ти да гледаш повече себе си. Просто не се занимавай с тях, като искат да идват на гости отклонявай мераците им и ако се усетят - добре, ако не, много им здраве. Може да са ти кръв, но тя не е повод да подминаваш отношението им. Те явно са такива и няма да се променят.

Да, ще покажа разочарованието си. Дали ще бъде съвсем сериозно - "Защо за бебе няма подарък?" или полушеговито: "Явно наистина кризата е ударила семейството, щом даже 2 лв за ританки леля/чичо... не намери"
В зависимост от категорията роднина ще покажа, че очаквам подарък за бебето. Аз съм перде, не ми пука, ако някой се нацупи. Предпочитам нацупеният обаче да не съм аз.

А техните деца какво са виновни, че да го отнасят те?
Защо бъркате и намесвате отношенията към децата с тези на възрастните?

Son4eto+, кое ти е по-гадно: отношението им или това, че няма подарък?

Сонче, вземи най-накрая и помисли за себе си. На никого не дължиш нищо. Нито на баща си обяснения, нито на племменницата си майчина ласка, нито на родителите й безплатна бавачка.
Единственият човек, пред който трябва да полагаш всичкото това старание да му угодиш, си самата ти. Както и бебето ти като тове продължение.
Започни да ставаш егоист, защото ти си най-важната за себе си.

Сончето няма да се промени, но я си представете след някоя година - Сончето и детето избират подарък, поднасят го, а нейното не получава нищо. Сигурна съм, че Сончето ще предпочете сама да купи подарък и да излъже, че е от тях.   

Разбирам че ти е неприятно. Но бъди сигурна, че и на тях им е станало кофти като са видели подаръка за тяхното дете от теб, а на твоето не са дали. Другата година съм сигурна, че ще се реваншират. Но не е хубаво да го правиш на проблем, ще направиш лошо впечатление и сега ако се разкайват и им е мъчно, че не са дали нищо на бебето ти, ако повдигнеш въпроса ще си кажат Тая пък каква е нахална или кой знае кво. По важно е какви са ви отношенията, а този подарък не е фатален, в крайна сметка той е да зарадва детето, а не майката. Но бебето едва ли се е почувствало пренебрегнато, важното е че то не страда. Наистина Коледните подаръци са предимно за деца предназначени, но едно малко бебе какво ще разбере.
Да ти кажа, в нашата рода по традиция всеки подарява на всички деца, дори да не празнуват заедно се носят и се слагат под елхата. Но ние сме огромна фамилия и на едно дете му се падат по около 10 подаръка. За мен това е безсмислено, стига родителите да подарят и евентуално тези, с които се празнува. Снаха ми се обади да пита какво искат моите деца за Коледа и аз и предложих най директно да не си подаряваме подаръци, защото аз нямам възможност с тия бебета да обикалям с часове да търся подаръци за 4те им деца. Не знам как се е почувствала, но реагира съвсем нормално и се съгласи с мен че е излишно. Мъжът ми много се зарадва като му казах как съм поругала семейната традиция, защото и за него е безсмислена, но няма достатъчно смелост да я промени. Освен това снаха ми има едно бебе на 6 месеца, на което му е все тая за подаръци. Обикновено майката поръчва неща, които тя самата харесва. Отделно имат 2 големи момчета, които най нагло си поръчват скъпи подаръци, нямат поръчка под 100 лв. Не мисля, че ние трябва да им задоволяваме пуберските капризи само защото традицията била такава  
Освен това на моите племенници докато бяха в БГ никога не съм пращала колети за Коледа и рождени дни и съм им заявила от самото начало, че колети не пращам. Сестра ми обаче редовно си пращаше, въпреки че я бях предупредила да не го прави. Ама щом има желание нека. Но на мен не ми се занимава. Сега като са тук и празнуваме заедно Коледа разбира се им купувам подаръци. Ама да пращам по света чак за мен е излишно. Съответно никога не очаквам подаръци от никой и не се засягам ако не ги получа. Само от мъжа ми очаквам и дори съм в състояние да се разсърдя, ако не ми подари каквото знае, че искам. Но другите хич не си ги слагам на сърце. Лично аз мразя да купувам подаръци, огромен стрес ми е да избирам, щото никога не съм сигурна, дали ще го харесат. Предпочитам да дам пари и да си купят квото искат. Но тук не е прието да се дават пари, прави се само в изключителни случаи, когато човек наистина няма възможност да иде и да купи. Освен това, колкото и откачено да ви прозвучи, но в някои случаи, когато примерно не са належащи подаръците, както според мен е въпросния случай, не се засягай, но според мен да се дават такива подаръци не е приятно за тези, които ги получават, защото по този начин ги задължаваш. Аз лично не се чувствам длъжна да подаря подарък, ако на мен са ми подарили при положение, че съм казала изрично, че не искам подарък. Това си е тяхно решение, приемам че им е удоволствие да ми го подарят. Но ако го правят с цел да ме задължат, тогава ще останат разочаровани, защото не търпя подобни манипулации. Направо съм алергична към задължаване чрез нежелани подаръци, защото имам горчив опит с такива.

права си и имаш абсолютното право да ти е обидно и неприятно. Каквото и да ти пишат много хора тук.
В много по - лек вариант (празнувахме нова година заедно с най-близкото ни приятелско семейство и ние купихме подаръци за тяхното 2 годишно момиченце, а те за нашето, на 1 год и 8 мес. не бяха взели нищо, а децата бяха с нас) ми стана обидно заради жеста, както и на теб. Защо, моето дете не заслужава внимание ли?

п.с. казавам по-лек вариант, защото не са ни роднини, но пък са ни уж най-близките приятели ....

Не издребняваш според мен. Така се случва понякога и с моите деца. Чичо им и леля им нямат деца, но нищо не му пречи да забравя рожденните дни на децата ми и някои други празници. А те са му най-близките деца. Но предполагам племенниците на жена му винаги са поздравени за празниците. Сега за коледа изпратиха подарък само за големия. Е, как да не обръщам внимание на такива работи и аз.

Издребняваш, да.
Никога не гледам кой какво носи или е подарил на детето ми.
Да, важен е жестът, но по- добре нищо, отколкото някой боклук и съответно- пари, хвърлени на вятъра. 
А в това, че родителите по разни празници не са с децата си- също не виждам нищо лошо...

Разбира се, че не издребняваш и аз имах подобен случай и ми беше много гадно, но всичко е въпрос на възпитание.
И сега  ми стана кофти, за мен това да пренебрегнеш дете е една от най-големите простотии. И само като чета изказвания от сорта, че било бебе и не разбира
Въпросът изобщо не е в това, а в жеста на внимание, в това, че някой се е сетил и е отделил 20-тина минути от единствения си живот за да купи нещо на бебето и така показва и отношението и към майката.
И изобщо как е възможно да се разсъждава така и да се постъпва така.

Доколкото разбирам проблема на авторката е в отношението, а не в материалния подарък.
Аз лично не бих се засегнала от нещо подобно, след като хората са ми близки и обичат детето ми.
Брат ми не е подарявал на дъщеря ми подаръци за празници просто защото не сме били заедно, но когато се виждаме винаги има по нещо за малката.
Имам много добра приятелка...за нейното дете умирам и винаги му купувам по нещо когато имам възможност. В замяна не очаквам нищо, правя го заради малкия. Така аз се чувствам прекрасно. Знам, че приятелката ми обича моето дете, не го показва материално, защото няма възможност...това, по никакъв начин не ме наранява!

Кажи и Такъе е животът и трябва от сега да свиква 

Май много драматизираш противоположните на теб мнения и на теб не са ти чужди заключенията, които приписваш на другите

Ясно, че ти е криво, но се опитай да се успокоиш и не се занимавай повече. И без това рядко се виждаш с тези хора. За момент не се занимавай и с вашите, поне докато ти мине.

Зависи от хората: има някои, които разбират, други - не, трети се правят на неразбрали.
Мъжът ми има братовчед с две деца, на които винаги сме правили подаръци. След като дъщеря ни се роди, те минаха да я видят "уж' минавали покрай нас и след това щели да й донесат подарък. Така и повече не се появиха, но пък редовно ни канят на празници, защото знаят, че не идваме с празни ръце. Отношението на мъжа ми към тях поохладня, аз го подкрепям за това.
 

Кофти ситуация,но не си го слагай на сърце.Преди да се омъжа аз гледах племенниците ми,ходех на училище след това взимах племенницата от градина,прибирам се ,а вечерта майка й ми казва гледай я аз излизам,но никой не се сеща да ме пита дали аз имам планове...Ако не е късно обличах я и с мен...Сега се омъжих на далече и ги виждам много малко,но децата нямат търпение да ме видят,чуят,радват ми се.Всяка година им взимаме големи и хубави подаръци ,за да се зарадват и аз много се радвам за това.Братята ми също му се радват на моето дете.Без подарък не е останало,но не дойдоха когато родих  .Когато се омъжих ми казаха" ами сега кой ще гледа децата".Една съседка ми казваше "Диди отгледа  децата,ама твой те няма да има кой да гледа" ,а аз се бъзиках, че ще ги дам на брат ми,но сега се оказа, че наистина няма кой да ми помогне.Не се ядосвай ,има и такива хора.

Детенцето с нищо не е виновно.

За подаръците не издребняваш (много) - все пак това си е жест на внимание - дори да не е към бебето, а към родителите.
За подчертаното обаче издребняваш - има различни хора - някои не харесват бебета, други гледат да не пипат много чужди бебета (не знаят как ще реагират родителите), трети спазват разни суеверия и т.н., и т.н.
Мен лично - колкото и да ми е близко едно бебе, не можеш да ме накараш нон-стоп да се прехласвам по него или да го гушкам...
А разговори за бебета много мразя...

За издребняването не мога да преценя, но не бива това да е повод да си променяш отношението към близките.

Според мен не издребняваш, но и нищо не можеш да направиш така че няма смисъл да се ядосваш. Не можеш да промениш хората. Те щом собственото си дете са оставяли на празниците как очакваш да ги е грижа за твоето? Не го мисли, няма смисъл.

Много кофти наистина . И аз бих се ядосала определено.Не може така да се пренебрегва най младия член на фамилията, пък бил той и бебе.

И аз мисля, че не издребняваш. За мен не е важно какъв е подаръка, а самия жест, самото внимание. Радвам се много на картичка с някакво специално послание и ми е много много по скъпа от каквито и да било други подаръци. Не самият подарък, а жеста и вниманието са важни и затова мисля, че не издребняваш и те е заболяло. Но какво да се прави, разни хора, разни идеали ................ трябва да ги приемаме такива каквито са............

 Детето ми се върна пак с нещо за отбиване на номера от семейството на брата на вече бившия ми мъж. И това при положение, че те имат две деца и аз прекрасно зная какво им дава бащата на детето ми при всички празници. Обидно ми стана, на детето ми също.
 Сметкаджии и стипци винаги е имало и ще има. Така че не, не издребняваш.

И според мен не издребняваш, много е болно наистина. Миналата година свекърите подариха на 4 месечното ми бебе лотариен билет(непечеливш) и календарче ( на за какво му е), а тази година нищо. И на мен ми е болна, но вече и нищо не очаквам от никого, каквото такова. Аз не се принизявам на тяхното ниво и за всички празници ги уважавам.

Предполагам ако билетът беше печеливш, нямаше да напишеш това. Може би хората не са имали пари за повече, но са имали желание да дадат, и затова са дали шанс на късмета от лотарията. Ти явно и жеста не оценяваш.

Kasidy, понякога изглежда че е отбиване на номер, защото примерно са ти подарили нещо, което не харесваш. Но това не значи, че те самите не са го харесали. Наистина понякога много явно си личи, кое е отбиване на номер и кое е подарено с мисъл именно за човека, на който ще се подари, какво е подходящо на него и какво ще му хареса. Отбиване на номер е да ти подарят нещо очевидно неизползваемо, като примерно на дете да дадеш  платнено шалче за украса, което очевидно се ползва от възрастни и вероятността самото то да е подарък за жената, която го подарява и така тя си намира повод да се отърве от него, просто защото не носи шалчета или пък не и харесва десена. Цената на подаръка не би трябвало да е от значение, дори може на нещо безплатно, което сам си изработил или просто го имаш от някъде едно дете мноооого да се зарадва.

О, отбиване си беше и още как. Все пак като допълнителна екстра се е намерил и начин едно от децата им да подметне на моето, че покупката всъщност си е била за него ама....
Простотия пълна.
За чифта чорапи и 6-те лв, които бабата и дядото и дали при сурваки няма да коментирам.

Ами аз не мисля,че издребняваш и аз понякога мисля като теб.много е неприятно когато има такова отношение от страна на роднините.Аз например се омъжих на далеч и не се виждам толкова често с моите роднини,но при всяко тяхно идване носят по нещо на децата и им оставят пари.Виж с роднините на мъжа ми е друго нещо-нищо ,че свекърите и леля му живеят на три спирки с автовуса-никога не са се сещали за децата.Да не ти казвам ,че неговите първи братовчеди/деца на въпросната леля/ не съм ги виждала от сватбата и те не познават моите деца,или пък ,че свекърите досега нито веднъж не са се обадили по телефона поне за да поискат да чуят децата-говорят само със сина си.Така ,че какво да кажа освен -пази Боже от такива роднини.

Не мисля,че издребняваш.В пълното право си си да се засегнеш.

Догодина приложи на практика поговорките "Търкулнала се тенджерата, та си намерила похлупака", "На каквото си постелеш, на такова ще легнеш", "Каквото повикало, такова се обадило", "На зла круша зъл прът" и още много в този дух.
Поне аз така бих постълила.
Когато покажат пренебрежение към децата ми най-много ме боли.

Не мисля,че издребняваш. Ако аз бях на тяхно място щях да подаря,ако бях на твое щеше да ми бъде мъчно. Незнам ? Да не би да са били без пари... но то за едно бебче има толкова играчки за по 2-3 лв.... или боденце... не вярвам да е заради пари. Може както писаха горе да са решили,че щом не разбира - няма смисъл...