Съгласна съм с Tsugumi. Аз също бих се засегнала от липсата на внимание. Затова, не, не смятам, че издребняваш.
А, ще го покажеш ли по някакъв начин, за да разберат и ако да, по какъв?
- Публикувана: 4 ян. 2009, 16:59 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2009, 14:11 ч.
Издребнявам ли?!
А, ще го покажеш ли по някакъв начин, за да разберат и ако да, по какъв?
Всъщност, то е съществено за мен. Племенниците ми имат подаръци от нас, защото ние имаме нужда да им подарим нещичко на празник и повод, не защото ще се запише златна точка в досието ми на леля.
Малко ме интересува дали родителите им помнят кой чорап от кого е. Важното е, че аз се чувствам щастлива, когато давам внимание на близките си.
Малко ме интересува дали родителите им помнят кой чорап от кого е. Важното е, че аз се чувствам щастлива, когато давам внимание на близките си.
На него му е все едно на тази възраст - няма да се депресира. Вниманието може да се изрази по много начини, не само като подарък.
Приемете, че има хора, които не мерят на кантар обичта от близките/към близките с: аз на теб това съм ти дал, ти на мен - не си дал ....
Радвам се, че нямам в близкото си обкръжение такива, като теб, и си живея живота, а ти иди да си направиш точна сметка, от кого на кого и какво си дала/получила, че ако не ти се получи равенство е голяма трагедия.
Ти какво внимание мислиш, че си дала на племенниците си /БЕБЕТА/ като си им подарила някое боди или чорап или незнамкаво си
На него му е все едно на тази възраст - няма да се депресира. Разбира се, аз казах, че го правя за себе си. Аз съм тази, която имам нужда от това да давам. Не пресмятам кой колко е голям, ще разбере ли, ще оцени ли ... Племенниците ми не знаят къде са им носовете. Аз съм тази, която има нужда да изразява обичта си и щастието че ги има по всички възможни начини - подаръци, гушканици ... каквото мога.
Дори не съм се замисляла дали мога да отида на Коледа ( да не говорим за първа коледа) с празни ръце.
Покрай темата сега се замислям, колко са различни хората, различно възпитание, нагласи, чувствителност....
Не издребняваш разбира се,на всеки би му станало болно.На твое място ще започна да се държа точно така към техните деца,както те се държат към моето.Сори,ама мразя да ме използват и да ме правят на идиот.
E,аз не искам да страдат децата, те не са виновни с нищо.
Но много ме е яд на родителите, че освен,че никакво отношение сега към моето, са имали претенции към мен, защо не съм искала да дойде тяхното дете с мен на един събор с люлки , игри, лакомства и други глезотийки, където без пари не се ходи.
То детето усеща, че му обръщам внимание и тича все с мен да ходи, аз го пратих да ходи с мама, и те удивено ме погледнаха и питат що дойде? Те хем пари да не харчат на събора за тяхното си дете, хем свободно да си махат ръцете , да не пазят детето в тарапаната да не се изгуби?! Като тръгнем на път /за село обикновенно/ и то иска с нас да се вози, по пътя спираме на бензиностанции с ресторант, хапваме , пийваме , и на тях им добре, хем са като младоженци сами в тяхната кола, без да им задават безброй въпросчета Защо, хем пари не харчат за обяд на детето, където са си поне 10 лв. и така всеки път, дори не питат и не предлагат?! Еми , то пък ми писна вече , да ме правят , че не разбирам, и сега никакво отношение все едно няма още едно дете в родата?! Естествено, че не съм го правила за да получа отплата, а защото съм обичала, аз дори съм мислела, че едва ли някога ще имам свои деца, защото доста укъснях с наследството но тази Наглост вече ми идва в повече и не знам кака да им я покажа без да засегна дечицата?
Ти какво внимание мислиш, че си дала на племенниците си /БЕБЕТА/ като си им подарила някое боди или чорап или незнамкаво си
На него му е все едно на тази възраст - няма да се депресира. Разбира се, аз казах, че го правя за себе си. Аз съм тази, която имам нужда от това да давам. Не пресмятам кой колко е голям, ще разбере ли, ще оцени ли ... Племенниците ми не знаят къде са им носовете. Аз съм тази, която има нужда да изразява обичта си и щастието че ги има по всички възможни начини - подаръци, гушканици ... каквото мога.
Дори не съм се замисляла дали мога да отида на Коледа ( да не говорим за първа коледа) с празни ръце.
Покрай темата сега се замислям, колко са различни хората, различно възпитание, нагласи, чувствителност....
Son4e, не показвай с пред племенницата огорчението си, а поговори с родителите й, щом толкова те дразни тяхното държание.
А ти защо още се занимаваш с тях? Това тяхно отношение не е от вчера, явно има много такива случки. Въпросът не е в подаръка, а в отношението. Като гледам на твоите роднини всичко им е наред и не страдат. Време е и ти да гледаш повече себе си. Просто не се занимавай с тях, като искат да идват на гости отклонявай мераците им и ако се усетят - добре, ако не, много им здраве. Може да са ти кръв, но тя не е повод да подминаваш отношението им. Те явно са такива и няма да се променят.
Съгласна съм с Tsugumi. Аз също бих се засегнала от липсата на внимание. Затова, не, не смятам, че издребняваш.
А, ще го покажеш ли по някакъв начин, за да разберат и ако да, по какъв?
В зависимост от категорията роднина ще покажа, че очаквам подарък за бебето. Аз съм перде, не ми пука, ако някой се нацупи. Предпочитам нацупеният обаче да не съм аз.
А ти защо още се занимаваш с тях? Това тяхно отношение не е от вчера, явно има много такива случки. Въпросът не е в подаръка, а в отношението. Като гледам на твоите роднини всичко им е наред и не страдат. Време е и ти да гледаш повече себе си. Просто не се занимавай с тях, като искат да идват на гости отклонявай мераците им и ако се усетят - добре, ако не, много им здраве. Може да са ти кръв, но тя не е повод да подминаваш отношението им. Те явно са такива и няма да се променят.
Не се занимавам, но не мога да ги избегна , все се засичаме при родителите, по празници и други поводи?! Иначе не си контактуваме. Но ми е гадно, заради детето ми сега, още повече, че и баща ми ме упреква , че не съм обръщала достатъчно внимание на племенницата, не съм си играела с нея както преди /преди да бях женена, с дете, с ангажименти/, а не забелязва , че те дори не питат , не поглеждат и не се интересуват от моето дете?! А и не вижда, че съм доста уморена, изнервена от новите ми задължения и недоспиване, че дори племенницата ме натоварва психически, защото е във възраст в която изучава всичко и през 1 минута има : "Лельо Защо това, Защо онова?", независимо, че кърмя, преповивам или нещо друго. Моята душа, кучета я яли. Вярно, е че това е отдавна, но сега някак му обръщам повече внимание и ми е гадно всичкото им отношение-пренебрежение.
Не, не издребняваш, просто си добре възпитана 
Опитай се да не обръщаш внимание на такива неща защото винаги ще е така , казвам ти го от опит. Защо? Брат ти или сестра ти са по прости от теб (детето ти) и за това не ти правят подаръци?
Не издребняваш разбира се,на всеки би му станало болно.На твое място ще започна да се държа точно така към техните деца,както те се държат към моето.Сори,ама мразя да ме използват и да ме правят на идиот.
Защо бъркате и намесвате отношенията към децата с тези на възрастните?
Son4eto+, кое ти е по-гадно: отношението им или това, че няма подарък?
Сонче, вземи най-накрая и помисли за себе си. На никого не дължиш нищо. Нито на баща си обяснения, нито на племменницата си майчина ласка, нито на родителите й безплатна бавачка.
Единственият човек, пред който трябва да полагаш всичкото това старание да му угодиш, си самата ти. Както и бебето ти като тове продължение.
Започни да ставаш егоист, защото ти си най-важната за себе си.
Единственият човек, пред който трябва да полагаш всичкото това старание да му угодиш, си самата ти. Както и бебето ти като тове продължение.
Започни да ставаш егоист, защото ти си най-важната за себе си.
Разбирам че ти е неприятно. Но бъди сигурна, че и на тях им е станало кофти като са видели подаръка за тяхното дете от теб, а на твоето не са дали. Другата година съм сигурна, че ще се реваншират. Но не е хубаво да го правиш на проблем, ще направиш лошо впечатление и сега ако се разкайват и им е мъчно, че не са дали нищо на бебето ти, ако повдигнеш въпроса ще си кажат Тая пък каква е нахална или кой знае кво. По важно е какви са ви отношенията, а този подарък не е фатален, в крайна сметка той е да зарадва детето, а не майката. Но бебето едва ли се е почувствало пренебрегнато, важното е че то не страда. Наистина Коледните подаръци са предимно за деца предназначени, но едно малко бебе какво ще разбере.
Да ти кажа, в нашата рода по традиция всеки подарява на всички деца, дори да не празнуват заедно се носят и се слагат под елхата. Но ние сме огромна фамилия и на едно дете му се падат по около 10 подаръка. За мен това е безсмислено, стига родителите да подарят и евентуално тези, с които се празнува. Снаха ми се обади да пита какво искат моите деца за Коледа и аз и предложих най директно да не си подаряваме подаръци, защото аз нямам възможност с тия бебета да обикалям с часове да търся подаръци за 4те им деца. Не знам как се е почувствала, но реагира съвсем нормално и се съгласи с мен че е излишно. Мъжът ми много се зарадва като му казах как съм поругала семейната традиция, защото и за него е безсмислена, но няма достатъчно смелост да я промени. Освен това снаха ми има едно бебе на 6 месеца, на което му е все тая за подаръци. Обикновено майката поръчва неща, които тя самата харесва. Отделно имат 2 големи момчета, които най нагло си поръчват скъпи подаръци, нямат поръчка под 100 лв. Не мисля, че ние трябва да им задоволяваме пуберските капризи само защото традицията била такава
Освен това на моите племенници докато бяха в БГ никога не съм пращала колети за Коледа и рождени дни и съм им заявила от самото начало, че колети не пращам. Сестра ми обаче редовно си пращаше, въпреки че я бях предупредила да не го прави. Ама щом има желание нека. Но на мен не ми се занимава. Сега като са тук и празнуваме заедно Коледа разбира се им купувам подаръци. Ама да пращам по света чак за мен е излишно. Съответно никога не очаквам подаръци от никой и не се засягам ако не ги получа. Само от мъжа ми очаквам и дори съм в състояние да се разсърдя, ако не ми подари каквото знае, че искам. Но другите хич не си ги слагам на сърце. Лично аз мразя да купувам подаръци, огромен стрес ми е да избирам, щото никога не съм сигурна, дали ще го харесат. Предпочитам да дам пари и да си купят квото искат. Но тук не е прието да се дават пари, прави се само в изключителни случаи, когато човек наистина няма възможност да иде и да купи. Освен това, колкото и откачено да ви прозвучи, но в някои случаи, когато примерно не са належащи подаръците, както според мен е въпросния случай, не се засягай, но според мен да се дават такива подаръци не е приятно за тези, които ги получават, защото по този начин ги задължаваш. Аз лично не се чувствам длъжна да подаря подарък, ако на мен са ми подарили при положение, че съм казала изрично, че не искам подарък. Това си е тяхно решение, приемам че им е удоволствие да ми го подарят. Но ако го правят с цел да ме задължат, тогава ще останат разочаровани, защото не търпя подобни манипулации. Направо съм алергична към задължаване чрез нежелани подаръци, защото имам горчив опит с такива.
Да ти кажа, в нашата рода по традиция всеки подарява на всички деца, дори да не празнуват заедно се носят и се слагат под елхата. Но ние сме огромна фамилия и на едно дете му се падат по около 10 подаръка. За мен това е безсмислено, стига родителите да подарят и евентуално тези, с които се празнува. Снаха ми се обади да пита какво искат моите деца за Коледа и аз и предложих най директно да не си подаряваме подаръци, защото аз нямам възможност с тия бебета да обикалям с часове да търся подаръци за 4те им деца. Не знам как се е почувствала, но реагира съвсем нормално и се съгласи с мен че е излишно. Мъжът ми много се зарадва като му казах как съм поругала семейната традиция, защото и за него е безсмислена, но няма достатъчно смелост да я промени. Освен това снаха ми има едно бебе на 6 месеца, на което му е все тая за подаръци. Обикновено майката поръчва неща, които тя самата харесва. Отделно имат 2 големи момчета, които най нагло си поръчват скъпи подаръци, нямат поръчка под 100 лв. Не мисля, че ние трябва да им задоволяваме пуберските капризи само защото традицията била такава
Освен това на моите племенници докато бяха в БГ никога не съм пращала колети за Коледа и рождени дни и съм им заявила от самото начало, че колети не пращам. Сестра ми обаче редовно си пращаше, въпреки че я бях предупредила да не го прави. Ама щом има желание нека. Но на мен не ми се занимава. Сега като са тук и празнуваме заедно Коледа разбира се им купувам подаръци. Ама да пращам по света чак за мен е излишно. Съответно никога не очаквам подаръци от никой и не се засягам ако не ги получа. Само от мъжа ми очаквам и дори съм в състояние да се разсърдя, ако не ми подари каквото знае, че искам. Но другите хич не си ги слагам на сърце. Лично аз мразя да купувам подаръци, огромен стрес ми е да избирам, щото никога не съм сигурна, дали ще го харесат. Предпочитам да дам пари и да си купят квото искат. Но тук не е прието да се дават пари, прави се само в изключителни случаи, когато човек наистина няма възможност да иде и да купи. Освен това, колкото и откачено да ви прозвучи, но в някои случаи, когато примерно не са належащи подаръците, както според мен е въпросния случай, не се засягай, но според мен да се дават такива подаръци не е приятно за тези, които ги получават, защото по този начин ги задължаваш. Аз лично не се чувствам длъжна да подаря подарък, ако на мен са ми подарили при положение, че съм казала изрично, че не искам подарък. Това си е тяхно решение, приемам че им е удоволствие да ми го подарят. Но ако го правят с цел да ме задължат, тогава ще останат разочаровани, защото не търпя подобни манипулации. Направо съм алергична към задължаване чрез нежелани подаръци, защото имам горчив опит с такива.
А ти защо още се занимаваш с тях? Това тяхно отношение не е от вчера, явно има много такива случки. Въпросът не е в подаръка, а в отношението. Като гледам на твоите роднини всичко им е наред и не страдат. Време е и ти да гледаш повече себе си. Просто не се занимавай с тях, като искат да идват на гости отклонявай мераците им и ако се усетят - добре, ако не, много им здраве. Може да са ти кръв, но тя не е повод да подминаваш отношението им. Те явно са такива и няма да се променят.
Не се занимавам, но не мога да ги избегна , все се засичаме при родителите, по празници и други поводи?! Иначе не си контактуваме. Но ми е гадно, заради детето ми сега, още повече, че и баща ми ме упреква , че не съм обръщала достатъчно внимание на племенницата, не съм си играела с нея както преди /преди да бях женена, с дете, с ангажименти/, а не забелязва , че те дори не питат , не поглеждат и не се интересуват от моето дете?! А и не вижда, че съм доста уморена, изнервена от новите ми задължения и недоспиване, че дори племенницата ме натоварва психически, защото е във възраст в която изучава всичко и през 1 минута има : "Лельо Защо това, Защо онова?", независимо, че кърмя, преповивам или нещо друго. Моята душа, кучета я яли. Вярно, е че това е отдавна, но сега някак му обръщам повече внимание и ми е гадно всичкото им отношение-пренебрежение.
права си и имаш абсолютното право да ти е обидно и неприятно. Каквото и да ти пишат много хора тук.
В много по - лек вариант (празнувахме нова година заедно с най-близкото ни приятелско семейство и ние купихме подаръци за тяхното 2 годишно момиченце, а те за нашето, на 1 год и 8 мес. не бяха взели нищо, а децата бяха с нас) ми стана обидно заради жеста, както и на теб. Защо, моето дете не заслужава внимание ли?
п.с. казавам по-лек вариант, защото не са ни роднини, но пък са ни уж най-близките приятели ....
Не издребняваш според мен. Така се случва понякога и с моите деца. Чичо им и леля им нямат деца, но нищо не му пречи да забравя рожденните дни на децата ми и някои други празници. А те са му най-близките деца. Но предполагам племенниците на жена му винаги са поздравени за празниците. Сега за коледа изпратиха подарък само за големия. Е, как да не обръщам внимание на такива работи и аз.