Издребнявам ли?!

  • 5 758
  • 85
  •   1
Отговори
# 60
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Издребняваш, да.
Никога не гледам кой какво носи или е подарил на детето ми.
Да, важен е жестът, но по- добре нищо, отколкото някой боклук и съответно- пари, хвърлени на вятъра.  Peace
А в това, че родителите по разни празници не са с децата си- също не виждам нищо лошо...

# 61
  • София
  • Мнения: 978
Разбира се, че не издребняваш и аз имах подобен случай и ми беше много гадно, но всичко е въпрос на възпитание.
И сега  ми стана кофти, за мен това да пренебрегнеш дете е една от най-големите простотии. И само като чета изказвания от сорта, че било бебе и не разбира Close
Въпросът изобщо не е в това, а в жеста на внимание, в това, че някой се е сетил и е отделил 20-тина минути от единствения си живот за да купи нещо на бебето и така показва и отношението и към майката.
И изобщо как е възможно да се разсъждава така и да се постъпва така.

# 62
  • Мнения: 1 341
Доколкото разбирам проблема на авторката е в отношението, а не в материалния подарък.
Аз лично не бих се засегнала от нещо подобно, след като хората са ми близки и обичат детето ми.
Брат ми не е подарявал на дъщеря ми подаръци за празници просто защото не сме били заедно, но когато се виждаме винаги има по нещо за малката.
Имам много добра приятелка...за нейното дете умирам и винаги му купувам по нещо когато имам възможност. В замяна не очаквам нищо, правя го заради малкия. Така аз се чувствам прекрасно. Знам, че приятелката ми обича моето дете, не го показва материално, защото няма възможност...това, по никакъв начин не ме наранява!

# 63
Сонче, вземи най-накрая и помисли за себе си. На никого не дължиш нищо. Нито на баща си обяснения, нито на племменницата си майчина ласка, нито на родителите й безплатна бавачка.
Единственият човек, пред който трябва да полагаш всичкото това старание да му угодиш, си самата ти. Както и бебето ти като тове продължение.
Започни да ставаш егоист, защото ти си най-важната за себе си.

А, какво да кажа на племенницата ми , когато ме попита жално, защо не може с мен да дойде?! Тя е толкова крехка и ранима, не искам и аз да я огорчавам, не стига, че майка и все се чуди по кого и при кого да я прати за да си щрака с пръсти... А, аз наистина не мога да заместя майчиното внимание?!

# 64
  • Мнения: 2 757

А, какво да кажа на племенницата ми , когато ме попита жално, защо не може с мен да дойде?! Тя е толкова крехка и ранима, не искам и аз да я огорчавам, не стига, че майка и все се чуди по кого и при кого да я прати за да си щрака с пръсти... А, аз наистина не мога да заместя майчиното внимание?!

Кажи и Такъе е животът и трябва от сега да свиква  Wink

# 65
  • Мнения: 2 617
Всъщност, то е съществено за мен. Племенниците ми имат подаръци от нас, защото ние имаме нужда да им подарим нещичко на празник и повод, не защото ще се запише златна точка в досието ми на леля.
Малко ме интересува дали родителите им помнят кой чорап от кого е. Важното е, че аз се чувствам щастлива, когато давам внимание на близките си.
Ти какво внимание мислиш, че си дала на племенниците си /БЕБЕТА/ като си им подарила някое боди или чорап или незнамкаво си  Shocked На него му е все едно на тази възраст - няма да се депресира.
Вниманието може да се изрази по много начини, не само като подарък.
Приемете, че има хора, които не мерят на кантар обичта от близките/към близките с: аз на теб това съм ти дал, ти на мен - не си дал ....
Определено има хора, които приемат чуждите подаръци, защото всъщност не държат на тях и понеже са толкова "над" тези неща и нематериално насочени, че не смятат за нужно и те да правят такива  Grinning
Нима си позволяваш да правиш заключения за непознати хора, какво правят или какво не /смятат за нужно/ да правят, или може би говориш за СЕБЕ СИ, или си търсиш следващия с когото да се заяждаш?
Радвам се, че нямам в близкото си обкръжение такива, като теб, и си живея живота, а ти иди да си направиш точна сметка, от кого на кого и какво си дала/получила, че ако не ти се получи равенство е голяма трагедия.
Май много драматизираш противоположните на теб мнения и на теб не са ти чужди заключенията, които приписваш на другите Simple Smile

Последна редакция: пн, 05 яну 2009, 10:47 от Tsugumi

# 66
  • София
  • Мнения: 62 595
Ясно, че ти е криво, но се опитай да се успокоиш и не се занимавай повече. И без това рядко се виждаш с тези хора. За момент не се занимавай и с вашите, поне докато ти мине.

# 67
  • Мнения: 2 617
Съгласна съм с Tsugumi. Аз също бих се засегнала от липсата на внимание. Затова, не, не смятам, че издребняваш.


А, ще го покажеш ли по някакъв начин, за да разберат и ако да, по какъв?
Зависи от хората: има някои, които разбират, други - не, трети се правят на неразбрали.
Мъжът ми има братовчед с две деца, на които винаги сме правили подаръци. След като дъщеря ни се роди, те минаха да я видят "уж' минавали покрай нас и след това щели да й донесат подарък. Така и повече не се появиха, но пък редовно ни канят на празници, защото знаят, че не идваме с празни ръце. Отношението на мъжа ми към тях поохладня, аз го подкрепям за това.
 Peace

# 68
  • Мнения: 409
Кофти ситуация,но не си го слагай на сърце.Преди да се омъжа аз гледах племенниците ми,ходех на училище след това взимах племенницата от градина,прибирам се ,а вечерта майка й ми казва гледай я аз излизам,но никой не се сеща да ме пита дали аз имам планове...Ако не е късно обличах я и с мен...Сега се омъжих на далече и ги виждам много малко,но децата нямат търпение да ме видят,чуят,радват ми се.Всяка година им взимаме големи и хубави подаръци ,за да се зарадват и аз много се радвам за това.Братята ми също му се радват на моето дете.Без подарък не е останало,но не дойдоха когато родих  Sad.Когато се омъжих ми казаха" ами сега кой ще гледа децата".Една съседка ми казваше "Диди отгледа  децата,ама твой те няма да има кой да гледа" ,а аз се бъзиках, че ще ги дам на брат ми,но сега се оказа, че наистина няма кой да ми помогне.Не се ядосвай ,има и такива хора.

# 69
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 093

А, какво да кажа на племенницата ми , когато ме попита жално, защо не може с мен да дойде?! Тя е толкова крехка и ранима, не искам и аз да я огорчавам, не стига, че майка и все се чуди по кого и при кого да я прати за да си щрака с пръсти... А, аз наистина не мога да заместя майчиното внимание?!

Кажи и Такъе е животът и трябва от сега да свиква  Wink

Tired

# 70
  • Мнения: 1 749
Детенцето с нищо не е виновно.

# 71
  • Мнения: 4 965
... но сега ме заболя, няма подарък, няма да попитат как растем, като ни видят се порадват точно 2 минути и после все едно няма бебе в стаята, да се заиграят да я гушнат, неееееееееее.
От сега е така, ми като порасне и почне да разбира?! Ми моята тъга?!
Издребнявам ли или имам право да се чувствам гадно?

За подаръците не издребняваш (много) - все пак това си е жест на внимание - дори да не е към бебето, а към родителите.
За подчертаното обаче издребняваш - има различни хора - някои не харесват бебета, други гледат да не пипат много чужди бебета (не знаят как ще реагират родителите), трети спазват разни суеверия и т.н., и т.н.
Мен лично - колкото и да ми е близко едно бебе, не можеш да ме накараш нон-стоп да се прехласвам по него или да го гушкам...
А разговори за бебета много мразя...

# 72
  • Мнения: 473
За издребняването не мога да преценя, но не бива това да е повод да си променяш отношението към близките.

# 73
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Според мен не издребняваш, но и нищо не можеш да направиш така че няма смисъл да се ядосваш. Не можеш да промениш хората. Те щом собственото си дете са оставяли на празниците как очакваш да ги е грижа за твоето? Не го мисли, няма смисъл.

# 74
  • Мнения: 342
Много кофти наистина . И аз бих се ядосала определено.Не може така да се пренебрегва най младия член на фамилията, пък бил той и бебе. ooooh!

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт