Бижу,скорошно оздравяване 
Сега бързам за работа,но ще ти пиша на лични по-късно или утре
Сега бързам за работа,но ще ти пиша на лични по-късно или утре
- Публикувана: 8 ян. 2009, 12:04 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2010, 01:30 ч.
Рождените дни?!
Иска ми се да кажа някои неща на всички вас.Една майка дори и да е изоставила детето си ВИНАГИ помни рожденните дни на децата си независимо дали те са 4-5 или повече...Просто има такива които се опитват да избягат от собствените си грешки..да забравят...въпреки,че такива неща никога не се забравят.Тези които "забравят"не заслужават вашето внимание или да разваляте празника си за да ги мислите..НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ че не винаги нещата са такива каквито изглеждат,не винаги изоставено дете означава че е било нежелано..Опитайте се да опознаете БМ или ББ и тогава най-добре ще разберете дали са тип"плевел"или хора с несполучлива съдба.Аз търся осиновената си сестра и знам,че ТЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА НЕЖЕЛАНО ДЕТЕ.Рожденият й ден винаги е била тъжна дата за майка ми и мен.И не говоря само за рожденните дни.. Просто има неща които не зависяха нито от нея,нито от мен..Има много нечестни неща в тая скапана държава..
Мъниче 85,
Не ми отива да започвам с теб диалог поради фрапиращата разлика помежду ни, но не се сдържам и пиша.
Предполагам, си по-голяма с около 5 год. от изоставеното дете и майка ти те е натоварила психологически с гризящата я съвест, ама моля, не ни ръси на нас съмнителните си бисери.
Подчертала съм ти плитките изрази. Тази мека дума ми хрумна за изразите ти, че ако кажа тъпи би било нещадящо и неприятно за теб и читателите.
За първия: Не сме обзети от мисли за БМ от прекрасни чуваства към нея, че да ни даваш съвети за кого да мислим и за кого не си струва. Ако толкова са ти възможностите да разбираш, времето е пред теб и яовек се развива и променя мисленето си.
Втората: Значи да желаеш и да обичаш е равно на това да изоставиш. Това искаш да втълпиш, предполагам, без да съзнаваш.
Доста сили и години ще ти отидат с тази майка, да излива върху теб неудовлетворението и напрежението си, та демонстрираната от теб подкрепа и привързаност ще и потрябват.
Но на изгнанниците като нас си запазвам правото да казвам да се пазят от подобна помия, каквато ти изливаш.
Вярвам, че не го правиш умишлено, и предполагам, не разбираш за какво говориш.
Всички разбираме, че за изоставянето си има реални причини, но дотук. Оттам нататък решението си е на жените и насила никой не ги е карал да правят нищо.
Miraetta първо искам да ти кажа,че този пост го написах защото мога да кажа,че съм била по някакъв начин и от двете страни на барикадата и съм си изградила собствена гледна точка а не съм повлияна от "гризящата съвест"на майка ми.В смисъл..живяла съм с майка си и също така живях няколко години в дом.Знам как е да си с родител,но и видях какво е да си изоставен.Разликата между мен и сестра ми е че аз знам причините а тя-не.Човек с такова заболяване не може да отгледа по нормален начин едно дете,лично съм се убедила в това.С поста си не съм се опитвала да я оправдавам или пък да печеля съчувствието ви към нея а защото исках да кажа на тези които се чудят дали БМ помни рожденната дата,че не всички се опитват да изтрият този ден от паметта си
Да.. има хора за които това е "мръсната тайна" в живота им..Нещото от което се отричат и за което не говорят.
Относно вторият ти коментар ще кажа:
Да има такива случай в който детето ти е ЖЕЛАНО но държавата не ти го дава.
Ако се постараеш да почетеш по темата ще разбереш в кои случай се постъпва така,на мен доколкото ми е известно процедурата в случаи като този на майка ми не е променян и до днес.
В България са възможни какви ли не неща и мисля,че всеки тук е наясно с това.
Чувала съм и за случаи в които децата са обявявани за починали..или пък жени родили на по 15-16 години нямащи право по закон сами да решат дали да вземат детето си(решавали са техните родители)
Затова казвам,че и държавата има вина.Всеки има право сам да реши дали да вземе детето си без значение дали е шизофреничка или е някое момиче на 15-16 години.
На тази сестра ти дори не и признаваш правото да е индивид, за теб съществува само за да оправдае майка ти и да прости.
Как една дума за нея нямаше в разсъжденията ти.
Задвам си постоянния въпрос на изоставилите био-авторки и последващите деца (натоварени с неподходяща тежест от майките си) - моля кажете поне три съждения (а за неразбралите да го кажа като изречения) за детето, не за майките , за държавата, за арменския поп и пр.
До момента не съм прочела нито едно, от нито един човек от тази категория.
Върни се, образовай се, забрави всичко прочетено от книгите и едва тогава остави у себе си само собствените си мисли и усет.
[/quote]
Защо да не признавам правото на сестра ми да е индивид.Не я търся за да искам прошка.Аз нямам вина и угризения и съм на мнение,че всеки сам носи отговорност за постъпките си дори и майка ми.Един ден ако сестра ми ме потърси ще й кажа колко много съм искала да бъдем заедно,как никога не я забравих и не исках и да забравям,как ми се е искало да не се чувства сама и да знае,че някой винаги я е обичал и ще продължи да я обича.Не бих я молила да прощава на който и да е.
Това че до някаква степен разбирам майка си не означава,че я оправдавам и мисля,че е глупаво от твоя страна да съдиш по този начин.Достатъчно образована съм за да мога да мисля самостоятелно и да се осланям на "собствените си мисли и усет"
Преди да съдя когото и да било предпочитам да анализирам двете страни а не да мисля едностранно само защото аз съм в ощетяващата позиция на "изоставен/а
Не че нямате право да се чувствате по този начин.Имате разбира се..но нищо няма да постигнете със подобен нападателен тон.
Относно коментарите на Бамбина
Определено съм доста навътре в тази тема и няма значение дали ме мислиш за "малка" или за "дете"за да си изказвам мнението което не мога да разбера защо ти приемаш като опити за поучаване.Така като гледам мисля,че не ни е голяма разликата с теб в годините.Това обаче няма никакво значение,защото не е важно на колко години си.Можеш да си на 50 и нищо да не си видял от живота а може и да си на 20 и да си минал през какво ли не.Всичко опира до личния опит на човек.
Как една дума за нея нямаше в разсъжденията ти.
Задвам си постоянния въпрос на изоставилите био-авторки и последващите деца (натоварени с неподходяща тежест от майките си) - моля кажете поне три съждения (а за неразбралите да го кажа като изречения) за детето, не за майките , за държавата, за арменския поп и пр.
До момента не съм прочела нито едно, от нито един човек от тази категория.
Върни се, образовай се, забрави всичко прочетено от книгите и едва тогава остави у себе си само собствените си мисли и усет.
[/quote]
Защо да не признавам правото на сестра ми да е индивид.Не я търся за да искам прошка.Аз нямам вина и угризения и съм на мнение,че всеки сам носи отговорност за постъпките си дори и майка ми.Един ден ако сестра ми ме потърси ще й кажа колко много съм искала да бъдем заедно,как никога не я забравих и не исках и да забравям,как ми се е искало да не се чувства сама и да знае,че някой винаги я е обичал и ще продължи да я обича.Не бих я молила да прощава на който и да е.
Това че до някаква степен разбирам майка си не означава,че я оправдавам и мисля,че е глупаво от твоя страна да съдиш по този начин.Достатъчно образована съм за да мога да мисля самостоятелно и да се осланям на "собствените си мисли и усет"
Преди да съдя когото и да било предпочитам да анализирам двете страни а не да мисля едностранно само защото аз съм в ощетяващата позиция на "изоставен/а
Не че нямате право да се чувствате по този начин.Имате разбира се..но нищо няма да постигнете със подобен нападателен тон.
Относно коментарите на Бамбина
Определено съм доста навътре в тази тема и няма значение дали ме мислиш за "малка" или за "дете"за да си изказвам мнението което не мога да разбера защо ти приемаш като опити за поучаване.Така като гледам мисля,че не ни е голяма разликата с теб в годините.Това обаче няма никакво значение,защото не е важно на колко години си.Можеш да си на 50 и нищо да не си видял от живота а може и да си на 20 и да си минал през какво ли не.Всичко опира до личния опит на човек.
Препоръчани теми