azaf, т'ва повтарям от няколко страници, но чета само коментари - имаш проблем, прецакай го и т.н. Авторката няма проблем все още, тепърва ще й дойдта до главата! Получава пристъп на паника при мисълта за обвързване, а ще става родител ... 
- Публикувана: 8 ян. 2009, 23:11 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2009, 00:13 ч.
планувам нещо гадно
azaf, т'ва повтарям от няколко страници, но чета само коментари - имаш проблем, прецакай го и т.н. Авторката няма проблем все още, тепърва ще й дойдта до главата! Получава пристъп на паника при мисълта за обвързване, а ще става родител ...
Ами явно има нужда да се освЕсти жената. Така и да си ходи при психоаналитици и квото и да прави , едва ли ще стигне до някакво състояние, при което да се промени тотално, но една екстремна ситуация ще я накара да усети нещата различно. Мисля, че ако забременее, още преди да роди ще и се променят много неща, а и мъжа също , колкото и да е против такива странни отношения да не живеят заедно, при положение, че бебето е вече на лице и той ще направи малко компромис и постепенно ще се уталожат нещата. Тя ще свиква с чуждо присъствие повече, той с не толкова стандартната форма на живеене и така.
Кво да се направи, не всички са по калъп - влюбване в идеалния мъж, забременяване по желание и от двете страни в точния момент, супер условия за отглеждаме и т.н. При повечето хора все нещо не е наред, ама това е провокацията, да се справяме с това, което ни поднесе живота.
Ако чакаме да попаднем в наложената обществена рамка може и така да ни мине живота опитвайки се да станем като другите без успех. Има моменти , в които човек трябва и да рискува за мечтите си. Докато не скочиш, не можеш да разбереш.
Причината да обмислям това е,че докато се реша да живеем заедно ще стана на около 100 години.
Никъде ама никъде не съм казала че няма да го уведомя за бащинството му или че няма да му давам да вижда детето. Нямам нищо против, ако се стигне дотам, и да го пиша като баща в акта за раждане.
Проблемът е че той категорично отказва да има деца по такава смахната схема, която предлагам, а аз засега категорично не мога да живея с мъж.
...
Пак повтарям - нямам никакво намерение да се разделяме, но той няма да се съгласи на такова положение. Иначе е много мил и грижовен.
...
не може и не може да ме разбере, че проблемът е напълно нерационален и не е свързан с неговите качества.
Никъде ама никъде не съм казала че няма да го уведомя за бащинството му или че няма да му давам да вижда детето. Нямам нищо против, ако се стигне дотам, и да го пиша като баща в акта за раждане.
Проблемът е че той категорично отказва да има деца по такава смахната схема, която предлагам, а аз засега категорично не мога да живея с мъж.
...
Пак повтарям - нямам никакво намерение да се разделяме, но той няма да се съгласи на такова положение. Иначе е много мил и грижовен.
...
не може и не може да ме разбере, че проблемът е напълно нерационален и не е свързан с неговите качества.
Ти искаш да си родиш дете като причина да заживеете заедно ли?
Ако направиш това което си намислила, след това което си написала, струва ми се че може да има само 2 изхода от положението:
1. Предвид че е много мил и грижовен и че те обича и т.н. може да реши че детето е станало случайно и ще иска да се оженте за да може детето да израстне и да бъде отгледано в нормално семейство... и едва ли ще се съгласи да го вижда 1-2-3 пъти в седмицата, а в началото докато кърмиш вероятно няма да има възможност това да става без твоето присъствие... (предвид как аз самата не мога да се отделя от бебето на нашите кумове, мога да си представя бащата как ще успееш да го отделиш от собственото му дете...) Няма да успееш да избягаш от обвързването с него и съжителството ви заедно, а щом не можеш да го изтърпиш за 2 дни какво остава за повече...
2. Може да се усети че си го направила нарочно (а той вероятно ще се усети, ако се съди по това че сте говорили за твоята "смахната схема") и предвид че не иска да приеме подобен начин на живот, ако не постъпи по първия начин вероятно няма да ти прости и ще се разделите... и детето ти ще расте без баща (който ти умишлено си отблъснала... ако можеш да живееш с тази мисъл... )
Все още не мога да разбера защо искаш детето - защото вече си на 30 и изтърваш влака, защото то ще е причина да заживееш с бащата или защото обичаш бащата и искаш да се обвържеш с него(което ако се съди по постовете ти май не е точно така)???
И сега... да си представим че родиш детето и таткото е щастлив от това и (което не ми се вярва) се съгласи да живеете отделно... ще подмяташ детето между мама, тате, твоите родители и неговите родители ли? Защото ако не живеете заедно той сигурно ще иска да прекарва време с детето си, а и бабите ще искат да го виждат, да остава при тях, да го гледат... Теб са те подмятали само между твоите баби, него ще го подмятат повече... (знам че звучи грубо, но е така)... Израсла си без родителите ти да са до теб, но искаш и твоето дете да расте без баща му да е до него(само с посещения няколко пъти в седмицата) ??? Мисля че трябва да помислиш за тези неща преди да предприемеш тази важна стъпка... детето не можеш да го върнеш или да му кажеш да си ходи когато се появи онова "задушаващо чувство"!!!
Щом проблема не е свързан с него, значи е в теб... и е добре че го осъзнаваш, но според мен трябва да го решиш преди да родиш, защото може да се появи и между теб и детето, а тогава няма къде да избягаш...
Авторката има психологически проблем, страх от обвързване!
Ама тя как си мисли, не може да търпи, любимия си(нали ги обича) повече от 3-4 дни, ами когато детето се роди и него ли няма да търпи.Отглеждането на дете не е шега работа, освен пари са нужни много грижи и всеотдайност.А друг е въпроса, че едно дете има нужда и от баща си.И не е честно то да бъде изначално лишено от такъв.
Това е крайно егоистично мислене, не само спрямо бъдещото дете а и спрямо бащата, който има равни права и задължения като родител.
Авторката има мислене на девойче в ранен пуберитет, а не на 30 годишна жена, което още веднъж доказва че възрастта не определя зрелостта на човека
Раждането на дете е много трудно решение, най-вече за майката и в повечето случай се взема след сериозно премисляне, а не така импулсивно, помисли трезво!
Ама тя как си мисли, не може да търпи, любимия си(нали ги обича) повече от 3-4 дни, ами когато детето се роди и него ли няма да търпи.Отглеждането на дете не е шега работа, освен пари са нужни много грижи и всеотдайност.А друг е въпроса, че едно дете има нужда и от баща си.И не е честно то да бъде изначално лишено от такъв.
Това е крайно егоистично мислене, не само спрямо бъдещото дете а и спрямо бащата, който има равни права и задължения като родител.
Авторката има мислене на девойче в ранен пуберитет, а не на 30 годишна жена, което още веднъж доказва че възрастта не определя зрелостта на човека
Раждането на дете е много трудно решение, най-вече за майката и в повечето случай се взема след сериозно премисляне, а не така импулсивно, помисли трезво!
И какво точно искаш ти?
Ама чакай.. едното няма нищо общо с другото
Аз между другото не разбрах какво точно те притеснява. Че иска да живее с теб, че иска да склюите брак или нещо друго.. Ти изобщо искаш ли да имаш семейство с този човек? Според мен е егоистично да създаваш дете без баща. Ако си на 40 г. ОК, ама на 30 Децата имат нужда от двама родители. Вярно е, че хората се разделят и никой не е застрахован, но едно е да създаваш семейство и дете с любов и очаквания за бъдещето, друго е съзнателно да родиш дете без баща. Т.е. може и да греша, ама така изтълкувах аз темата, че искаш да си го родиш и да си го гледаш. А честно ли е "донора" да няма думата? 
Все пак това не е банката за сперма. Не разбирай думите ми като упрек - не са! Според мен имаш имаш биологична и емоционална нужда да имаш дете, но в другата част с партньора си се оплела като пате в калчища и не знаеш какво точно искаш 
Ето защо:
яко - не яко грубо казано е така
тоест - обичам го , но не искам да живея с него /засега/
а той ако спомена за бебе и ще иска да му обещая предварително че ще се оженим и ще се нанесе веднага.
Защото иска хем вълкът да е сит, хем агнето цяло - да има дете от този човек, но да не се обвързва с него (нещо, което той не желае да приеме).
Чакай сега...АКо съм разбрала правилно...Ти искаш дете,защото смяташ,че времето изтича,но от мъж,когото явно не обичаш и с когото не смяташ да живееш.Т.е. искаш да го използваш като осеменител?Якооо 
тоест - обичам го , но не искам да живея с него /засега/
а той ако спомена за бебе и ще иска да му обещая предварително че ще се оженим и ще се нанесе веднага.
Защото иска хем вълкът да е сит, хем агнето цяло - да има дете от този човек, но да не се обвързва с него (нещо, което той не желае да приеме).
къде се дяна авторката....
тук съм и се обърквам все повече ....
Половината,които са писали изобщо не са прочели какво съм писала - все ме обвиняват, че искам да отнема детето от баща му. Няма такова нещо. Просто докато чакам да ми мине проблема и се нагодим един към друг - отдавна няма да мога да раждам деца .
Много ми се иска да имам детенце...
въпросът с донор не стои на дневен ред, защото имам приятел когото обичам.
Колкото до това дали съм пуснала темата за любовницата - не съм! Някой модератор, ако му се занимава, може да види, че IP тата са различни
Всички сте прави, че подхождам супер егоистично към проблема.
Вярно е, че хората се разделят и никой не е застрахован, но едно е да създаваш семейство и дете с любов и очаквания за бъдещето, друго е съзнателно да родиш дете без баща.
така е
Според мен е явно, че щом се обичате и искате дете просто трябва да поговорите за страховете ти от съвместното съжителство. Ако човека до теб е свестен ще те разбере и няма да те кара да бързаш. Още няма бебе, после има едни 9 месеца ... много време да се престрашиш или поне за себе си да решиш как и накъде. Естественно, това ако си сигурнa в себе си и желанието за бебе. Бебето е толкова време-отнемащо и всепоглъщащо занимание, че за мен лично, съвместното съжителство бледнее пред него.
Иначе по себе си съдя, че при евентуална бременност може и сама да поискаш да живеете заедно. Хормоните по време на бременноста мен ме превърнаха в ревливо и беззащитно девойче, което ако мъжа му не е до него точно на мига, в който съм си го помислила, изпада в умопомрачение.
Успех ти желая
просто си поговори честно с твоя човек. Може пък и да те разбере. Мъжете също понякога могат да те изненадат.
Иначе по себе си съдя, че при евентуална бременност може и сама да поискаш да живеете заедно. Хормоните по време на бременноста мен ме превърнаха в ревливо и беззащитно девойче, което ако мъжа му не е до него точно на мига, в който съм си го помислила, изпада в умопомрачение.
Успех ти желая
просто си поговори честно с твоя човек. Може пък и да те разбере. Мъжете също понякога могат да те изненадат. 
къде се дяна авторката....
тук съм и се обърквам все повече ....
Половината,които са писали изобщо не са прочели какво съм писала - все ме обвиняват, че искам да отнема детето от баща му. Няма такова нещо. Просто докато чакам да ми мине проблема и се нагодим един към друг - отдавна няма да мога да раждам деца .
Много ми се иска да имам детенце...
въпросът с донор не стои на дневен ред, защото имам приятел когото обичам.
Колкото до това дали съм пуснала темата за любовницата - не съм! Някой модератор, ако му се занимава, може да види, че IP тата са различни
Всички сте прави, че подхождам супер егоистично към проблема.
Предполагам не искаш детето ти да бъде подмятано м/у теб бащата и бабите.Затвори кръга.
къде се дяна авторката....
тук съм и се обърквам все повече ....
Половината,които са писали изобщо не са прочели какво съм писала - все ме обвиняват, че искам да отнема детето от баща му. Няма такова нещо. Просто докато чакам да ми мине проблема и се нагодим един към друг - отдавна няма да мога да раждам деца .
Много ми се иска да имам детенце...
въпросът с донор не стои на дневен ред, защото имам приятел когото обичам.
Колкото до това дали съм пуснала темата за любовницата - не съм! Някой модератор, ако му се занимава, може да види, че IP тата са различни
Всички сте прави, че подхождам супер егоистично към проблема.
Нормално е да чуеш какви ли не мнения по въпроса. Но те надали ще ти помогнат да вземеш решение. То е твое. И ти носиш отговорността за избора си. Нали няма после, каквото и да решиш, да кажеш - ама така казаха във форума...
Голям човек си. Пускането на тема тук помага да видиш проблема от различни гледни точки. Но нищо повече. Няма лесно разрешение в твоя случай. Дано намериш верния път.