Спане с бебето в спалнята,мъжа в друга стая

София не заспиваше, ако има друг човек в стаята или ако не си е в леглото, даже се е случвало, аз да спя на спалнята, мъжа ми да я сложи в нейната си кошара и тя реве, докато се събудя и се изнеса

Вечер я слагахме в кошарата, гасим и излизаме, заспиваше веднага, а ние после на пръсти се промъквахме да си легнем

А сега, голяма магарица, ама идва при нас 

Ей,ще се изядете пак за едно спане.
Никой не ви упреква че спите без мъжете си и така сте си ОК.
Но момичето,което пусна темата има проблем от това разделяне.
И вие какво я съветвате,да продължава да спи с детето си,а мъжа изгонен в хола и между тях нон стоп напрежение,вместо да се радват на детенцето си.
Не мисля,че е хубаво да я поощрявате така с вашите постове,колко по-хубаво е да спи с детето си.
Детенцето и е малко още,когато бях в нейното положение с мъжа ми спяхме на спалнята,а детето в кошара до нас.
И да,ставах по сто пъти,но не му позволих да легне в леглото ни.Всъщност редувахме се с мъжа ми.
Мястото на мъжа е до жената.

Това правило със строгия ред и "непозволяването на детето да ни легне в леглото" важи, ако човек не иска деца в леглото си. На мен пък ми е кеф, че малката иска да си спи с мен понякога, след някоя и друга година и да искам, тя няма да иска. Сега имам малки деца, нека спят при мен, ако искат - не ми пречи, даже ме радва 

Мислите ли,че има майка на която не и е приятно да усеща детето си близо до себе си?
Много по-лесно е да го вземеш при теб да му се радваш,но това е създало проблем в конкретния случай.
А мястото на децата най-точно е при майката и бащата.
Alexa,в едно семейство не бива никога да се действа по този "природен закон за изнасянето"
Звучи много детинско,да не казвам елементарно

Къде ще се изтипосвам и с какво мнение не е твоя работа. ипо-грубата дума е махленка, която варди мъжо си и децата й са на втори план. Имам куче, което си знае мястото....
Никога не съм писала, че децата не трябва да имат навици и самостоятелност - не съм казала и нищо против майките, чиито дечица спят отделно. Визирам само тези, които оставят децата си отделно само за да угодят на мъжете си Чети гостенке, преди да се изтипосваш във форума и да даваш акъл . И вземи се регистрирай.
[/quote]

Аз съм си регистрирана и дори като гост съм влязла с форумското си име и не се крия. Просто когато ти отговорих, не бях на моя си компютър...
Виж сега Алекса - от цялата работа и злоба която избълва в тази тема, Аз лично разбрах едно - правиш се на много компетентна, а се оказа че точно ти си тази със закостенялата психика, нежелаеща да приеме мнението на другите майки. То още малко, ще се окаже, че ти си най-великата майка в тоя форум и само твойто мнение да се счита за миродавно.
Как изобщо можеш да сравняваш децата с куче?! От едно мое мнение - започваш да си вадиш заключения за методите ми на възпитание ли, и няма нищо лошо в това, детето да си знае мястото - стига да не му го налагам като команда, сякаш е куче.
Да - аз уважавам съпруга си, не желая да спя отделно от него в друга стая. Никога не съм имала и най-малкото намерение да го вардя в леглото и да поставям децата си на втори план. Ама според мен, трябва малко мозък, за да успееш да се поставиш на мястото на друг човек и да разбереш постъпките му. Иначе - много е лесно като теб - с рогата напред...
Децата ми си знаят, че винаги са добре дошли на нашето легло, но си имат техни кошарки, в които е редно да спят. И там са си спокойни и доволни.
И пак си държа на мнението - не е редно децата да спят в леглото на родителите си.
А ти като искаш - пак си нямай думи 

Ние сме намерили решение макар и с по-голямо дете. Вечер завъртам нейното легло до нашето, махнали сме решетката и така имаме едно голямо тройно легло... за всеки място,а и малката си е в нейното по тази начин.

Не си мерите приказките вече, обиждате и се нападате!  Разбрах много за интелектуалното ниво на уастниците в спора, да се върнем към темата с умерен тон. 

Да, приятно ми е, когато съм будна, но не мога да спя с него на едно легло. Колкото пъти се е налагало, в моменти, когато е бил болен или изплашен, ами няма съм за мен, стоя ококорена цяла нощ и на сутринта съм труп. 

И аз съм така, няма заспиване, а и детето съще не заспива, когато има някой при него.

Аз подкрепям този начин на разделяне на задълженията, ако майката е в къщи и не ходи на работа. В такъв случай тя приема режима на бебето - спи и е будна с него.

Мъжът има друг ритъм - работа, развлечения и сън. За да е в час през деня и да носи достатъчно $$.

Ако бащата е в отпуска да гледа детето, естествено той трябва да спи с него.

За мене проблемът идва, когато бебето все още се буди през нощта, а и двамата родители работят. Тогава трябва да се редуват - една нощ единия, другата - другия.

А това, че  неспането на едно легло със съпруга води до отчуждение и разправии, не го разбирам. Малко лигаво ми звучи.
Сънят за мене е свещен!

Слава на Бога! Последните две мнеия ме накараха да се почувствам не толкова злобна и закостеняла майка - благодаря ви момичета, че се включихте. Дори две три такива мнения на фона на хиляди противоположни ме правят спокойна и доволна!
     

всяка жаба да си знае гьола,мъжа до жената ,а детето в неговото си креват4е.не искаШ развод нали,мъж не трябва да го оставяШ сам пове4е от 3 дни,4е му влизат бръмбари в главата.а за това 4е имаШ най сладкото бебе на света не се съмнявам,всяка майка би го казала за своето бебе,но като порасне няма да признае 4е си се жертвала заради него.