Като ще сме в Огледалния свят, да ви поздравя с едно стихче от книжката:
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
И да ви питам полу на майтап, полусериозно - как се справяте с комуникацията с вашите кандидат-тийнове? Аз понякога имам чувството, че говорим на друг език. Като се почне от имената на предмети в ежедневието (що е то "кецове"?) и несъществуващи според скромните ми познания думи (сбрицвам) и се стигне до различно мислене по някаква тема. То вярно, че се опитвам да бъда съвременна майка, уча жаргон, старая се да познавам тенденциите, ама понякога изумявам. Преди година-две обикаляхме няколко дни по магазините, докато уточним що е това кец - беше казала, че иска кецове, и аз я водех да гледа онези платнените гуменки, високи до глезена - нали ги помните? Във всеки магазин картинката беше една и съща. Аз: " Ето ти кецове!" Тя: "Тцъ, не ща такива!" После разбрах за какво иде реч, ама докато ми стане ясно, ме заболяха краката.
Ако сте си говорили вече за това, извинявам се предварително.
Лени, що така?! Според щерката всичко е мирно и спокойно. Дано се успокоят нещата бързичко!