А като младоженци, книгите стояха по столове, по прозорци, а учебниците ми до нашия матрак, подредени чинно по специалности и големина. Ръмбесто. казах ли, че матракът стоеше на земята. Любовна романтика. част от моминския ми чеиз беше едно дебело, ярко-червено родопско одеяло с ресни. само като го погледнеш и ти става топло.
Един ден сме на обяд при мама с Надарения и любимата тъща се оплаква, че любимият тъст хърка и тя не си доспива. Надареният я поглежда с огромен син, тъжен поглед, жива да го ожалиш, жандармерист ще разплаче и казва: "А мен питаш ли ме. Имелда ме е избутала да спя върху книгите и едвам се завивам с ресничките."
Когато сложихме спалнята и махнахме книгите, се оплака, че сега ще трябва да запира с крак върху дюшемето за да се задържи поне наполовина на леглото. Но разстрелът в сърцето му настъпи, когато мама и татко, т.е. любимите тъст и тъща, на чиято подкрепа разчита безусловно, ни подариха огромен юрган. Сега не остана и нищо за завиване.