Гледах, хареса ми, препоръчвам! ДИСКУСИОННА - 13-та Серия

"Дзифт" и аз предпочитам да го гледам на кино. Защото е български. Въпреки, че си имаме само едно ужасно кино в Бургас...

Вижте на какъв филм попаднах, останах ей така - http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=157022 - Българските любовници/Los Novios Bulgaros

Привет, Наоми.

Опитвам се да гледам - Personal Velocity: Three Portraits (2002) ( http://www.imdb.com/title/tt0295238/ ) и не заради наградата в Сънданс, а заради прекрасния оператор - Ellen Kuras, която открих в документален филм за Исак Мизрахи. Много се впечатлих и по-късно потърсих още неща от операторското й творчество. А последният, на който е режисьор и гледах малко е The Betrayal - Nerakhoon 2008, вече са успели да номинират за Оскар.

За филма, към който отпращаш, нищо не мога да ти кажа.

Привет, Ив!

Този за българските любовници няма и да го гледам, просто резюмето ме потресе... Макар да има доста истини, тъжно ми стана... Поредната гавра с България...

Naomi, не знам, дали цитираният от теб филм е по едноименнаta книга, която излезе и на български език. За съжаление, в някои държави (за Испания не мога да твърдя) личностни качества са добили популярност с това че им е привнесен епитетът "български". Например, в Италия се използва, например, идиоматиочен израз "български парламент". Едно известно тяхно трио комици (между другото, са ми много любими) - Алдо, Джовани и Джакомо представяха по телевизията скечове под името "Българите", в които те представляват акробати с български произход. Линк към Youtube:
http://www.youtube.com/watch?v=Zp-OI_CkRyg&feature=related. Както се вижда, са черпили идея от славата на художествената ни гимнастика.

Същите артисти правят и приятни филми за отмора (освен изявите им в театъра). Имената на повечето от тях съм забравила. Мога да дам линк към този:
http://www.imdb.com/title/tt0252985/ - Chiedimi se sono felice.
Добавям и: http://www.imdb.com/title/tt0418259/#comment Tu la conosci Claudia? - романтична комедия, изживявана с Клаудия, както става ясно  и http://www.imdb.com/title/tt0135007/ Tre uomini e una gamba - леко идиотски хумор около един крак 

Привет

За Defiance мога да кажа, че  начинът, по който беше заснет (включително цветовете), му придаваше автентичност  За да се поясня какво имам предвид - като зрител бях направена съпричастна към тежката житейска и битова ситуация на героите дори само чрез посланието на студената гама и неутралните цветове.
По - назад в темата споделих, че има елемент от филма, който бих се радвала да обсъдя с другите, гледали филма. При екранизацията на една истинска история вярвам, че персонажите трябва да бъдат представени в тяхната сложност и противоречивост, т.е. без да бъдат излишно glamourized. В този филм, както и в Адмирал например, усещам някакъв отказ от тази многопластовост, противоречивост, нюансиране дори (в съотсвестваща на реалния персонаж степен) на образа. За запознатите с историческите факти около отряда Белски е видно спестяването на някои факти. Като публика се почувствах, сякаш някой се беше отнесъл към мен като към незрял индивид, който, ако би бил наясно с всички исторически факти, не би подкрепил морално еврейската общност. За мен правото на живот е фундаментално, и не може да бъде обвързано с това доколко даден индивид отговаря или не на общоприетата представа за "доброта". Не знам дали успявам достатъчно точно да се изразя ( в съвсем различно настроение съм в момента), утре ще прочета пак написаното и ако не е точно това, което се опитвам да изразя - ще го коригирам. Нямам желание да въвличам в дискусия, просто споделям мисли, на които ме наведе този филм.

Що се отнася до продължението на Одисея 2001, въобще не успях да го възприема като такова. Различен режисьор, различно послание, съвсем различно кино-преживяване за мен. Втората част за мен си е редови филм за Студената война и "за" Разведравянето като част от нея. Твърде "земно" ми е някак си, в сравнение с епичния Кубрик. Но не крия колко съм пристрастна 

Благодаря на всички за пожеланията днес, безкрайно сте мили      

Myriad Canaan, благодаря за отговора. Оставам с впечатление, че вероятно сме гледали различни филми  Нека да кажа по друг начин: колко различни наистина могат да бъдат погледите върху един обект. Вярно е, че режисьорът се е захванал с амбициозна и нелека задача да направи продължение на шедьовър (отдал е своя знак на уважение към Кубрик, вмъквайки образа му индиректно в различни кадри), но аз лично останах изненадана от това, че се е справил. Това е едно от най-сполучливите продължения на филм изобщо, които съм гледала и един от малкото фантастични филми, които ми е допаднал (с изключение, че бях член на един фен-клуб на "Седморката на Блейк"  ). Намек за "Студена"-та война се съдържа само в началото (нормално, за времето, когато е създаден), но тази тема далеч не е водеща от това, което видях (включително в останалите части на филма) Акцентът беше пренесен точно върху чисто човешките ценности и способността ни да ги съхраним, както и да запазим нашия вид, без значение на национална принадлежност в тази борба. Още повече, че ако ставаше въпрос за студена война, астронавтите изобщо нямаше да работят заедно?!
В техническо отношение филмът също е изчистен. Спазено е революционното въведение на Кубрик за безшумни кадри в открит Космос. Препратките към първообраза са много точно премерени и както вече писах, с нужното уважение. Съспенс-ът е в разумната мярка, без да претендира да е преобладаващ.

Хах, аз пък едно време бях в Българския Джедайски орден (само че в ролята на сит  )    Ех, младост.... 

Иначе за филма - съвсем същия сме гледали, но тълкуваме различно:


За мен цялата централна част : излитането, комуникационните проблеми в открития космос, осъзнаването, че въпреки противоречията помежду си, само обединени астронавтите ще се справят с външната заплаха ... всички тези елементи на мен ми напомниха на фазата на Разведряването от Студената война. 

Доколкото разбрах, това, което за мен е преразказаната по различен начин първо-идея на Кубрик, за теб е филм за студената война, пренесена в открития космос, който е допринесъл, с политическата си ангажираност, за световния мир.
За мен тази теза ще си остане малко преекспонирана, освен ако сценаристът не е разполагал с някакъв пророчески талант към момента на създаването на сценария, защото Горбачов идва на власт точно година след излизането на филма и няма начин по това време да се говори за разведряване в политически план

О, напълно съм съгласна, че не става въпрос за пророчески дарби  Но част от красотата на научната фантастика е, че не само отразява, а понякога и изпреварва събитията (големия Жул Верн....)   

Наистина поне в моите очи политическият момент в този филм е по - силен, отколкото връзката с оригиналната Одисея. Това не означава обаче, че филмът сам по себе си не ми е харесал - просто ми е различен  Лично аз разглеждам тези два филма отделно, а е като две обвързани части - такива са в моите персонални възприятия. Но пак казвам, трудно ми е да бъда обективна по отношение на режисьор, на когото се възхищавам, пресъздал на екрана любима моя книга на Кларк - обречена съм на пристрастно мнение   

Жив да е Жул Верн (образно казано, разбира се), че да спаси толкова други злополучно опитвали се да пророкуват автори 

Ако сме живи, ще почакаме да видим, дали тези идеали във филма ще се превърнат в реалност.

Разбира се, когато пристрастията говорят, фактите ни се изплъзват

(Спирам, за да не ме обвинят в офф-топик.)

Tsugumi, благодаря за включването, наистина интересна информация Естествено не съм гледала нито един от 3-те филма  Не ги и намирам по тракерите, а искрено ме заинтригува този с идиотския хумор около крака... 


От тук се сетих какво е първото, което излиза в Гугъл, когато напишеш думата "провал"... Да се смеем ли, да плачем ли...

Myriad Canaan, поздрави и от мен за празника, всичко най-добро! 

Верн е прекрасен автор - наистина 

Пази Боже да стана твърде обективна по отношение на изкуството - то винаги ще ме вълнува и аз винаги по-скоро ще го преживявам, отколкото да го преценявам 

С най-добри чувства,
лека нощ   

Naomi, такива комедийки (някои от тях много поучителни), колкото искаш мога да се сетя  (много го харесвам този емотикон).

Миналата година бях писала за един безумно весел филм на Carlo Verdone: http://www.imdb.com/title/tt0312929/ Ma che colpa abbiamo noi.
Става дума за една група по психоанализа, чиято психоаналитичка умира по време на сеанс. След злополучно търсене на нов аналитик, решават да се събират по домовете си и така да провеждат анализата. Постепенно се разкриват съдбите им (в много комичен план), емоцията ескалира и накрая... филмът... свършва 

Myriad Canaan, надявам се, нямаш предвид, че Верн е прекрасен автор, защото е бил добър конкурент на Нострадамус
Субективност, съпреживяване, но я кажи на някой пророк, че обективността няма голямо значение, да видим, как ще го приеме 
Лека!

Аз пък ужасно се кефя да ги чета. Целта на една такава тема не е да се споделят само въздишки, все пак, защото това всеки го може. Нека, освен детинска ревност, да се проявява и малко друг тип ревност. Примерно към това, да се научи нещо ново, да се вникне в нечии друг "псевдо-елитарен" поглед. 
Нека да не става като оная басня за бухала и светулката:
"... - Е, как ти преча?
- Светиш!"

Чета тук от няколко серии, беше ми интересно и приятно.  По принцип много рядко пиша.

Още след първия постинг на bimba, който прочетох с вдигнати вежди, имам мнение по завихрилия се спор и определено симпатизирам на Кюбит и Aurora

Реших все пак да изгледам Nights in Rodanthe ...  - едвам, с много дисциплина, го изтърпях до края.

Сега вече мога с чиста съвест да кажа, че абсолютно подкрепям:
и всичко допълнително казано в тази посока ... дори Кюбит е деликатна, изключително деликатна  ...

Мислех да се включа малко в дискусита за Revolutionary Road, The Reader, Doubt, Slumdog Millionaire, но след последните страници ми се отщя 

Да, права е Aurora, и ако искам да чета елитарности ще се обърна към в-к "Култура", списания като "Християнство, наука и култура" и прочие издания ... 

Язък за хубавата тема