Съвет: развод; второ дете

аз все пак не виждам кое ти е приоритет - развода или второто дете
Каси, разбирам те, но не мога да се съглася
не мисля, че когато нещо е трудно - като принудителното гледане само на дете - то това е приемливо
то и Джак изкормвача си е имал неговите си мотиви и убеждения...

МАрти, ако пробллема бе брака - бих разбрала
ако ти имаше "нормална" - до колкото мога така да се изразя без пак да забием в някакви странични въпроси кое е нормално и кое не - та ако ти бе с нормалното желание да намериш някой да те обича и да си направиш дете - бих разбрала всичко

не разбирам глобалния ти стремеж САМА да си гледаш и зачеваш детето...някак много такова едно странно ми е...
обикновено хората мечтая първо да са обичани...
затова продължавам да твърдя, че така както аз виждам твоите доводи и приоритети те са ми егоистични, от моя гледна точка
искаш "кукла" - готова си на всичко - само и само да имаш своята кукла....
имам две деца и две се гледат адски трудно дори с двойна доза любов...да не говорим колко жертви се искат...материални и не само
просто не разбирам...но и честно казано важното е ти да се разбираш и да се чувстваш уверена в решението си...в крайна сметка няма да изясним кое е правилно....всеки за себе си е прав в доводите си
но ти живееш живота си и ти ще решиш..пък каквото сабя покаже...понякога силното желание дава криле
желая ти решението ти да те направи щаслив....но аз бих заложила поне на обикновена страстна нощ с някого когот ако не да обичам - много харесвам...

catnadeen, би било чудесно детето да бъде плод на взаимната любов на двама души. Това е идеалният и нормалният вариант. Аз не смея да си мечтая за това, защото мисля, че нямам време да намеря този човек. Не ми се случи с настоящия, минаха много години в усилия и търсене на път към взаимно разбиране, уважение и удоволствие един от друг. Не съм получила една усмивка просто ей така, защото съм се прибрала от работа, например. Не искам кукла, не искам бройка. Искам детето ми да е щастливо и да има приятел "на неговата вълна", да се научи да споделя - материални и нематериални неща... (Относно  раждането - вече съм написала)

след като един или няколко такива 'обичащи' са ти разказали играта, друго остава на първо място, ама добре че не си го разбрала
т.е. на никого не го пожелавам да му се случи

Каси, мисля си, че случая не е такъв - жената е разочарована от брака си, но тък е пълно с такива и въпреки това мечтаят за друга любов...и живеуят с тази надежа...дано не си я изгубила, защото само това е важно на този тъп свят .... и вярвам един ден и ти ще се похвалиш..
сигурно от страни е много лесно как минава времето и ти си знаеш, но повярвай токакто те знам - с цялото си сърце ти го желая, защото мисля имаш нужда от това....

авторката, ти ис решена за себе си - не искам да те разубеждавам и прекратявам доводите си, щото няма да ти свършат добра работа
явно имаш причини за решението си
желая ти устех, вярвам при толкова решителност ще се справиш с трудностите...дори и сама

За справянето, мисля, че ако зная, че отговорността е изцяло моя, а не чакам някой да ми помогне, ще се справя и по-добре. Ще ми липсва усещането, че не съм сама и мога да споделя ежедневието си с някого... но ако през повечето време този някой присъства, но контакт липсва, започвам да се примирявам с тази липса. Не зная, може би греша и ще ми е много мъчно психологически... поне в началото

За мъчното....не е само психологически...и чисто физически е мъчно когато си напълно сам с детенце...Но всичко е въпрос на нагласа. Където е желанието, там е и начина! Успех каквото и да решиш!

Благодаря за пожеланията. Проумявам, че за да съм в това положение, съм си виновна и аз. Най-добрият подход би бил да променя себе си така, че или съпругът ми да намери вдъхновение, за да променим заедно нещата (без успех досега, или да стана този човек, който би привлякъл щастливата любов, в резултат на която евентуално да се появи едно ново бебе и не само това... Ако успея в това, нещата ще са станали естествено - което би направило всички щастливи... Но... е трудно. Трудно е да станеш друг за месеци, 1-2 години, ако си свикнал да гледаш на нещата по един начин... Май ми трябва йога или някоя магия или вяра... Ще видим. Засега все още не съм взела 100% решение.

страшно главоболие имам и ми е невъзможно да пиша сега оба4е:

"Най-добрият подход би бил да променя себе си така, че или съпругът ми да намери вдъхновение, за да променим заедно нещата (без успех досега, или да стана този човек, който би привлякъл щастливата любов, в резултат на която евентуално да се появи едно ново бебе и не само това..."

това е най-невъзможното.
осланяш се на вероятности и условности, които не зависят само от теб - това е живот, не е кино, не е филм.
не вкарвай мислите си в грешна посока.
не можеш да знаеш какво желае съпругът ти, дори и да ти каже, пак не можеш да знаеш, нали?!
това, което не казва, или премъл4ава.
не можеш да знаеш какво привли4а щастливите любови - ако това знаеше някой - нещастни нямаше да има.
живей собствения си живот, такава каквато си - мъжът до теб, или ще е този, или ще е друг, или няма да има такъв.
дете може да имаш едно, или още 2, или 3 - инвитрото винаги са в пове4е. за компенсация явно.
не се вкарвай в илюзии и безумия.
важно е да оби4аш ежедневието си.
от там насетне - е лесно. знаеш кое ти е по-най-мега или не до там важно.

Ей, Богу, не разбрах какво искаш да кажеш?!

Да се остави по течението и да не мисли, докато си живее живота ли? Нали това - кой ще е мъжът и колко ще са децата, означава различен живот... Ти ако имаш две деца, или само едно, или никак - един и същ ли щеше да ти е животът? Как да си обичаш ежедневието, ако то не те удовлетворява? Нали това е движещата сила на промените - преследването на мечтите...

той бог няма да ти помогне.
грешно тълкуване, ма пък си е твое - ползвай.
от кога все се търси скрит смисъл, а не се 4ете то4но и ясно, както си пише?!
на мен не ми се обяснява - по-ясно нема шанси да стане.
хубава ве4ер.

 
Здравей!
Искам да ти споделя колко много си прилича твоята история с моята. И как моята неочаквано се разви в последствие. Единствената ни разлика е, че нямам брак като теб. И аз винаги съм искала повече от едно дете - имам го като потребност. Виждала съм го като потребност и за дъщеря ми. Обаче бащата не щеше и да чуе - причините Всякакви, от личните му страхове с обвъзване, финанси и прочие, до паралелна връзка тогава, за коята ми твърдеше че приключила... Разделихме се, по точно той ни напусна (в последствие научих, че беше надделяла паралелната връзка). Бях на 40. Бях не в дупка, ами в Ада. И на мен ми е минавало през ума за изкуствено зачеване, ама въпросът в мислите ми "Кой е моят тати?" не ми даде да продължа в тая посока. Вместо това, вдигнах се и отидох до районната Закрила на детето, от където научих, че сам ( а не семеен) чевек може да осинови дете. До тогава го смятах за невъзможна опция за за мен. Е, това ми върна и усмивката и желанието ми да се боря. Вече се виждах реално възможна мама на 2! ... Почнах да планирам действията си едно по едно. Започнах работа (майчинството ми изтичаше). Трябваше да направя поне 6 месеца нов стаж за актуална справка за дохода ми - това като най-бавно получаван документ в моя случай... Но, какво се случи само след месец и половина. Татито се върна посърнал - от оная нищо не ставало. Една вечер ми рева на рамото (без да се съобразява на чие рамо е легнал, ама друга тема). И, ... съгласен бил да имаме друго дете, да си възстановим и укрепим семейството.... Честно казано, това с бебето направо ми проби мозъка и всички други проблеми, обиди и унижения бледнееха на този етап. Та, случи се от първия път! Искам да ти напиша и моето си обяснение как и защо се случи. Вярно, че зачеването си е Божа работа, но най-големия Бог беше тоя в Решението ми да осиновя. Защото от деня, в който разбрах, че има начин да имам и второ дете, независимо, че щеше да е осиновено), аз се чувствах точно така, както когато бременеех с дъщеря ми.

Всеки има своя съдба - не знам дали твоята ще прилича на моята в развитието си нататък. Пожелавам ти, обаче същото усещане, което аз имах в резултат от узряването ми като майка на осиновено. Моята настояща голяма мечта си остава това да осиновя, въпреки, че вече имам 2 свои родни деца. Предстои ми дълга борба с бащата, да се пребори със страхове, остарели разбирания и скрупули, потискащи заложената в характера му голяма любов към децата.
Ще ми бъде приятно да ми пишеш, ако имаш нужда!
Стискам ти палци!

При мен има някакво развитие... вследствие на едно леко повишение на моята заплата, мъжът ми реши, че може и да пробваме за второ дете. Според мен тези пари едва ли ще ни оправят, ако наистина се окажем много засегнати от кризата, но той като че ли нещо се поуспокои. Но не знам докога ще го държат тези настроения (при нас нещата, които не са инициатива на мъжа ми, не стават веднага, обсъжда се, минават месеци, пак се обсъжда и се поставя срок, този срок се пропуска по много причини и ако направя скандал, може и да се премине към действие) Трудна работа, чак ми се отщява да продължавам. След като толкова много говорихме и той отказваше, което ме наскърбяваше много, сега не мога да обърна настроението си. Все още си мисля, че сама бих се оправяла по-лесно, отколкото с това несигурно и недоволоно същество до себе си (това май не трябваше да го пиша)

sisislava, радвам се, че така са се развили нещата при теб! Дано да сте щастливи заедно и да станете петима

май търсиш причина да се махнеш от мъжа си?
имаш нещо на ум...не знам какво и точно защо, но определно искаш да разкараш мъжа си...
сори ама жена, желаеща мъжа си дори и силно наранена от него не действа и мисли като теб...

Никъде не съм писала, че го желая. За мен е малко трудно да съм силно наранена и пак да го желая - и то,може би на всяка цена. С него съм, защото детето има нужда от баща си и защото все още не съм изгубила напълно надеждата, че мога нещо да променя в съвместния ни живот. Тази надежда, обаче, започва да прилича на примиряване

не го желаеш, не го обичаш да го задържиш...
просто бебе...и семейство заради децата...
не знам...аз когато реших, че е по-добре да остана с мъжа си поне се постарах някакви чувства да възродя между нас
за мен семейство по горния начин по който го виждам - няма особено розово бъдеще...
аз пак виждам нещо сбъркано в цялата история
хора се разделят и развеждат и остават сами....но поради случая - не самоцелно
ти някак нямаш мераци за любов с някого и детето ад е плод на тази връзка...
за теб всичко е само това раждане и това дете....ама това е най-лесното.....гледането след това е нещо различно и като жена искала да бъде сама, сега съвсем смело ще кажа, че когато нещо е само така за да бъде .... ми не го приемам аз за себе си за правилно - и то по отношение на това бъдещо дете, което съзнателно обричаш да бъде с един родител....
още повече в ситуация, която не е толкова отчайваща /поне за мен/ че да изисква жертвата на едно пълно детство....
не знам как да се изразя правилно да ме разбереш - всеки сам решава, но това не прави решенията му автоматично правилни...
аз виждам колко ще изгубят децата ако се наложи да ги гледам сама...и ак бих го направила ако обстоятелствата го налагат
но при теб нищо не го налага...поне за мен няма нещо съществено, че да обричаш едно неродено дете на такава съдба....