Миличка, какво да ти кажа,сега в момента ти бушуват хормоните,много си чувствителна на всякакви теми,та това едва ли ще ти помогне, но и аз бях така,бременна ,плюех и ревях тука как ще живея с бебе и със свеки,не ми трябва ,не и искам мнението и да ми се меши,вече 10 години съм далече от майка ми,сама,никой не познавах тук,така като тебе ревях че не искам с нея дошла съм с него да живея,не с нея и кво-нищо,пак сме си тук,като родих аз си я гледах,2 години не се е отделила от мен,аз си я кърмех до 9 месеца и всички приказки които бях чула от нея(ооо бебето ще спи при мен,ооо аз ще го гледам) не се сбъднаха,никоя баба не може да ти вземе бебето, ако ти не го дадеш,нито да ти се меси как да го гледаш, как да го храниш и тем подобни,сега след като са минали тези години,виждам само помощта и ,една дрешка не съм изгладила на бебето,всичко тя и гладеше,виждаш обичта на бабата към внучето, помощта,едва ли с бебе на ръце ще ти е лесно и да гладиш,и да переш,да кърмиш(храниш) да готвиш,да чистиш,да видиш мъжът си,себе си,вярвай ми 10 мин за да се изкъпеш ще търсиш(поне аз бях така) и какво,гледах я 2 години,по разходки,паркове,постоянно залепени една за друга,и почваш да се чудиш,аз човек ли съм,тая баба за какво ми е тук ,почваш да искаш да го оставиш на някой само за 1 час,да идете на кафе,да се видите,и дреболиите за които си се ядосвала ти се виждат смешни!
Вярно е пак си се ядосвам, че всичко това мога и сама,и чашите като си оставя сутринта ще си ми седят до вечерта,няма да има кой да ми се меши,и прането ще ми виси 5 дена докато намеря време да го прибера,....сами си е най добре (хората са си го казали)- но в нашите ширини Мъжете си седят при маминка,защо да предпочетат трудностите,като при мама е по- лесно,защо да плащат квартира като имат нещо сигурно
и така!Останахме си тук,имаме и двамата желание да сме сами но кога незнам.
А за това, че никой не познаваш
спокойно,като родиш и тръгнеш по разходки с бебето,ще се запознаеш със целия град майки,ще имаш толкова много познати, че ще се чудиш от къде дойдоха,аз сега реших да уча и докато не познавах никой в този град,сега имам една камара познати,колежки,майки,съфорумки и немога да смогна да се видя със всички,поне с майки ще се запознаеш много,и покрай детето дните ще отлетят,ще имаш помощта поне на някой(свекито) не е толкова страшна,влез и под кожата и я накарай да ти помага по твоите правила!И ще ти е спокойно и да оставите след време бебето ,да се поотпуснете и идете някъде, ще видиш 
Ох мн дълго стана!
Вярно е пак си се ядосвам, че всичко това мога и сама,и чашите като си оставя сутринта ще си ми седят до вечерта,няма да има кой да ми се меши,и прането ще ми виси 5 дена докато намеря време да го прибера,....сами си е най добре (хората са си го казали)- но в нашите ширини Мъжете си седят при маминка,защо да предпочетат трудностите,като при мама е по- лесно,защо да плащат квартира като имат нещо сигурно
и така!Останахме си тук,имаме и двамата желание да сме сами но кога незнам.А за това, че никой не познаваш
спокойно,като родиш и тръгнеш по разходки с бебето,ще се запознаеш със целия град майки,ще имаш толкова много познати, че ще се чудиш от къде дойдоха,аз сега реших да уча и докато не познавах никой в този град,сега имам една камара познати,колежки,майки,съфорумки и немога да смогна да се видя със всички,поне с майки ще се запознаеш много,и покрай детето дните ще отлетят,ще имаш помощта поне на някой(свекито) не е толкова страшна,влез и под кожата и я накарай да ти помага по твоите правила!И ще ти е спокойно и да оставите след време бебето ,да се поотпуснете и идете някъде, ще видиш Ох мн дълго стана!
)
не бих живяла с моите или с родителите на мъжа ми.ние сме си семейство,самостоятелно,като една "малка общност".съжителство с всеки друг само усложнява нещата.. 
Края му се вижда вече,само дано е час по скоро! 
зада са здрави и да не ни тормозят с ох,ах аман...