Пирогов и престой ?

Лежах в Детска Неврохирургия с малката 2 пъти, това лято. Придружителят плаща 20 лв. на ден.Условията няма да коментирам- повече от отвратителни. Въобще не говорим за легло и храна

за Детското говорим

Ами, аз бях много уплашена. Не знаех дали не е лапнал хапчето, само за секунди беше извън прекия ми поглед. У майка бяхме. За секунда видях как разхвърля таблетки и изпаднах в шок. Веднага там. И се почна.
Мерене на кръвно. Добре, стоя си детето. После в кабинета ме накараха аз да му дам въглена. Той отказа да го поеме, но вече беше кисел. Не го погълна, те казаха - няма проблем. Оттам тръгнаха да му правят електрокардиограма. Там настана страшното - казаха ми да напусна, почнаха да му слагат диодите/или там каквото е, онова, на принципа на вендуза, което лепват/. Той се уплаши. Оттам го поведоха да му вземат кръв. И това понесе с леки сълзи. И накрая казаха - трябва да ви приемем, докато излязат резултатите. И аз се съгласих, мислех, че е нещо за малко, да изчакаме резултатите. По едно време осъзнавам, че го обличат в пижама и се почна една мъка - ще му правят вливане. Ей, това не го  пожелавам на никого - изгониха ме от стаята и оттам почнаха да се чуват писъци, все едно го колят, обаче техните крясъци бяха още по-зловещи. Като го видях, разпънат и овързан за леглото, с нещо като шина, абокат и система, целият потен и блед като смъртник, щях да умра. Беше чудовищно. Тъкмо се поуспокои и идват с изследванията. Нищо му нямало. Чудничко, казвам си, ще си ходим. Е, да, ама било му паднало кръвното и му се ускорил пулсът или обратно, не помня вече и трябвало да видим защо е така. Викам им, че доста се стресира детето, а лекарката казва - да, стрес, вероятно е от това, ама ако все пак е погълнал хапче???
Боже!
И аз стоях.
По едно време ме  инструктираха да даде урина. Не успях да му я взема и не оставих чашка. Но на сутринта имаше дошъл резултат
Който гласеше, че вече няма бензодиазепини, изчистили го били. Е, нали и без това нямаше, казвам аз. Е, нямало, де, ама имало следи, за които не били ми казали.
Просто си ме направиха на идиот, за да си излежа двата дена и това си е. Но тогава нямах представа от тези игрички, мислех, че се грижат за детето ми.

Втория път вече бях наясно. След падане го заведох, защото си удари главата. Прегледаха го чинно. Цялото тяло му огледаха, снимаха му главата, ходих от врата на врата, като го носеше мъжът ми, щото не бивало да се движи за всеки случай. Разбра се, че няма сътресение. Поставиха му диагноза, че е здрав и, о, чудо - питат ме дали искам да вляза в болница.
Защо да влизам???!!!
За да го гледали те.
Моля???
Ами, някои майки предпочитали да им гледат децата в болница, за да не се занимават.
????!!!!
Аз задавам единствения логичен за мен въпрос - "трябва ли детето ми да бъде под лекарски контрол в клиника?"
Отговор - аз съм решавала. Аз???!!!
Хора, признавам си, че в този разговор се почувствах като идиот. Като малоумна. Накараха ме да подпиша, че "отказвам" лечение. Казвам им, че не отказвам, ако е нужно. А те:"Ами, значи отказвате". Не отказвам, ако се НАЛАГА. "Вие решавате"-казват.
Не му е нужно лечение в болница. Здрав е, но може да остане в болница. А аз съм решавала това.Можело да го "наблюдават"
Е, вече го "наблюдаваха" веднъж. Благодаря!

Естествено, че си прибрахме детето.

Изобщо не ми се говори за Пирогов, всъщност.
Обаче явно всяка тема за тях отприщва у мен неподозирана енергия и не мога да се спра. Извинете

Дълбоко в себе си, обаче, наивно продължавам да вярвам, че има много читави специалисти там и при спешна нужда, пак натам бих се юрнала.

О, това с писъците не е само в Пирогов, а и в отделението, където бяхме ние. Грабнаха ми детето от ръцете (тогава беше на 2 години) и от манипула;ционната се чуваха писъците и рева на детето. То реве вътре, аз рева в коридора, а мъжът ми само си сменяше цвета на лицето - от блед като платно до кръвясалия поглед. Няма блага дума на детето, няма успокояване, няма нищо - само крясъци и заплахи.

Да, може и де прочете, но колко воля има да промени нещата....

дам, в цял свят, от споделеното от много майки, чиито деца са лекувани далеч от България, едно от най - важните неща е, освен да диагностицират и излекуват пацианта, и да не го боли и да не се стресира.
Централни източници и тн тук са - непознати думи.
и аз съм изживяла слагане на абокат но в Инфекциозна болница - повече от часд детето пищеше, аз се бих с една сестра, плашиха ме с полиция ( при положение че униформения ми мъж полицай седеше до мен ) и тн, на детето му се пукаха вените, те крещяха, той пищеше, на мен ми мина исълта за убийство
Последно бях в Пирогов заради себе си, понеже ме блъсна кола - е, обърнаха и нужното внимание, ама само защото беше инцидент и един следовател се мъкнеше по мен....

Не знам откъде идва тази традиция медицинският персонал да се държи отвратително с пациентите.
За парите може да разбереш, да питаш, да го обвиниш в корупция. Но за просташко поведение няма как.
Няма да забравя оная изрусена докторка от Такъв е животът. И французинът, който мигаше на парцали.

Защото така ги учат и това виждат на стажовете си още като студенти. Не зная дали изобщо имат някакъв предмет, свързан с психологията и отношението към пацианта. В БГ пациентът е добитък, обект на въздействие, който трябва да търпи. Рядко има лекари и медицински сестри, които да имат човешко отношение.

Не всички лекари са такива.

Истината обаче е, че не могат да се справят с деца. На мен ми е безразлично какво е отношението им към моята персона. Аз съм възрастен и се плаша само от непрофесионализъм и некомпетентност, които могат да ме вкарат в гроба, нищо повече. Но към децата не може така. В Пирогов на моя приятелка, докато гипсирали ръката на 4-годишното й момиченце, което естествено не било във възторг,препоръчали пред детето, да му удари два шамара. Това не е нормално.

Аз съм съгласна, че нямат време за игри и забавления, че да докарат децата до радостно вълнение от вкарването на абокат, ама да яхнат няколко санитарки едно 2-годишно дете и освирепели да крещят над малкото му телце, да го овържат за леглото и да му напукат вените, да го посинят...нечовешко е, бе хора. Това е ужасно травмиращо за едно толкова мъничко същество.

Относно престоя на родителите, аз по-скоро бих седяла на земята и бих си плащала, отколкото да не ми позволят да стоя при него. Не се плаша от мизерия, само детето ми да не се чувства изоставено в такава среда.

Както написах по-назад, мен мизерията ме плаши заради угрозата от хепатит и всякакви инфекции заради лошата хигиена. Никой не може да ме убеди, че в стаята е чисто, ако санитарката със същия парцал мие и тоалетната. А за състоянието на тоалетните направо не искам да си спомням. Лошото е, че повечето такива "подаръци" от болниците се развиват доста след излизането оттам и иди, че доказвай, че заразата е станала заради лошата хигиена там, а не от трамвая.
Вече започвам да си мисля да се сигнализират по някакъв начин институциите на ЕС, занимаващи се със здравеопазването. Не може да се продължава така. Мисля, че ако се направят внезапни проверки в болниците резултатите ще са отчайващи. Направо е мизерия като от Средновековието. Едни нови дограми и боядисани стени не решават въпроса с лошата хигиена.

Самото посещение в Пирогов на тази възраст е доста травмиращо. Била съм на 2 години и половина, когато ме приемат с натравяне в Пирогов. Имам живи и подробни спомени от нещата, които ми се случиха, колкото и странно да звучи за толкова ранна възраст. А и когато ме приемат, майка ми не е била с мен - може би и това е дало отражение, но ужасът беше огромен.

Бях 4-ти клас. Когато лежах 3 месеца в Пирогов. Видях майка си точно 2 пъти за това време. Днешно време чуя ли болница, на момента почва да ми се повръща.
Изпаднах в луда паника, когато преди месец дъщеря ми беше там за 3 дена /писах за това по напред в темата/.  Условията не бяха по променени за 20 години. Същата мизерия с една разлика, тогава имаше столова на етажа, сега няма. На всичкото отгоре и същата стая в която аз лежах. 3 дена в нея и кошмарите ми се върнаха с пълна сила.
Когато същата ми дъщеря беше на 4 месеца, вдигна температура над 40 С, приеха я в 2-ра градска, а мен искаха да изхвърлят като мръсно куче, защото не я кърмех, а хранех с шише с изцедена кърма. Тогава майка ми плати някаква сума като за 4 звезден хотел, за да не остане бебето само там. Мен изгониха от стаята и една санитарка ми препречи вратата, а от вътре такъв зверски детски писък се чу, че изпаднах в истински амок. Тръгнах да влизам, но за жалост санитарката беше 2 пъти по едра от мен, е не се дадох без бой и накрая влезнах. Картината и досега ми е пред очите, една лекарка се опитва да хване вена на главичката на детето, то пищи, а сестрата безмилостно го е хванала за врата и главата. И това на 4 месечно бебе, което дотогава не бях чувала гласа, освен малко да по скимти ако е много гладна.
Заклела съм се никога да не оставям децата си сами в болница. Бездушието и безхаберието на мед.персонала ме ужасява.

И още малко по темата. Моята сестра е медицинска сестра и то точно в Пирогов, понякога след сблъсък с гадната здравна система я питам защо става така и тя ми отговаря, защото сме претръпнали, защото самата система те кара да станеш такъв. Понякога смятам, че не е права, че когато си е избрала да работи това, ще му се отдаде и ще остане човек. Но друг път виждайки как е смазана от 2-3 поредни смъртни случая на смяна /работи в кофти отделение/ за мизерните 300-400 лева и я разбирам. Тя самата казва - обичах си професията, ма ей го е превърнах се просто в поредния здравен кадър.
В белите страни специалист каквато е тя с нам си колко допълнителни курса и специализации, вече щеше да е с много по-висока заплата и преместена някъде в леко отделение, за да не става бездушен човек.

КЛОНКА отвори save-darina.org и виж какво споделят майките на децата, лекувани в чужбина, и после ще си говорим за имане и нямане на време за игри и забавления.
Просто няма какво да ги извинява, особенно по отношение на децата.
Истината е, че когато Виктор си пукна ръката, в Пирогов доктора, който го прегледа, превърза и тн се отнесе много мило с него, закачаше го, разсмя го, похвали го - и детето си тръгна превързано но не и стресирано, значи можело. А защо едни могат, други не - отделен въпрос

Боже момичета имам отговор от г-н министъра
Моли ме за бележка, която да удостоверява плащанията на болницата ! Моята позната е помолих вече да ми даде сканирани бележките, които е запазила и да му ги пратя. Ако някоя от вас има такива запазени и желае да се включи моля да ми ги изпрати с имената си на адрес : b_dekova@abv.bg

Браво! Да видим какво ще стане.