Дядото на съпруга ми почина декември месец. Не съм ходила на погребението, но тази събота времето беше хубаво и отидохме с дъщеря ни на гроба да запалим по една свещичка.
- Публикувана: 9 фев. 2009, 23:01 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2009, 13:17 ч.
Кога мога да отида на гробище, с бебе съм?
А както починалите могат да помогнат живите немогат.
това не го разбрах...
А както починалите могат да помогнат живите немогат.
.Миличка, направи както ти диктува сърцето. От една страна няма нищо суеверно в стреса. Има много хора със слаби нерви и това не е срамно. На такива може да им спре кърмата или може да ги подтисне случката за дълго. Смъртта на близък човек не е нещо, което да не те засегне по един или друг начин и само ти можеш да решиш дали си готова да отидеш или да изчакаш. Така или иначе съм на твоето мнение, че вече е късно, и дали ще отидеш сега или след два месеца е все същото. Но пък ако ти се ходи - отивай.
П.П. Когато баща ми почина не ми беше тежко, не усетих стрес или някакво напрежение. Честно казано почувствах облекчение. Но пък ми побеля косата за много кратко (три-четири дни). Факт.
Мисля , че можеш да отидеш когаго решиш. Според мен ще се чустваш зле ако не се разделиш с близък човек.Повярвай ми само през 2008 год починаха четирима мои роднини и то много близки. Един от тях беше баба ми . И макар , че беше възрастна ми е много мъчно. Дълго се канех да отида да я вида че беше болна , около 10 дена беше се залежала и точно когато тръгвах да я видя майка ми се обади , че е починала.Сега ме боли от факта , че не я заварих жива. Много я обичах.
