Публикувана: 15 фев. 2009, 10:53 ч.
Последно мнение: 31 ян. 2010, 15:46 ч.

Какво е новото при мен 12

45 824
853
1

# 840 12 ян. 2010, 14:58 ч.

Мнения: 1 325

Ох, на мен поне лягането ми остана Laughing

Говорим си много за преживяванията й през деня, за групата, за децата, пеем песнички за Сънчо и за "всички баби Яги" и за "всички баби Меци", като последните две са мои авторски Laughing

Много се гушкаме, тя си взема ръката (моята лява) и си заспива на нея всяка божа вечер от 1 година и 5 месеца (точно вчера ги направихме). Та това ни е специален момент от деня....

# 841 12 ян. 2010, 15:42 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

То е ясно, че повечето деца минават през този период. Това ям - това не ям, ще пипам, пък ти си викай... Ама се страхувам да не се задълбочи и гледам да си знае, че не бива така. Та се сещам за една приятелка, чийто син е бил така с яденето и тя му е угаждала много. Сега си дърпа косите, защото 11 годишния и син и залепил бележка в кухнята какво да се готви само и друго не се готви. Ясно ми е, че и децата дори и в тази възраст си имат мнение, та съм си мислила Алекс да има един ден в седмицата, когато ще се слуша неговата воля за менюто. Но мисля, че още е малък за това. Не знам дали е правилно или не, но след година или две ще си има ден в който ще ми казва какво му се яде, а не всеки ден да му е такъв. За спането сме ОК, като стане време за лягане му напомням, че е време за сън. След 10-15 мин. той сам ми казва:"Мамо, айди спи" Слагам го в леглото и той си заспива след една луда игра в него. Аха, събуди се. Отивам да го видя и да видим какво ще яде Twisted Evil

че съм му приговтвила една плодова салата smile3508

# 842 12 ян. 2010, 16:37 ч.

Мнения: 4 138

моята сега е в период на ядене на едно и също.
сутрин филия пълнозърнест хляб с безсолно прясно сирене и шунка и отделно домат и краставица.
на обед спаначена супа
следобед ябълка или банан
после едно малко киндершоколаде или шоколадово яйце
вечер пак супа със спанак. нищо друго. ако успея да и пробутам някое телешко варено, добре. ако ли не. спаначена супа пак.
не насилвам въобще да яде. ако не е време за шоколад, няма шоколад. но тя и не иска. и никога не иска повече от едно много малко шоколадче.
тонове милумил изпива, сега пие и едно детско какао. тоест, напитка от пълнозърнести неща, леко подсладена.

аз съм се хранила навремето до 3 годишна, че даже и повече само с попара. кисело мляко, хляб и захар. абсолютно нищо друго. после имах периода на пържените филийки. 3, 4 пъти на ден само пържени филийки. после периода на млякото с ориз, после на млякото с грис. всяко ядене беше едно и също. що бой съм яла за това пусто ядене.......

# 843 12 ян. 2010, 17:01 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

matakosmata, че твоето дете си яде прекрасно Hug

Къде ти спанак, домат, краставица при моя хубавец, че и банани и ябълки, ехеее. Шоколад давам радко и то само на киндер/не че има огромна разлика, поне за мен/ Покрай тия празници ми ставаше лошо, като видех всичките торбички с шоколади. Аз унищожих няколко, че не са полезни за малкия:) НА Бъдни вечер снимах с камерата, как дядо Коледа дава подаръците и как децата ги отварят. На другият ден гледам видеото и какво виждам... Алекс отваря един подарък и вади някаква играчка, после вижда, че има шоколад и за секунди го отваря и почва да го яде Joy

като губи интерес към играчката. Това ми е убягнало тази вечер, но го излових чрез видеото.
Нали му бях приготвила плодова салата зе следобедна закуска... Ха, малкото тарикатче се правеше, че яде, а даваше под масата на кучето. Аз бях на терасата да пия кафе и го гледах през прозореца и исках да видя дали ще яде нещо. Хапна парче ябълка, а другото на кучето. Ей, от сега ли??? #Crazy

# 844 12 ян. 2010, 17:13 ч.

Мнения: 4 138

по тази причина съм въвела дневен порцион. по един киндер на ден. в него поне има малко повечко мляко. преди промрънкваше за още един, ама отдавна вече не го прави.
според мен да не се дава нещо е малко грешно. по едно малко шоколадче на ден може, защото иначе развиват лакомия към забранения плод, рано или късно ще има някое дете, което се тъпче около тях със шоколади.
гледам да даваме личен пример. самата аз много обичам домати и спаначена супа. май от мен се научи. още повече, че тя всичко иска да опита, ако и се стори ядливо и любопитно. даже веднъж яде ужасно лют дюнер, въпреки многократните ми предупреждения, че е къх и люто. малка беше още тогава. после шокът беше голям и вече ми вярва, като предупреждавам. аз ям просто отровно люто.
и друго има. когато сипвам за ядене нещо ново, казвам че на нея няма да дам. после с баща и ядем и казваме колко е хубаво. естествено се почва терор да дадем и на нея. така е опитвала повечето манджи, но на финала винаги се връща към тези, които яде принципно.

а, и още нещо много обича. горчица. и то не от най-меката.

# 845 12 ян. 2010, 18:01 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

За личния пример съм съгласна, ама и той не помага, поне засега. Аз съм луда фенка на домати, краставици, моркови, спанак и какво ли не. Пред него винаги ям моркови, когато готвя, или ям пиперка, но Алекс дори не иска и да ги опита. Не познава вкуса на пресен зеленчук. Докато ям нещо такова си говоря, че мускулите ми в момента растат, а той ми казва:"Мамо, яж" hahaha

При него с едно малко шоколадче не минава без викове. Казвам, че избягвам да давам често шоколад, защото когато си е заслужил, яде кукита/така казва на бисквитите/ Всеки ден ям портокал или ябълка, че да ме види, ама рядко иска да опита и той. Затова казвам, че съм изчерпана, защото съм опитала всичко за което се сещам, а не искам и да оставям нещата така, защото тези навици се създават в тази им възраст. Пределно ми е ясно, че няма да яде всичко, нормално е. Но не може на почти всяко ядене, което не е куки или салам да започва да крещи. Дори още не съм му казала да яде, а той казва "НЕЕЕЕ" и се тръшка. Преди малко хапнах ориз с грах и той се нареди до мен и почна да ме гледа. Аз докато ядох си говорих, колко ми е вкусно, ммммммм, и лелеееее - какви мускули имам Wink

Алекс ме гледа, гледа, попитах го иска ли да опита, той се съгласи, но докато лапна лъжичката и изплю всичко. Ох, може да съм ви досадила днес, ама така ми поотминава. bouquet

# 846 12 ян. 2010, 18:05 ч.

Мнения: 3 246

Хе хе Мата, браво на Алекс,направо добре се спрвя детето, а и витамините си ги приема, хубаво е че обича да опитва. Бобо хич не обича да опитва нещо ново, с триста зора можем да го накараме да опита нещо, с угворката че ако не му хареса няма да го караме, но когато му хареса си хапва, иначе плодове много не признава - ябълка и банан, май друго в този сезон не яде, мандарините му миришели гадно, портокал ядял вградината - у дома не можело Crazy

за месо не искам да говоря, не че не обича, просто му се закача на зъбите - не обича да дъфчи месото ooooh!

luska

# 847 12 ян. 2010, 18:43 ч.

Мнения: 4 138

ами луске, май е права фокси. давай му само луканка и шоколад и кукита. яж ти добро ядене и му кажи, от това за теб няма, не ти се полага. даже се крий явно като ядеш. уж да не те види. нездравословна е подобна диета, ама човек понякога пробва всякакви дивотии, докато нещо започне да става така, както е добро за детето.
не досаждаш......за повечето от нас децата са почти единственото, около което се върти животът ни.
не знам вече какви номера да им прилагаме във възпитанието, сложно нещо е.

# 848 12 ян. 2010, 19:47 ч.

Мнения: 847

Според мен, ходенето на детска градина/ясла решава изключително успешно проблеми от тоя характер, а и не само - капризите при избор на храната, приемането на отказа ми да й дам шоколад или бонбони, чистото хранене, преобличането, а също и начина на игра с играчките, стоенето на едно място докато се занимава с това или онова ... аз съм много, много благодарна на благотворното влияние на градината! честно!
там мойта най-после се научи да спазва правила, просто там това е лесно, естествено и приятно, а и всички го правят. и това в голяма степен се прехвърля и вкъщи. разбира се, вкъщи се пробва за волности, но вече е по-лесно, достатъчно е само да й дам да разбере, че и тук е като там за някои неща, но един вид не налагам правилото аз – то си съществува вече ...

няма начин, при нас тя просто прави разлика между мен и всички останали и с мен някак дисциплина пълноценна не може да се получи ... това сигурно не говори добре за мен, съзнавам, но пък и там, в градината, са професионалисти, гледат сума деца, аз – едно само, къде да се конкурирам с тях.

# 849 30 ян. 2010, 15:46 ч.

Мнения: 37

Здравейте момичета,
преди около два месеца писах, че ни се обадиха за среща с момченце. Исках съвет от вас какво да носим и др. Сега отново ще моля за съвет.
Малкият Ники е при нас от около 10 дни. На годинка е. Невероятен сладур! Свикна с мен, даже ме търси. Проблема е, че не може да приеме таткото. Дърпа се от него, плаче силно. Пробвахме всичко, което се сетихме, за да свикне с него. Таткото го храни, стоим заедно в една стая, закача го, говори му. Не става. Някой минал ли е през подобна ситуация? Как я разрешихте?

# 850 30 ян. 2010, 17:27 ч.

София
Мнения: 787

Винелина, честито ви детенце.
Вероятно вашето момче се притеснява от съпруга ти, защото до сега за него са се грижили само жени.
Дайте му време да свикне първо само с присъствието на таткото.

Цитат на: vinelina в сб, 30 яну 2010, 15:46

Таткото го храни, стоим заедно в една стая, закача го, говори му. Не става.

Трудно е детето да се почувства добре ако го храни и закача човек към когото още няма изградено доверие. Това е по вероятно да забави процеса, защото въпреки добрите намерения на таткото, малчуганът може да възприеме това взаимодействие като насилствено.
След като с теб се чувства спокоен, ти си тази която трябва да "въведе" таткото. Показвайки, че ти самата се доверяваш на съпруга си, разговаряш с него, докосваш го.
Малко време му трябва на момчето.
Успех ви желая Hug

# 851 30 ян. 2010, 18:55 ч.

Мнения: 847

ние сме били в това положение. въпреки че в дома изглеждаше, че той й е по-интересен, вкъщи отне няколко седмици, докато свикне с таткото, първите две плачеше и определено странеше от него. още повече, че таткото беше и на работа през деня. всичко ще си дойде на място, но плавно и постепенно. те за мъже нямат усещане, не са виждали, а те са едни такив големи, с дебели гласове Laughing

честито, споко и успех! Hug

# 852 31 ян. 2010, 15:40 ч.

Мнения: 37

Благодаря за отговорите и успокоителните думи. Аз си мислех, че ние нещо бъркаме. То така и излиза, малко сме го попретиснали малкия. Снощи опитахме с тактиката, подсказана от Lindt. Определено имаше успех. Благодаря! А думите на marrymaroon все едно съм ги казала аз. В смисъл, че плаче и страни от баща си, а в дома определено му беше по-интересен той. А аз се чудих защо е така. Невероятни сте! Hug