Ако си стигнала дотам, че да задаваш такъв въпрос, значи не ти е достатъчно образованието...
- Публикувана: 15 фев. 2009, 18:45 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2009, 22:46 ч.
има ли значение образованието
......трудно ми е да разбера как липсата на талант би се компенсирала с добро образование.
Таланта се доказва с много труд, иначе закърнява...всеки,на който професията му е художник,музикант,приложник и т.н. въобще в сферата на изкуството ще ти го каже това-таланта е 1 % всичко останало е работа и само работа...
чак пък с 1 % да става работата...Именно точно това исках да обясня,относно процентите-така съм визпитавана,никога да не разчитам само на таланта си,и този 1%ми е набиван в главата до откат,всичко останало е работа и непрестанно търсене...но лично за себе си съм направила извода,че в ранната детска възраст най-ясно проличава дадена заложба,но сякаш с разтежа и още куп други определящи фактори,да смея да твърдя,че я закърняват...
Но има образование ?
Все едно няма. Филологията не помага на логистиката по никакъв начин.
Има много длъжности, заемането на които не е обвързано с изискването за конкретно образование. Напротив, нормативно е заложена възможност за алтернатвност на специалностите.
Което само по себе си идва в подкрепа на тезата, че което и да е образование е по-добре пред липсата на каквото и да е.
......трудно ми е да разбера как липсата на талант би се компенсирала с добро образование.
Някак трудно ми е да възприема тази условност. И ако бих допуснала / в своите представи, разбира се/ някаква обвързаност на таланта, то тя би била с труда. Но не и с образованието.
Защото дори и един процент талант, той има шансове да се култивира и доразвие с много труд / макар, че посредствения талант, дори шлифован с много труд, пак е трудно да остане прикрит /.
А един процент талант, облечен единствено в образование, та било придобито и в най-престижното или скъпо място- какво от това, на кого ще дойде в полза - на публиката, на твореца или единствено на самото образование ?
За мен образованието има значение при намирането на работа, дори и само да го имаш на диплома, а не като знания. Що се отнася до знанията, които получаваме в университета, това е съвсем друг въпрос. Един мой много добър професор казваше, че в университета ние не получаваме знания и не излизаме, готови да започним работа по дадена специалност, но пък се научаваме къде да търсим информацията, от която се нуждаем.
Разбира се, има работодатели, които държат на образованието, а други - на уменията. Два примера ще дам. Една моя близка позната завърши висшето си образование в един никому известен филиал на някакъв университет, но я назначиха в банка само заради образованието си и т.нар. специалност, която е завършила. Нямаше никакъв професионален опит, за знания - срам ме е изобщо да говоря. Сега вече е шеф на банков клон. И вторият пример - другата крайност. Аз. С образованието, знанията, езиците. Отивам на интервю при сегашния ми работодател, а той още в самото начало ми заявява, че това, че имам висше образование, не значи, че ще ме назначи на постоянна работа, ако не покажа умения. Да не казвам, че във фирмата тогава аз бях може би 3-я човек с висше образование.
Разбира се, има работодатели, които държат на образованието, а други - на уменията. Два примера ще дам. Една моя близка позната завърши висшето си образование в един никому известен филиал на някакъв университет, но я назначиха в банка само заради образованието си и т.нар. специалност, която е завършила. Нямаше никакъв професионален опит, за знания - срам ме е изобщо да говоря. Сега вече е шеф на банков клон. И вторият пример - другата крайност. Аз. С образованието, знанията, езиците. Отивам на интервю при сегашния ми работодател, а той още в самото начало ми заявява, че това, че имам висше образование, не значи, че ще ме назначи на постоянна работа, ако не покажа умения. Да не казвам, че във фирмата тогава аз бях може би 3-я човек с висше образование.
......трудно ми е да разбера как липсата на талант би се компенсирала с добро образование.
Някак трудно ми е да възприема тази условност. И ако бих допуснала / в своите представи, разбира се/ някаква обвързаност на таланта, то тя би била с труда. Но не и с образованието.
Защото дори и един процент талант, той има шансове да се култивира и доразвие с много труд / макар, че посредствения талант, дори шлифован с много труд, пак е трудно да остане прикрит /.
А един процент талант, облечен единствено в образование, та било придобито и в най-престижното или скъпо място- какво от това, на кого ще дойде в полза - на публиката, на твореца или единствено на самото образование ?
В Академията се учи анатомия, перспектива, философия, естетика, история на изкуството и съм абсолютно убедена, че всички тези предмети са от изключително значение... те помагат да се осмисли творческия акт... Всеки един от специалните предмети, които съм учила ми е помогнал много. Принципите на композиция се учат. Шрифтът се учи. Учи се дори и способността да виждаш / т.е. да анализираш наблюдавания обект/.
А много ясно, че ако липсва талант, нито образование, нито труд могат да помогнат...
Някак трудно ми е да възприема тази условност. И ако бих допуснала / в своите представи, разбира се/ някаква обвързаност на Да, както казах е нужен талант и после - образование, за да се осмисли този талант. Повечето хора си мислят че имаш дарба...рисуваш примерно и колкото повече рисуваш - толкова по-добър ставаш... ама не е така. С един гол усет и напъни нищо няма да стане...или става, ама не е за гелдаме
В Академията се учи анатомия, перспектива, философия, естетика, история на изкуството и съм абсолютно убедена, че всички тези предмети са от изключително значение... те помагат да се осмисли творческия акт... Всеки един от специалните предмети, които съм учила ми е помогнал много. Принципите на композиция се учат. Шрифтът се учи. Учи се дори и способността да виждаш / т.е. да анализираш наблюдавания обект/.
А много ясно, че ако липсва талант, нито образование, нито труд могат да помогнат...
В Академията се учи анатомия, перспектива, философия, естетика, история на изкуството и съм абсолютно убедена, че всички тези предмети са от изключително значение... те помагат да се осмисли творческия акт... Всеки един от специалните предмети, които съм учила ми е помогнал много. Принципите на композиция се учат. Шрифтът се учи. Учи се дори и способността да виждаш / т.е. да анализираш наблюдавания обект/.
А много ясно, че ако липсва талант, нито образование, нито труд могат да помогнат...
. Понякога е добре, човек да не минава през матрицата на образователната система и да навакса нужните му знания и умения по други начини и да, ако е много талантлив, не е нужно да изучава всички онези предмети, те просто са усет, който е в него. Както знаем има хора, които знаят и усещат нещата на едно по-друго ниво, всъщност всички го можем, ако не се поддадем прекалено много на обществените порядки ...Сред гениалните имена в исорията на изобразителното изкуство, доста малко са завършили всъщност подходящо образование ...
За пример искам да дам един художник, който не е завършил Академия и никога не е ходил на уроци, но картините му са признати на международно ниво, макар в България да не е много известен: http://dimitarmanolov.com/
Тези примери не важат само за изкуството, но и за бизнеса, както и други споменаха, признавам не съм чела цялата тема, но мой пример в това отношение е създателя на една доста успешна световна компания, завършил цял 4-ти клас
Повечето художници са започнали като чираци в ателиетата на майстори-художници. Много често това е било още като са били деца на по 10-11 години и са се занимавал с най-неприятната работа в ателието и чак след много години са се превръщали в художници. Това също е някакъв вид образование.
Едно е да усещаш една форма,второ е да я усещаш и разбираш,трето е да я усещаш,разбираш и възпроизведеш,а съвсем четвърто е някой да постави името си зад твоето...познавам много хора занимаващи се с изкуство,всъщност цялата ми среда,но не познавам част,която да и липсва образование и да е реализирана на определено ниво в България,ниво,което може да отвори врати и към един определен кръг на естетически образовани,с изградено/възпитано мнение и усет и естествено с още куп качества, хора...тук вече можем да си поговорим за изкуство-останалото за мен няма значение,защото то преди всичко е свързано с набавянето на хляба,а там където е бахура няма място за изкуство.
Едно е да усещаш една форма,второ е да я усещаш и разбираш,трето е да я усещаш,разбираш и възпроизведеш,а съвсем четвърто е някой да постави името си зад твоето...познавам много хора занимаващи се с изкуство,всъщност цялата ми среда,но не познавам част,която да и липсва образование и да е реализирана на определено ниво в България,ниво,което може да отвори врати и към един определен кръг на естетически образовани,с изградено/възпитано мнение и усет и естествено с още куп качества, хора...тук вече можем да си поговорим за изкуство-останалото за мен няма значение,защото то преди всичко е свързано с набавянето на хляба,а там където е бахура няма място за изкуство.
Та за теб лично, художника, който съм дала като пример е или не е добър, е или не е успял, при положение, че има доста изложби, картини у нас (включително закупени от известни имена от други области на изкуството), член е на СБХ, има почитатели от чужбина и виждаш произведенията му какво представляват ?
Моята най-добра приятелка е докторант в Академията, та този тип мислене ми е много познато, като цяло и тя се дистанцираше доста в началото от всички "аматьори", но в последствие кръга и на познанства толкова се разшири и в БГ и извън Бг и общува с толкова много хора на изкуството (визуални изкуства предимно), че отдавна се убеди, че Академията не е светая светих и последна инстанция на творците и признанието към тях, нито БГ варианта й, нито чужди съответствия
Пак ти казвам, може да не съм съвсем разбрала какво искаш да кажеш ...
Препоръчани теми