Страхувам се и се чувствам виновна

Виждаш ли колко бързо се развива детенцето с голямата любов, която получава  Страхотно, толкова се радвам!

Мила Пух, малко остана и ще сте си съвсем заедно. Ще видиш как бързо, стремително ще наваксва, а с такава чудна мама, която така хубаво пише, не само сложни, но и въпросително изречения ще прави след първата седмица заедно. Толкова се радвам за вас!

 Поздравления, Пух!!! Ти си поредното доказателство, че с любов и търпение всичко се постига!!! Много се радвам за вас!!!

Пух, как мина делото? Моля те, разкажи подробно...
Леле, още само 1 седмица и ще сте заедно постоянно 

Делото мина.....Неприятна работа......Усещането за това, че хем -  ей сега всичко ще свърши, хем - ами ако не стане - ако нещо се е объркало. Всичко това придружено с факта, че съм си  сама, без някого до себе си - ей така за кураж.  По отношение на бюрокрацията - българска работа - 4 дела насрочени за един и същи час.  В съда студено и неуютно ( аз какво искам - мека мебел ли? пред залите), озвучителните уредби са по-лоши и от тези на най-занемарените малки гарички.    Доброто бе, че макар и по служба, началничката на отдел "Социално подпомагане" и началник-отдел "Закрила на детето" , бяха дошли и с тяхната спокойна благоразположеност към нас (имаше още едно дело за осиновяване - за дете от същата група на Веско - от два месеца се засичаме - водим заедно хлапетата на разходки в двора и те гледайки един от друг се приспособяват по-лесно и научават по-бързо някои неща), та всъщност изсмукахме само по един Валидол, вместо по три.   Делото: влизаш вътре, малка зала, изправяш се на катедрата, и през цялото време гледаш Съдията в устата - не дай си боже да пропуснеш нещо, тя прочита разни неща от досието проформа, пита те дали са те запознали с правата и задълженията ти, осъзнававаш ли каква отговорност поемаш, и май дали предполагаш какво те чака (някои неща ми се губят - по едно време всичко ми бе в мъгла), двамата началника потвърдиха че са ме запознали, че съм подготвена и че е в интерес на детето да бъде осиновено, прокурора каза същото и най-накрая съдията каза, че преценява, че е в интерес на детето да бъде осиновено от мен.  Сега чакам да мине срока за обжалване - минималния срок е 10 дни, но ми казаха, че заради празниците може да е 2-3 седмици. Доколкото разбрах,  с решението на съда трябва да се запознае и биологичната майка (никъде не споменаха името и, или от къде е, но поне е в България), да го подпише, че е съгласна и чак тогава като се получи в Плевен това съгласие, аз официално ще мога да си взема Веско в къщи и повече няма да стъпи в този Дом там.  Сега чакам...... Не съм чувала и не познавам някой който да обича да чака... Да не говорим, че се и притеснявам, ами ако нещо стане ненаред..... Отгоре на всичко и Веско е с температура, сополяв и кашлящ и "кисел, кисел"... Тъй тя.... Знам, че всичко ще мине, обаче докато мине.....

Puch, честито майче   , това са хубави новини, много се радвам за вас.   емоциите при делото са напълно нормални, аз не знаех на кой свят съм, само да попитам защо срокът за обжалване е 10дни, аз мисля че е 7 . Желая ти много бързо да мине това време на чакането и скоро малкият герой да е в къщи с мама

Мила Пух, като самотна мама много добре те разбирам, но като знам какво става после, ще ти кажа:
1. Търпение, още малко остана
2. Имаш малко време спокойно да доогледаш бита, ремонт, чистене, пране, пазаруване, защото после всичко това ще правите заедно (знаеш ли как се пуска прахосмукачка с юнак на гърба или като виси на тръбата - това е за неговата стая, всичко останало се прави спешно, когато спи)
3. Виж се с приятели, защото после ще ги виждаш само в най-прекрасната компания, която най-закономерно няма да разбира защо не говориш само с него или само за него с приятелите (в краен случай)
4. Иди на кино и почети книжки (аз в този период препрочитах Спок, който обичам, макар той да не е привърженик на осиновяване от един родител), защото после още дълго ще ходиш само на детски филми и ще четеш само детски книги, за друго няма да има време.
5. Наспи се

И после поеми дъх и се впускай в най-прекрасното, най-трудното - да си мама! Надявам се не звуча назидателно, пиша това с усмивка и лек ужас от СВОЯ стрес като си спомням началото ни преди пет години. Но май човек няма как да е подготвен

Желая ти спокойствие, търпение, стабилност (това е за теб) и бърза и лека адаптация после (това е за двамата)

И пиши как са нещата при вас, макар и дистанционно, духом сме с теб, не си сама, а и е удоволствие човек да те чете

Мама Ира, всичките ти точки ми харесват. Все едно за мен си ги писала. И за Пух, която ще ги "изпита" на собствен гръб и за всички "самотни" майки.
Дръж се Пух, всичко ще е наред! Ще видиш!

Изведнъж се сетих и седнах да ти кажа, Пух, макар че не знам дали не е вече късно, но ти като страна по делото можеш да отидеш в деловодството на съда и да видиш всички документи по делото и да си снимаш или препишеш всички данни за биологичните родители на детето, социалния доклад и всякакви други неща, защото доста от нещата съм сигурна, че са пропуснали.

Благодаря, и аз си бях намислила да направя това.  Ще сложа  после документите в кутия на гардероба и ако някога малкия ги поиска ще му ги дам.

Много ти благодаря за милите думи!!!!

И Моята информация за БМ и БРоднини клони към нула- Две имена, възраст, от къде е паспортната и регистрация. (Затова се изненадах, че някои родители тук притежаваха в съдебното решение и ЕГН НА БМ)!?
Соц. доклад на детето пък така и не видях


Кудко, докога ( в какъв период от време) осиновител има право да посети съда и да има достъп до всичко, което изреждаш? За мен тази информация е нова, а от делото минаха повече от 2 г

Ами не съм юрист, но мисля, че докато не е излязло съдебното решение може да се направи, после май се архивират ли, не знам точно и май не може, но дано се включи някой знаещ, да не говоря глупости.

Венециас, не се чуди. Аз за едното дете имам три имена на майката и бащата и други данни в Решението на съда и документите, които ми дадоха от Дома, а за другото - само как се казва бащата по презимето и фамилията в първия акт от предоставените ми документи. Каквото знам, успях да го разбера от социалните работници със специални въпроси. Различните съдилища явно имат различна практика. А може би дори и от съдията, който пише решението, си зависи.

Не съм юрист, но отговрям- аз видях дкументите по делото след 15 г., можеш и ти, вероятно.