МНЕНИЯ ЗА ЕПИДОРАЛНАТА ОПОЙКА

Какво ти вадене на зъб? Че аз кариес не давам да ми оправят, преди да ми сложат упойка. Определено предпочитам да не ме боли пред това да ме боли.
П.С. А за статистиките - чела съм, има и в двете посоки т.е. има някакъв процент риск, но и някакъв процент ползи и процентите бяха горе-долу еднакви. Изобщо винаги има и статистика в обратния смисъл Всеки да си чете, която предпочита.

Ще кажа как беше при мен. Една чудесна, малко преносена бременност ме доведе до родилното. Бях готова на всичко, само и само да раждам нормално. Но исках епидурална. Биха ми на 6 см, час след това упойката вече беше "изветряла", а аз още не бях родила, биха ми втори път, отново мина час и още нищо, болките си почнаха от изведнъж, раждах без упойка, нямало как да ми бият 3та. Ако втори път реша да имам дете и аз бих избрала секцио. Всичките ми приятелки раждали секцио се възстановиха в пъти по-бързо от мен. Родиха за 30мин, на мен ми трябваха 12 часа. Подписвах се навсякъде ЗА нормално раждане, а сега съм на съвсем различно мнение.

Раждах без никакви упойки, с много силни болки.

Перфектно протекло раждане по учебник, използвах всички техники, на които ни (мен и съпруга ми) бяха учили в курса за подготовка за раждане. Болките бяха наистина много силни, явно моят праг е доста нисък, от 4 см. разкритие до самото изгонване (около 9 часа общо), преди това бяха просто силни менструални. През цялото време си повтарях като мантра "Ела, бебе, ела !", бях ужасно щастлива, въпреки болката.

Напъването беше "милиметър по милиметър работа", излизането на главичката ставаше много бавно. Заради опасност за бебето, поради бавното напредване на процеса, му взимаха на два пъти кръв от главичката - да проверят дали е снабдявано с достатъчно кислород. Всичко беше наред наистина, никакви проблеми. Наложи се да ми помогнат лекарите (явно, че тазът ми се е оказал по-тесен). Напъвахме дружно, имах чудесни напъни. Съпругът ми помагаше с горната част на тялото, аз напъвах с ръце под коленете, лекарите по един от всяка страна притискаха корема да не се върне бебето нагоре до следващия напън, акушерките отдолу разтягаха перинеума и помагаха на главичката да се покаже...
Бяха приготвили вакуум, но не се наложи да се използва, справих се след като докоснах главичката на бебето.

Страхотно раждане беше, без нито един момент, който да искам да протече по друг начин. Болката беше сладка болка, докато си пеех, люлеейки се, че бебето ми идва. Дори при напъването знаех, че ей сега ще свърши, той идваше !!! Невероятно усещане!

Но бебето се роди с тежка асфикция, не е получило достатъчно кислород в един момент. Не започна да диша, неонатологът, който го отнесе, се върна да ни каже "Вашият син... не се знае дали ще живее..."

Бебенцето ни е живо и здраво в момента (със сигурност ще знаем след още няколко сериозни изследвания и около година и половина време), справи се много добре. Беше 10 дни в кувьоз, 4 от тях на апаратно дишане, морфин, антибиотици, упоителни, 6 на сонда за храна, първите 36 часа бе проведена хипотермална терапия... Нямаше отвор без някакъв маркуч или кабел, надупчен като в научнофантастичен филм. От терапията получи и проблеми с кръвосъсирването, главата му отече,... беше станала двойна и не можеше да си отваря очичките, все още има синьо на едното клепаче, останало от отока, като ударен е ...

Разказвам това, за да си представи всяка майка как би се чувствала на мое място. Бяхме в шок. От "седмото небе" - в "ада", а би трябвало да е обратното...

Станах веднага след като ме зашиха, за да мога да съм с бебето си... Изкъпах се сама и пак стоях така - 3 часа на крака, докато не ме изгониха заради издаването на смяната и откараха с леглото от детско интензивно до моето отделение... Казаха, че ще живее, нищо, че не мърда с ръчички, че няма рефлекси на зениците... Беше кошмар, ама истински! Болките от раждането са песен в сравнение с това, което изпитвах тогава...

И за край ще кажа как протече раговорът ми с лекарите и акушерките за причините... Никой не знае, просто раждане по учебник, ръководство можели да напишат (не ме докосна акушерка до края, освен за разкритие, двамата с мъжа ми бяхме отличен отбор) - идеално!
Биха очаквали такова нещо, ако бях раждала с упойка или секцио (явно се случва сравнително често), но не и нормално, без никакво обезболяващо!

Рискове винаги има, така е...

Но по темата - аз не бих рискувала живота на детето си... Моето бебе щеше да е мъртво, ако бях родила с упойка...

Това би ли дошъл твоя лекар да го обясни на една моята позната,на която най тежкото последствие от некадърно поставяне на упойката не е тежко главоболие.А и до днес вече 7 месеца след раждането си още не може да ходи нормално.

Тази Джуличка беее! Май се явява подстрекателката самата тя....никой тук не дава никаква гаранция, поне аз не срещнах, то в този живот има риск всяка 1 секунда....риск има и при раждане без упойка (при нормалното раждане като цяло има риск), както и при секциото, винаги има риск, не е сигурно, 4е ако не сложиш упойката раждането ще ти мине по-безпроблемно, познавам майки, които са били без упойка и има увреждания на детето по други при4ини....винаги има примери и от едната и другата страна....но да обвиняваш хората в невежество....да вярно, не сме медицинки лица, за това се допитваме до тях, а в интернет има всякаква информация, която трудно може да се отсее...
(аз се замислям дали и аз да си "болдна" шрифта като на Джуличка)....
А най-идеалния вариант е вси4ко да мине добре и спомените от раждането да бъдат нанй-хубавите в живота на една жена....

Етаниел, не знам на теб това как ти звучи, но на мен ми звучи като "абсолютно невъзможно е да се случи"....
"По-голяма е вероятността акушерката да го изпусне, отколкото да му се случи нещо от упойката"...
Прочети, моля, преди да казваш какво съм и какво не съм...


И хайде лека ви вечер, защото аз ще бъда вече мила, нежна и добра...  

съжалявам за случилото се и вярвам, че всичко ще е наред и при следващите ви изследвания!
НО, "ако бях раждала с упойка или секцио (явно се случва сравнително често)" това чия интерпретация е? за достатъчно често? твоя? без да се връщам към статистиките, че темата е станала и без друго гореща искам да отбележа, че преди десетки години като са си раждали нормално и естествено също някои работи са се случвали доста често. така че нещата са комплексни и не бива ей така да се хвърлят думите...
всеки, който е решил да предприеме интервенция при раждане вероятно ще го обсъди я с анестезиолог, я с гинеколог, я с някой друг лекар.
иначе лични истории във форума бол, но едва ли те могат да служат вместо статистиките и експертните мнения.

Не е моя, това ми споделиха медицинските лица, присъствали на раждането. Сравнението в "сравнително често" е между първите две и нормално. Само цитирам. Ако беше лично мое мнение точно това, не бих го писала, за да не отключвам великата дискусия ´секцио-нормално´, но случаят не е такъв.

Статистиката не ме вълнува. Това се случи на мен - 100% ме удари!
Експертните мнения все още са в недоумение, защото не им е ясна причината.

Всеки решава сам какво да прави и как . Писала съм, че рискове винаги има, нека си ги преценяват хората.
Разбира се, че като няма как ще се прибегне до помощни средства. Въпросът е струва ли си преди да знаеш, че се е стигнало дотам да ги ползваш,... щом са известни рисковете (вече изброени в темата).

Разказвам, за да се види и как въздейства един в статистиките неуловим случай на човека, който го преживява... Не искам да се карам или да си налагам мнението, а да разширя леко обектива . Абсолютно добросърдечно го правя.

Не пожелавам никому нещо подобно !

ужасно е, че си онази частица от %. стискам палци да сте добре и вярвам, че ще е така. пожелавам ти много дате радва и като порасне малкия ти сладур! мое близко детенце живя 5 месеца в кувьоз, всички се чудеха как. борбата беше голяма, но догодина ще абитуриент от престижно училище. да са живи и здрави малките герои и техните родители.
 
аз също не искам да отварям великата тема за сравненията.
под експерти имам предвид хората от експертните групи, защото повечето практикуващи далеч не са експерти, пък и не такава е тяхната роля, нужно е само да са професионалисти. мисля си, че не е лошо да се потърси отговор при теб за да се планира ако имаш желание за следващ път

Благодаря ти !
Развива се много добре дечко, днес бяхме на консултация. Педиатърът ни всеки път цъка с език, че нищо не издава трудния старт.

Разбира е, че имам желание за следващ път, за още поне два ... Ще търсим нови мнения, но май ще си остане с това, че е 1 на 1 000 000 000...
Не се съмнявам, че в бъдеще всичко ще е наред!

Еееее ама вие като селянки на полето се карате

Жената пита! Не може ли да се дават отговори без да има скандали. И тая вечна караница между майки раждали нормално и тези раждали секцио; махнали нощното хранене и не махнали храненето, упойка - без упойка.

 
мисля, че тонът ти е неприемлив!

е ти виж какво става по- нагоре пък после ме съди за моя тон

Олеле

Дайче трябваше да добавиш  ''Пушихте ли по време на бременността''

да и това, но с големи и червени букви, та всички да ми видят мнението!