Загубих баща си,преди три години.С времето нещата поизбледняват,но когато дойде болката,е точно същата ,като тогава 
- Публикувана: 21 фев. 2009, 07:18 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2009, 09:01 ч.
След смъртта на родител
като отида в майка го търся с поглед,все си мисля ,че ще го видя,днес бях на гробищата сама 
Днес на Задушница да се помолим за душите на всички починали. И аз тъгувам за моя баща, отишъл си от нас след кратко боледуване преди 19 месеца, но трябва да съхраним хубавите моменти с тези най-близки наши хора. Не че ще ни е по-леко, но така като че ли няма да тормозим техните души.
Майка ми си отиде преди 6 години и отнесе със себе си част от душата ми. От тогава не съм същия човек. Не съм така състрадателна към другите, както бях преди. Тя толкова много искаше внуци, а не успя да им се порадва достатъчно. Яд ме е, че голямата ми дъщеря постепенно ще я забрави, а малката никога няма да я познава. Майка ми беше най-любящия човек, когото съм познавала. Яд ме е за много думи, които съм казала. Все още ме боли, както първия ден. С времето свикнах с мисълта, че я няма вече, но болката не отминава. Не минава ден без да си мисля за нея. Все още ми се плаче. Дори и в момента сълзте текат. Боли, боли, боли ме.
Моите съболезнования за майка ти.
Моите съболезнования за майка ти.
Благодаря ви,мили момичета! 
За всички хубави думи...
Страшно съжалявам и за вашите загуби-колко страшни са само!!!И колко малко значение има дали са минали месец,два,години-все боли...Моята майчица също си отиде внезапно преди 11 месеца-на 28 март 2008.Сиги,точно така се чувствам и аз-че отнсе част от душата ми с нея.
Защо стана така,не знам-душа за душа.Моята баба почина преди 4 години-след няколко месеца се роди племеничката ми.Следващата година си отиде дядо,по същото време съм забременяла.А мама почина,когато бях в петия месец с малката ми дъщеря
Не мога и не искам да си представя,че никога вече няма да изляза с най-добрата ми приятелка-мама.Тя беше най-нежният,честен и добър човек,който познавам.Умееше да придаде уют,да те разсмее,да види красивото в дребните неща.Последната седмица от живота си имаше задух-вероятна тромбо емболия и...беше много страшно.Бях при нея.А ден преди да умре,се почувства само за час по-добре и стана да сготви-да ми помогнела...това...дори не знам какво да кажа.
Ходите ли на гробищата?Татко е написал със златни букви:Д-р Валя Стойчева Иванова-като видя името й там... Това беше мама,не мога да повярвам,че я няма...
Липсваш ми,миличка моя майчице и искам да си тук,какво не бих направила за да те върна...
За всички хубави думи...Страшно съжалявам и за вашите загуби-колко страшни са само!!!И колко малко значение има дали са минали месец,два,години-все боли...Моята майчица също си отиде внезапно преди 11 месеца-на 28 март 2008.Сиги,точно така се чувствам и аз-че отнсе част от душата ми с нея.
Защо стана така,не знам-душа за душа.Моята баба почина преди 4 години-след няколко месеца се роди племеничката ми.Следващата година си отиде дядо,по същото време съм забременяла.А мама почина,когато бях в петия месец с малката ми дъщеря
Не мога и не искам да си представя,че никога вече няма да изляза с най-добрата ми приятелка-мама.Тя беше най-нежният,честен и добър човек,който познавам.Умееше да придаде уют,да те разсмее,да види красивото в дребните неща.Последната седмица от живота си имаше задух-вероятна тромбо емболия и...беше много страшно.Бях при нея.А ден преди да умре,се почувства само за час по-добре и стана да сготви-да ми помогнела...това...дори не знам какво да кажа.
Ходите ли на гробищата?Татко е написал със златни букви:Д-р Валя Стойчева Иванова-като видя името й там...
Това беше мама,не мога да повярвам,че я няма...Липсваш ми,миличка моя майчице и искам да си тук,какво не бих направила за да те върна...
Моите съболезнования за загубата ти!
И аз загубих баща си неочаквано преди 8 години. Дълго време изпитвах гняв към всичко - към света, към Бог, дори към баща ми защото си е отишъл....
Поговорката, че с времето нещата стават по-леки при мен поне се оказа вярна. В един момент си дадох сметка, че този гняв е много деградивен и отрицателен за всички около мен, за мен самата и най-вече неуважителен към паметта на баща ми. Започнах да се концентрирам на хубавите моменти които сме имали заедно и прекрасните спомени за него и каква късметлийка съм, че съм ги имала....
И с времето нещата станаха по-леки. Просто се научаваш да живееш с тази дупка в живота ти, уверена, че е на едно по-добро място и ще се погрижи за мен ако имам нужда.
И аз загубих баща си неочаквано преди 8 години. Дълго време изпитвах гняв към всичко - към света, към Бог, дори към баща ми защото си е отишъл....
Поговорката, че с времето нещата стават по-леки при мен поне се оказа вярна. В един момент си дадох сметка, че този гняв е много деградивен и отрицателен за всички около мен, за мен самата и най-вече неуважителен към паметта на баща ми. Започнах да се концентрирам на хубавите моменти които сме имали заедно и прекрасните спомени за него и каква късметлийка съм, че съм ги имала....
И с времето нещата станаха по-леки. Просто се научаваш да живееш с тази дупка в живота ти, уверена, че е на едно по-добро място и ще се погрижи за мен ако имам нужда.
здравейте на всички, които четат темата. Моите съболезнования! Току-що завършила студентка загубих баща си, а пет години по-късно си отиде и майка ми.Първата година след смъртта е най-тежко. Трябва да намериш нещо да отвличаш вниманието си- работа, спорт , хоби. Имах приятел след смъртта на майка ми, който ме подкрепи и започнах да се занимавам с политика. Е , разбира се временно , но това ми помогна много. Срещаш се с хора, виждаш нов свят, различен от твоето ежедневие. Сега , когато съм майка от 2г. и 3м., , светът е различен, има смисъл. Учудваш се сам на себе си как си могла да издържиш на толкова много изпитания. Но има една мисъл " Това, което не те убива, те прави по-силен". Това е моят начин да продължавам да живея.
Мама си отиде преди 10 месеца, след повече от 3 години борба с рака. На 52.
Не успях да се отдам на болката, живота трябваше да продължи веднага. Не мога да плача пред другите , а не оставам сама. Времето ми в мисли за нея през деня е няколкото минути насаме с цигара на терасата. Депресията е вътре в мен, направи ме различна. Другото което ми тежи много е силно запечатаните спомени от тези последни 3 години, от последните мъчителни седмици в много болка, и усещането че нищо не мога да направя. Искам да имам време да пострадам, искам да си я спомням здрава , усмихваща се, горда, красива.
Липсва ми, обичам я! Почивай в мир!
Съболезнования на всички!
Не успях да се отдам на болката, живота трябваше да продължи веднага. Не мога да плача пред другите , а не оставам сама. Времето ми в мисли за нея през деня е няколкото минути насаме с цигара на терасата. Депресията е вътре в мен, направи ме различна. Другото което ми тежи много е силно запечатаните спомени от тези последни 3 години, от последните мъчителни седмици в много болка, и усещането че нищо не мога да направя. Искам да имам време да пострадам, искам да си я спомням здрава , усмихваща се, горда, красива.
Липсва ми, обичам я! Почивай в мир!
Съболезнования на всички!
И моят баща си отиде покосен от най-коварната болест-рака
Болестта му ме направи уязвима ,избухлива ,просто друг човек.Половината ми майчинство мина пред кафето на онко диспансера ,другата половина на гробищатаЧувствах се безполезна ,защото цял живот ми беше помагал с всичко ,а аз не можех да му помогна с абсолютно нищо.
Имам усещането ,че не ме е напуснал завинаги ,че е до мен.Но мисълта ,че НИКОГА няма да го видя ме депресира до неузнаваемост.Той ми беше най-близкият човек.С него можех да говоря за абсолютно всичко.Сега нямам опора и имам чувството ,че мога да рухна по всяко време.Боли ме от факта ,че майка ми е сама.Че не е същата.Че е самотна.
Научаваме се да живеем ,да продължаваме ,но мен времето не ме лекува ,а просто отброява безмилостно дните ,месеците ,по-големият интервал ,бездната в която го няма до мен.Преди слушах постоянно любимите му песни ,сега не ги слушам толкова често ,защото ще полудея.Не е честно
Но както казваше татко ,човек не трябва да търси справедливост ,защото няма такава.Горчива истина.
И аз чета темата за сънищата ,иска ми се да намеря някакво доказателство за себе си ,че има живот след смъртта ,че татко е там някъде ,че поне той ме вижда ,че е с мен.Иначе се побърквам ден след ден.
Съжалявам за мрачното мнение..нали темата е такава...излях се.
Съжалявам искрено за вашите близки-няма да излъжа ,ако кажа ,че ви разбирам.
Дано почиват в мир и са добре там ,където са сега
Болестта му ме направи уязвима ,избухлива ,просто друг човек.Половината ми майчинство мина пред кафето на онко диспансера ,другата половина на гробищата
Чувствах се безполезна ,защото цял живот ми беше помагал с всичко ,а аз не можех да му помогна с абсолютно нищо.Имам усещането ,че не ме е напуснал завинаги ,че е до мен.Но мисълта ,че НИКОГА няма да го видя ме депресира до неузнаваемост.Той ми беше най-близкият човек.С него можех да говоря за абсолютно всичко.Сега нямам опора и имам чувството ,че мога да рухна по всяко време.Боли ме от факта ,че майка ми е сама.Че не е същата.Че е самотна.
Научаваме се да живеем ,да продължаваме ,но мен времето не ме лекува ,а просто отброява безмилостно дните ,месеците ,по-големият интервал ,бездната в която го няма до мен.Преди слушах постоянно любимите му песни ,сега не ги слушам толкова често ,защото ще полудея.Не е честно
Но както казваше татко ,човек не трябва да търси справедливост ,защото няма такава.Горчива истина.
И аз чета темата за сънищата ,иска ми се да намеря някакво доказателство за себе си ,че има живот след смъртта ,че татко е там някъде ,че поне той ме вижда ,че е с мен.Иначе се побърквам ден след ден.
Съжалявам за мрачното мнение..нали темата е такава...излях се.
Съжалявам искрено за вашите близки-няма да излъжа ,ако кажа ,че ви разбирам.
Дано почиват в мир и са добре там ,където са сега
Намирам част от себе си във всяка една от вас...И все си казвам:да-и аз така се чувствам!
Бианка,все си едно си сам в света...знам го.Имам съпруг,който обичам страшно много,имам баща,брат,дечица...и пак се чувствам сама.
Черепахова,стоях 2 месеца в Българиш след смъртта на мама.И трябваше да бъда опора за всички-защото можех да се държа като силна.Не плачех пред татко,пред Елла...После се прибрах,мъжът ми работеше за кратко нощни 12-часови смени-пак бях сама с малката и не можех да плача.После се появи малчунка-иаз пак не трябваше да плача.Чувствам се като теб-все едно съм нямала времето да я оплача.Понякога оставам в колата след като сме ходили някъде.Или влизам под душа.А душата ми не иска тихо да плаче,иска да крещи.
Бианка,все си едно си сам в света...знам го.Имам съпруг,който обичам страшно много,имам баща,брат,дечица...и пак се чувствам сама.
Черепахова,стоях 2 месеца в Българиш след смъртта на мама.И трябваше да бъда опора за всички-защото можех да се държа като силна.Не плачех пред татко,пред Елла...После се прибрах,мъжът ми работеше за кратко нощни 12-часови смени-пак бях сама с малката и не можех да плача.После се появи малчунка-иаз пак не трябваше да плача.Чувствам се като теб-все едно съм нямала времето да я оплача.Понякога оставам в колата след като сме ходили някъде.Или влизам под душа.А душата ми не иска тихо да плаче,иска да крещи.
Аз също откривам себе си във всяка една от вас. Баща ми почина преди 6 месеца... кога минаха?? От рак. Нямахме време да реагираме, случи се за месец и половина. Преживях ада на земята. Дълго време след като си отиде, едва можех да заплача, в повечето случаи без сълзи. Едва напоследък успявам от време на време. Но знам, че той не одобрява това. Не иска да плача. И знам, че го има, макар и в друго измерение.
Мъчно ми е за майка ми. Сякаш съм се озлобила към нея, сякаш сме се очуждили - вече не си говорим както преди, понеже на нея не й се говори за нищо, не й се прави нищо. И аз се чувствам безсилна да й помогна, а това ме вбесява. Но знам, че това положение ще се промени, надявам се, че все някога нещата ще си дойдат по местата.
Няма минута, в която да не си помисля за него. Всеки миг имам чувството, че е около мен и ме наблюдава. Буцата. заседнала в гърлото, става все по-голяма. И времето не лекува, не.
Съжалявам за всички вас, за вашите родители.
Дано почиват в мир, знаейки, че пак ще бъдем заедно.
Мъчно ми е за майка ми. Сякаш съм се озлобила към нея, сякаш сме се очуждили - вече не си говорим както преди, понеже на нея не й се говори за нищо, не й се прави нищо. И аз се чувствам безсилна да й помогна, а това ме вбесява. Но знам, че това положение ще се промени, надявам се, че все някога нещата ще си дойдат по местата.
Няма минута, в която да не си помисля за него. Всеки миг имам чувството, че е около мен и ме наблюдава. Буцата. заседнала в гърлото, става все по-голяма. И времето не лекува, не.
Съжалявам за всички вас, за вашите родители.
Дано почиват в мир, знаейки, че пак ще бъдем заедно.