Публикувана: 21 фев. 2009, 07:18 ч.
Последно мнение: 19 дек. 2009, 09:01 ч.

След смъртта на родител

40 686
87
1

# 60 31 март 2009, 00:02 ч.

Мнения: 411

днес се навърШва една година от смъртта на баЩа ми(вторият).
ако 4овек можеШе да избира родители пак него Ще избера.
не е родител този,който е посял семката а този който е бдял над теб.
никога не му казах 4е го оби4ам,надявам се да е разбрал.
4аках да излезе от кома за да му го кажа,но той просто не се събуди.
мисля ,4е никога няма да си простя това закъснение.
за годиШнината в негова 4ест направих ето това с оби4
http://nrdd.multiply.com/photos/album/17/DEKUPAGE#16
и следваЩите

# 61 31 март 2009, 00:21 ч.

Мнения: 5 468

Много плаках в темата. Върна ме 2 години назад, когато и моята майка си отиде за 3 дена от този свят. Още ми е пред очите мрачния коридор, стъклената врата и грубите санитарки, които като ни видяха с баща ми... станаха мили и любезни изведнъж Confused

.. и тогава се сетихме, какво ще ни кажат. "Заповядайте, седнете та седнете..." не искахме да сядаме, мълчахме като онемяли, незнайно как си хванахме ръцете и чакахме безумната новина... видях баща ми да плаче... и все едно ми се пръсна мозъка.
Няма по-голяма мъка.
Моите съболезнования.

# 62 31 март 2009, 09:37 ч.

Мнения: 3

Моите съболезнования на всички изгубили,родителите си......

# 63 31 март 2009, 10:31 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

След смъртта на родител- животът продължава.

# 64 31 март 2009, 16:47 ч.

София
Мнения: 498

За съжаление и аз съм една от вас. Преди 3 месеца внезапно загубих майка си, а беше толкова жизнена и весела...вече нищо не е същото. Живеехме заедно и всеки ден когато се прибирам от работа към къщи плача...няма кой да ми отвори вратата, няма с кой да се посмея....ужасно е !
Вярно, че имам дете и съпруг, баща също, но никой от тях не може да замени Нея !

# 65 31 март 2009, 18:46 ч.

Мнения: 1 393

И аз загубих майка ми,която безкрайно обичах преди около 5 год.и все още не мога да приема мисълтта и действителността за това,но добре,че са децата ми,които ме зареждат с енергия и ми дават сили да продължа напред Hug

# 66 1 апр. 2009, 10:49 ч.

Мнения: 560

Днес моята майка трябваше да има рожден ден. Толкова ми е тъжно. Сърцето ми така се е свило. Ужасно ми липсва. Ужасно.

# 67 1 апр. 2009, 14:30 ч.

Мнения: 1 715

Цитат на: Umma в вт, 31 мар 2009, 10:31

След смъртта на родител- животът продължава.

Така е ,но никога не е същият.
Вече осем години го живеем без татко,но не е както преди.

# 68 2 апр. 2009, 01:33 ч.

bulgaria
Мнения: 309

момичета. Моите съболезнования на всички.За родителите, децата, хората докоснали се до вас. Нека почиват в мир.

# 69 2 апр. 2009, 12:21 ч.

Мнения: 117

Преди четири години точно на Цветница загубих моята мила майчица.Отиде си толкова бързо...Последното което ми каза беше "ВИЖДАМ ТЕ"и след няколко минути издъхна.Беше ми майка,приятелка...беше моето второ аз.Толкова много ми липсва...толкова много ми е мъчно...Жадувам да ме прегърне,да ме целуне,но я няма до мен.Откакто си отиде нищо не е същото.Нямаше я до мен да ме усппокои преди две години когато загубих първото си дете,което се роди точно на датата й на година и девет месеца,нямаше я и когато се роди дъщеря ми преди шест месеца.Дори и най-голямата радост като раждането на дете не е пълна когато неможах да я споделя с мама.Детето ми ще я познава само от снимкките...как ще й обясня къде е баба...Липсва ми не ссамо по празниците ,но и в ежедневието,липсват ми разговорите ни,нейните съвети.Времето не лекува,просто живееш с огромната болка.Не е миналло ден да не плача за мама.

# 70 2 апр. 2009, 17:18 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

И аз съм сираче от една година и три месеца. Моята майка е била "отписана" още като дете. Имала е тумор и са казали на баба ми и дядо ми, че ако въобще се справи и оживее, никога няма да има деца. Оживяла на инат, казваше тя. Роди и отгледа три дъщери. Даде ни много, даде ни всичко. Много мъдра, много силна и много талантлива жена. Невероятна беше, преживя два инфаркта и пак на едната воля изчака и най-малкото й дете да намери любим мъж и да роди първото си дете.
Един следобед сърцето й просто спря в съня й.
Така останахме и ние без мама.
Непрекъснато мисля за нея, много често я сънувам. Преди няколко месеца я сънувах по-различно - беше спокойна, щастлива, сияеща и млада. Прегръщаше ме силно, силно! Будех се и пак заспивах, а усещах ръцете й. Знаех, че наистина бе при мен. Вече съм сигурна - тя е щастлива и е добре, има живот след смъртта и не трябва да се страхуваме, да плачем, а да се радваме за нея.
Знам това. Но толкова много ми липсва!

# 71 2 апр. 2009, 17:22 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

Цитат на: valq_78 в ср, 01 апр 2009, 14:30

Цитат на: Umma в вт, 31 мар 2009, 10:31

След смъртта на родител- животът продължава.

Така е ,но никога не е същият.
Вече осем години го живеем без татко,но не е както преди.

Никога няма да е както преди. Невъзможно е. Всичко се променя, но животът продължава. За добро или за лошо.

# 72 2 апр. 2009, 21:31 ч.

Мнения: 379

Миличка,мога само да ти кажа, че времето не лекува. Мама почина преди 4 години, няколко месеца след нея и баба, след още няколко - дядо, а преди 4месеца и татко - бях бременна в 7 месец. Като се роди малкия ме болеше - ужасно, защото освен мъжът ми нямаше кой да се радва с мен. За мама си плача и до ден днешен - другите макар и да починаха по-скоро по-лесно "прежалих", но за нея плача във всеки труден момент /липсва ми че няма на кой да се оплача/, както и във всеки хубав /няма кой да се гордее с мен като нея/. Тази вечер като дъщерята на Аня Пенчева й пя аз пак плаках. Сигурно никога няма да ми мине. Откакто мама почина вече не празнувам рождения си ден - никога няма да е пак същия както когато тя присъстваше, нито 8 март - тя имаше рожден ден тогава, нито Нова година - тя почина на 31 декември сутринта... Повярвай ми съчувствам ти най искрено. Cry

# 73 2 апр. 2009, 22:10 ч.

Popovo
Мнения: 219

Вече 12 години съм без майка.Бях а 15г. когато почина и от тогава все се питам "Защо ни остави?" Cry

Поплаквам си понякога,особено когато се скараме със свекъра или свекървата, и си мисля че ако тя беше до мен нямаше да приемам толкова тежко нещастията който ми се случват.Но една жена ми каза,че така е трябвало да стане,да си замине майка ми, и да не мисля какво е щяло да бъде ако беше жива. И като се замисля тази жена е права.Не трябва да живееш с миналото, а да живееш с настоящето.Защото един мислител е казал:"Този който владее настоящето,управлява миналото и гради бъдещето."

# 74 2 апр. 2009, 22:28 ч.

и аз загубих моята мила мама,

минаха години оттогава, но още не мога да го преживея. Имам още една сестра и един брат, всичките тъгуват много за нея,
но най-много татко, ходи всеки ден на гробището и с часове плаче там, а аз не мога да отида.
Тя беше най-прекрастната мама, толкова мила, всяка една секунда ни показваше колко много ни обича, никога даже и тон не ни е повишавала, когато имахме проблеми в училище сега си спомням заради нас се караше със всичките учителки, вярваше ни безрезервно.
Когато почина ни помоли да си тръгнеме, явно е усещала, не искаше да ни плаши, винаги мислеше първо за нас, татко остана сам с нея. Когато я попитах дали я е страх от смърта, тя ми отговори не, това е едно пътуване за мен, като нова авантюра, за съжаление само с еднопосочен билет, жалко, нщма да мога да ти разкажа за това приключение, но един ден когато и ти минеш под дъгата, ще те чакам, така че не трябва нито една секунда да се страхуваш. Това и бяха едни от последните думи към мен.
Cry

Препоръчани теми

Изследвания за раничка на шийката на матката

Цена за поставяне на гастростома

Водолей и Козирог?

За живота, смъртта и след това......

Причина:

Причина: