Приемен родител

Някои от вас имат мислене на кандидати за осиновители, а не за приемни семейства.
Приемната гржижа е за момента най-добреото в световната практика, което е намерено като вариант за децата на родители, които няма т възможност да се грижат за децата си.
моето дете е настанено първоначално за 4 години, след изтичането на които отново ще се направи проучване дали може да бъде реинтегрирано в семейна среда и ако всички възможности са изчерпани, тогава ще и бъде удължен  срока на престоя у нас.
социалните взимат под внимание това, кое е по-добро за детето, също така след 10 г. възраст се зачита и мнението  на детето, но все таки аз съм готова за тази раздяла. Целта ми беше да я спася от отиването в следващия дом, което за нея щеше да е пагубно. Пък ако баща и ( за майка и дълбоко се съмнявам, тъй като не я е виждала от 8 години) покаже,че може да я гледа добре, аз ще продължа да му помагам , за да я гледа адекватно.
Щом съм се наела с тази задача, аз съм загърбила емоциите и съм в узлуга изцяло на интересите на това дете. За една година напредълът е огромен. По два пъти седмично посещения при специален педагог, занимания в къщи, спорт, за да се доразвие и физически- отнема ми много от времето, но знам за какво го правя и това ми носи удоволетворение.

Монда,  Моите уважения за грижите и усилията, които полагаш като приемен родител. Но си права, мисленето ми е на осиновител, не на приемен родител. За последното явно трябва специална нагласа, която за момента нямам. Поздравления за това, което правиш!

да, нагласата е по-различна, затова са и именно тези обучения, кито се правят,   затова е строгия подбор, който се прави, защото много хора тръгват към идеята с неподходящата нагласа и оттам идват и разочарованията. Бих се радвала да остане колкото се може по-дълго при мен, защото знам,че това, което и давам аз, тя никога няма да може да получи от баща си(надявам се с новия закон майка и да бъде лишена от права). Но ако се наложи, съм готова да се разделя с нея и ще съм щастлива, че съм я сппасила от ада на дома за деца от 7-18 години, където там тя, крехката, деликатна, нежна Еми щеше да бъде смачкана, насилвана,..не искам да иброявам повече, че ми става гадно. Ще съм щастлива, че съм спасила едно дете от този ад. Бих искала да спася всички, но не мога. Затова хвърлям усилия и енергия в популяризирането на приемната грижа, защото за мен тя е единствената алтернатива на тези деца засега.

Има хора за всичко.
Аз съм за приемната грижа.

Поставям се на мястото на родителите, които временно не могат да се грижат за децата си-
уплашени млади майки, или затруднения в семейството, бедност, смърт. Не всички имаме роднини, на които да разчитаме в трудни моменти.

За мен това е вид взаимопомощ - аз се грижа временно за детето им, докато те си стъпят на краката и могат да му дадат нужните грижи.
Разбира се, че ще ми е тежко, когато се разделям с детето, но смятам, че в общия случай биологичното семейство е най-добро за едно дете.
Освен това вярвам в институциите и съм сигурна, че не биха върнали детето в семейство, в което няма да се полагат нужните грижи за него.
Също така не мога да имам претенциите, че правилата в моето семейство са най-добрите и най-подходящите, за да твърдя че само в моето семейство детето ще се чувства добре.

И аз също съм егоистка - иска ми се детето да си бъде мое, мое и само мое.
Но това искам аз, а какво иска то?

В повечето случаи ,обаче не е така за децата. Те не искат да се върнат в мизерните условия на биолог. си родители, особено пък ако са и от друг етнос. В такъв случай се взимат техните желания предвид. Социалните също имат тежката дума.
Лично аз ще се съглася с нейното решение каквото и да е то. Ако иска да остане с нас, ще обърна света, за да стане. Ак.о иска да отиде при баща си- ще му помагам да я гледа, за да се чувства тя не само емоционално, но и материално добре.
В нейния случай няма как да не съм сигурна, че при мен се чувстрва по-добре. Тя е в дом от 6 месечна възраст и е виждала за това време баща си 2 пъти преди 3 години, а майка си- никога. След условията , в които живее сега , възпитанието и възможностите, които получава, любовта , с която е обградена от всички, не ми се вярва да  иска да се върне да живее в някой заслон при някой, който се смята за нейн баща и кого то тя не познава.
Трите деца, които взеха от този дом  през миналата година, са с идентична житейска история. Не виждам дали някога изобщо ще бъдат интегрирани в сем, среда. А в същото време нямат отказ и не могат да бъдат осиновени..
Но продължавам да подкрепям този вид грижа като най0добрата алтернатива на институциите за отглеждане.

6, права си, но за само една малка част от родителите. Повечето са на мнение: "не го искам, пречи ми, но и на друг няма да го дам".

Не вярвай толкова много в институциите. Преди 4-5 години имаше някаква ненормална акция, при която ходеха да се молят биологичните родители да си вземат децата. Обясняваха им как е добре за детето да си расте при тях, как изостава в институциите, но нямаше голяма полза. Имаше някои, които си ги взеха само защото разбраха, че ще получават помощи. След реинтегриране на дадено дете в биологичното му семейство, то се наблюдава само 6 месеца. После вече никой не го интересува какво става с това дете.

Но понеже повечето родители не са съгласни детето им да бъде осиновено, все пак най-доброто за едно дете си остава семейството. Та това е което дава приемната грижа - семейство. Може да не е най-идеалното, но все пак е семейство.

Здравейте, чета ви постовете и немога да се съглася напълно с вас.  Едно е осиновител - родител, който остава такъв за цял живот , а съвсем друго е Приемен родител - временен родител. И двете програми са добри и имат различни цели, като се стремят за доброто на децата. Всички хора са различни и всички деца също.  Не съм съгласна с тези ПР, които вземат дете, гледат го като свое и са с мисленето но Осиновители и да упрекват тия с мислене на ПР.
Какво престъпление е това, че като имаш  свои родни деца и решиш да гледаш друго дете, също като твое, но с тази разлика, че  е за определен период от време и срещу заплащане?
Целата е да се помогне на дете да премине един труден за него период и да си стъпи на краката.
Да! Имам две мои деца, имам баща и свекърва с Инсулт и с моя съпруг се грижим за тях. Но той работи, а аз съм вкъщи. Не мога да започна работа /пробвах, но не става/, защото вкъщи трябва да има  човек постоянно. Имам условия, време и желание. Можем на едно детенце да дадем сигурност, обич и семейство.
Що се отнася до това , че искам детето, което дойде в семейството да е малко, е защото е най-добре да има възможно по-голяма разлика с моите. Не искам да се конкурират и да страдат нито,  моите нито то. 
И друго, мен също са ме дали в дом на 8 мес., но поради тежко заболяване и 2 години по болници след това са ме отгледали моите баба и дядо.   Докосвала съм се до съдбата на такива дечица и не ми е безразлична тази тема. И ако не се бяха разболели нашите родители аз все още щях да работя за добра заплата и да гледам само за моите деца, изобщо нямаше да мисля за друго дете.
 Но при мен обстоятелствата са такива, че поне в близките 2 , 3 или по-вече години ще се наложи да съм у дома, мога да съчетая полезното /осигуровки и минимална заплата/ с радостта и щастието да си отгледаме и едно малко човече. 
И аз няма да допусна да отиде в дом отново и целта ми е да го гледам до 18 години или докато отиде при родителите си. А след това то ще си остане час от нашето семейство и ще си има кака и батко.
Ако не съм права и е престъпление това, което мисля, то ми кажете ...
Това ми е болна тема и е възможно да влагам по-че емоции ...
   

Ne. не смятам,че грешиш. Колкото и малко да дадеш на такова дете, това  е в мно пъти повече, отколкотоо то може да  получи в институция. И като мат. среда, и като обич, и като общуване.От постовете ти досега , ако аз бях социален работник, щях да те одобря. Имам усещането,че би се спправила. А факта,че осъзнаваш,че това дете ще  е стеб за определено време, само улеснява нещата. Успех ти желая!

Все още не съм кандитствала. Първо е одобрението вкъщи, децата много се радват, но мъжът ми още не е съвсем убеден. Разбирам го, защото той се  грижи за финансите, а и знае колко трудно си отгледахме нашите деца без помощ отвън. Но аз си знам работата, познавам си мъжа .... и ако Бог е рекъл, ще стане и то тогава  когато е необходимо и с детето, което трябва.

Червена Роза -5, страхотно си го написала чак ме просълзи. И аз се мотам още. Моят мъж също не е много убеден в това а и не искам да го насилвам да не постигна обратния ефект. Но няма да се откажа.

Аз си мисля, че проблем с половинките си няма да имате. Все пак вие си ги познавате най-добре и щом мислите за приемна грижа, значи вече донякъде сте сигурни, че ще стане.
Успех!   

Дано но моя един ден е така на другия иначе. Чакам го да застане на едно мнение иначе моето е твърдо ЗА.

Имам въпрос относно свиждането с БР. По празниците, понеже вече е топло, искам с малкия да празнуваме извън града. Ако през това време се обади биологичната му майка и реши, че иска да го види, имам ли право да и откажа?

Ами кзто не си в града, няма как физически да си с нея. Или я предупреди,че няма да сте в града, или ще се наложи да и откажеш. Вие в присъствието на социален работник ли се виждате? Предполагам,че не, защото детето е още малко май.

Не, още в началото се разбрахме за свободни свиждания. За това и се притеснявам ако тръгнем да не каже "връщайте се, защото искам да го видя". Все пак биологичните родители имат повече права от приемните и в заповедта ми пише, че трябва да съдействам за свижданията, та за това питам.