Какво мислите за временната раздяла?

краси.мира, аз съм наясно,че тази раздяла може да доведе или до ново начало или до самият край.
Мисля,че си струва,защото така ще осъзная дали изобщо съм имала и какво , а в същото време ще постигна това,което искам.Просто не ми стиска все още да го направя тъй като живеем вкъщи и ще ми е адски трудно така да му го обясня,че да не се нацупи и да го приеме по-различно отколкото всъщност е. Ще стане голяма дъндания,техните ще научат есествено ( а аз ги обожавам) и изобщо не знам дали ще се отрази това добре на околните и на самия него ( за него знам със сигурност де ама той е наясно,че напоследък не сме в цветущи отношения).За мен ще е добре,защото ще помисля на спокойствие, ще видя нещата,които имам когато него го няма,ще видя реакцията му и ще знам дали това е човека или не е . В случая не става дума нито за трети лица,нито за скандали,нито за драми.Просто когато усетиш,че не си сигурен започваш да мислиш...........

ПС: ЗА ДА НАПРАВИШ НЕЩО ТАКОВА ТОВА ЗНАЧИ,ЧЕ СИ ГОТОВ ДА ИЗГУБИШ ЧОВЕКА ( ако той иска това и покаже това).А ДАЛИ ЧОВЕКА Е ГОТОВ ДА ИЗГУБИ ТЕБ - ТОВА МОЖЕШ ДА РАЗБЕРЕШ ЕДИНСТВЕНО И САМО АКО ОПИТАШ....

Пиша за последно тук !

От всичко, което прочетох останах с впечатлението, че вече сте разделени. Това че живеете заедно ..... 

AGAPH , кофти положение, но в случая май нямаш друг избор. Да се насилваш в една връзка, в която от сега изникват въпросите (до колкото си спомням не сте отдавна заедно и нямате бебе) и да решиш по късно, че не можеш повече е по зле. Така, че казвай му каквото те мъчи. Но то си е риск, може самото споменаване за това да му подейства отблъскващо. Но може и да имате късмет да преосмислите и да решите, че сте наистина един за друг. А ако не сте, колкото по рано го разберете, толкова по добре.

Предварително уточнявам, че не ми се е случвало, но съм мислила по въпроса. Всяко семейство си има своите лоши моменти. Това дали временната раздяла ще стане постоянна или ще подобри нещата зависи най-вече от хората и от проблема между тях. Не може да се обобщава или да се каже категорично едното или другото. За моята връзка би била благотворна временна раздяла ако се наложи. Аз например съм склонна да действам емоционално и малко прибързано и после да размисля. Говоря, обаче в случай на проблем между нас, който не е свързан с трети.. пети човек 

Ох , сложно е .
Наистина всички си имат лоши моменти .
Понякога една раздяла за определено време - например за седмица или две ( хубаво е да се определи някакъв срок все пак ) е в състояние или да заздрави връзката или да  се превърне в постоянна .
Няма правила .
Успех  каквото и да решиш.

Не вярвам, че може да оправи нещата. ПО-скоро след размисъл да решите, че по-добре "уж" заедно.

Но, за да се стигне и до раздяла, макар и временна, значи нещата отдавна са тръгнали в друга посока. Все пак рядко си тръгваме след първия скандал.

Щом се е стигнало до раздяла - няма връщане.

Да, съгласна съм. Временната раздяла би следвало да ти покаже, колко многто обичаш другия, колко се нуждаеш от него, как си склонен на повече компромиси, как ще му/й обръщаш повече внимание и все от този ред..... И да, човек, предполагам, в повечето случаи стига до тези изводи и решения и се събират, но .... за да се разделят завинаги или до следващия път. Так мисля аз, защото, смятам, че в първите няколко години създаваме отношенията си, полагаме основи, които после трудно бихме могли да преместим....да не кажа невъзможно...влизаме в някакво русло и не се променяме....

Не винаги помага и отрезвява временната раздяла, това е моето мнение. Но щом се е стигнало до тук, може би трябва да опиташ, за да не съжаляваш занапред в живота че си направила погрешен избор с този човек.

Ама защо да няма връщане  Тя ако твърдо е решила да се разделя няма да се чуди дали раздялата да е временна. Според мен проблемите се решават когато се погледнат трезво и отстрани. Ако имат проблем помежду си няма как да го погледнат отстрани ако са заедно 
Ако връзката им е достатъчно силна още ще се съберат отново. Ако не е - ще се разделят.

Мисля, че стигне ли се до раздяла, значи нещата не вървят на добре. Поне аз съм такъв човек, който затворена страница не отгръща отново.
С времето болката избледнява и хората си прощават, помнят само хубавите неща и пак им се иска да е като преди. Но обикновено в периода на раздялата в стремежа си да отмъстим на другия и да докажем на себе си, че струваме още, или просто за да забравим болката, правим доста смели неща, които после пречат на повторно събиране. Освен това, за да се разделят хората, значи не си пасват - преди и след раздялата.

Много зависи. Аз не бих се разделила временно с човека до мен, когато сме в труден момент и имаме проблеми за разрешаване и доизясняване.

И тъй като споменах, че сме имали такъв период. Мога да кажа, че бяхме в напълно нормални отношения.
Беше един малък тест, ако така мога да го нарека, който трябваше да покаже защо точно сме заедно.

Звучи малко объркано, но не ми се навлиза в подробности. И двамата не съжаляваме за този момент. Дори обратното. Отрази ни се много добре.

Нямам личен опит в това отношение, но според мен временната раздяла няма как да влоши в нещата. Явно така или иначе в момента нещо те мъчи, не си наясно може би със себе си и чувствата, които изпитваш-това е начин да се "избистри" ситуацията. Ако продължите да живеете заедно, ще продължаваш да се дразниш все повече, това ще се отрази и на отношенията ви и е възможно да се стигне до окончателна раздяла. Връщайки се назад във времето всъщност се сещам за такива временни раздели, но те не бяха официално оповестявани като такива. И ние живеехме у нас и в един момент аз започнах да чувствам, че се задушавам, че всичко в мъжа ми ме дразни. В този момент той нямаше къде да живее/трябваше да си търси квартира/ и аз просто заминах при родителите си, уж ,за да ги видя. Всъщност исках да си"почина"от него. Поставям "почина" в кавички, защото нямах реални основания да бъда недоволна от нещо, просто не бях живяла с друг мъж дотогава и се чувствах някак си "притисната" до стената, беше ме обзела паника, че си губя свободата и други такива глупости. Така няколко пъти съм си взимала глътка въздух, като дори не съм казвала на мъжа ми истинската причина да замина някъде, но постепенно за себе си открих, че това е мъжът, без когото не мога да живея. Отдалечавайки се за няколко дни аз просто си давах време, за да видя нещата от друг ъгъл и да разбера какво значи всъщност той за мен. По-късно, когато той вече имаше жилище, ми се е случвало от време на време да му казвам, че искам да остана сама вечерта и той отиваше да нощува в своето жилище. Сега осъзнавам как ли се е чувствал и какво ли си е мислил, но тогава не съм го правила от желание да издевателствам над него, а защото ме обхващаше някаква паника. Има такива епизоди в "Сексът и градът"-когато Кари заживява с Ейдън или Миранда с приятеля си. Май се отплеснах много, но временната раздяла според мен не означава липса на чувства или задължително окончателна раздяла, а просто да си дадете време, отсрочка, за да разберете имате ли бъдеше като двойка или не.

Е много ясно, че не вървят на добре. Нали затова полагат тия усилия. Странно ми е как така с лека ръка затваряте страници. Особено ако има деца. Аз ли съм сбъркана нещо, или съм прекалено толерантна, не знам... Тук, обаче изключвам случая изневяра, който е по-особен и не бих могла да знам как ще рагирам  

Сто потребителя да споделят мнение, сто различни отговора ще получиш.
Ако от това имаш нужда /раздяла за кратко, поговорете, направете го.
Всеки сам кове съдбата си.
 Пожелавам ти щастливи моменти и здраве!

За мен временната раздяла е улица-тупик. Обикновено се предприема, ако нямаш смелост да направиш финалната крачка, но вътрешно си убеден, че това не е човекът за теб. Правила съм го, след това сме се събирали и се разделихме по абсолютно същите причини, поради които се бяхме и временно разделили.