Нещо неТипично...

  • 9 896
  • 133
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 3 622
     Слушала съм,че в североизточна България готвят пилешка супа от краката на пилето,та дори и от гребена на петела. Даже се смятало,че ако си на гости е особена чест в купичката ти да плува някой кокоши крак с подобаващи нокти....Да кажат жените от този край,дали е вярно.

Не съм от този край, но съм ходила на гости в едно село /не му помня името/ с родителите ми и домакинята ни сервира супа от петел в която имаше крака /без ноктите/, и цели главички с гребена. Беше вкусно

Последна редакция: чт, 12 мар 2009, 07:21 от Tasha

# 91
  • София
  • Мнения: 1 735
Сещам се за история,която ми разказа моя колежка от Перник.Вечерта преди сватбата трябвало да донесе вода /май за свекървата/от някаква чешма,но с никой да не говори по пътя.Е,някаква жена я попитала  колко е часа,но тя била желязна smile3505.Действието се развива преди десетина години.Тогава я гледах така  #Crazy,сега и на мен са ми интересни такива истории.
По въпроса за кокошите крака.В плевенско,от баба ми знам,че който ги яде,не може да пази тайна.

# 92
  • София
  • Мнения: 2 132
На моя мъж бабите са от две съседни ломски села. Явно и там правят супата от краката на пилето. Преди ни изпращаха домашни пилета от време на време. Та един път се прибирам от работа и ми мирише на топла пилешка супичка. Отивам, бъркам с черпака и от там крак се подаде Sick Ми не ядох супичка, а и от тогава само аз готвя такава.

    Против уроки. Баба взимаше няколко въгленчета от печката,пускаше ги в канче с вода,после ми даваше да пийна от тази водичка. Това,когато се оплаквах от главоболие. Дете бях,не си спомням дали ми минаваше главата от "вълшебната" отвара. Laughing
Това не е ли баене  newsm78

# 93
  • Мнения: 502
    Не,това са бабини средства против уроки. Както и паленето на клечки кибрит,гасенето им във вода и после с пръстче топваш  във водата и изписваш кръстче на челото. Правят го бабите по селата. Милата ми баба,никой не може да я убеди,че това са измишльотини. Тя си вярва в целебната сила на тези ритуали. И червеното конче,вързано на ръката,и скилидка чесън в джобчето,и див конски кестен в дамската ми чанта,като по-голяма,понеже вече отказвах да нося миризлив чесън.... Laughing

# 94
  • Мнения: 1 650
щЕ МЕ СБЪРКАТЕ. Joy

# 95
  • Мнения: 11 607
Ох,...до сега заради тази супа в питки, търсих рецептата...Но я намерих......Скоро си мислех за тях, но ме мързеше да я търся, но благодарение на темата я намерих и си я копнах дори.....

Хлебни паници - http://www.gotvetesmen.com/forum/index.php/topic,2361.msg89654.html#msg89654 - да ви е сладко, да ми пратите една паница и на мен като ги направите.


За краката в супата - да, прави се в Североизточна България, баба ми слагаше всичко в супата, вкл. и гребена...бррррр......

За кума - да, има такова разкарване по пътя.....Брат ми като се жени, кръстника спря колите и накара хората да му играят хоро на пътя......А за даровете на сватбата - не ми се говори - от гащи до юргани.....И друго, което го няма тук, в Благоевградско. Моите роднини го направиха на тукашните свекър и кръстниковци......Надиграването. Играе се с питка, торта, шампанско на отстрещната страна докато тя - другата страна реши,че достатъчно му се е играло, приема даровете и ръченицата спира. Игра се на ръченица. Оркестъра - нали беше тукашен - направи някаква пародия на ръченица, ама нейсе........

# 96
  • София
  • Мнения: 395
И аз да кажа за сватбите нещо неТипично вече, но е заложено в българския фолклор и традиция
Цитат:
Докато продължава прибулването, обуването, захранването на младоженците, се предава сватбеното дръвце (кумовото дръвце) на кума от момите, които са го правили. След като получи дръвцето, кумът по-нататък има грижата да го пази и отнесе в дома на младоженеца, където се поставя пред него на трапезата. Освен сватбеното дръвце се предава и сватбения петел. За целта у момата предварително се приготвя червен петел, на който поставят кърпа за чул, венец, наниз червени чушки, торбичка за зърно. Петелът се предава на “заложника”. Заложникът (петелджия, петлар) е обикновено роднина на младоженеца и предаването на петела става при сходна ситуация на тази на сватбеното дръвце – пазарене и откуп.

При извеждането на невестата от дома й се пее прощална песен. На тръгване ръсят младоженците и сватовете с жито. Деверът гръмва с пушка и това е знак, че сватбата тръгва.

Широко застъпена по българските земи е практиката по пътя за църквата сватбата да премине през вода. Ако по пътя няма река, сватовете спират на кладенец или чешма. Водата е символ на границата, определяща преминаването на невестата от свое в чуждо пространство.

# 97
  • Бургас
  • Мнения: 1 270
Сватбата си я правихме на село-свекъра много държеше.Мъжа ми е от Северна България,много от обичаите ми се сториха странни тогава,а и сега.
Музиката е духов оркестър,няма хора,ръченици.Но пък беше хубаво да гледаш баби и дядовци как танцуват валс.
След ресторанта се отива в дома на младоженеца под строй-напред оркестъра,след него младоженците и кумовете,всички гости.Представете си шествието...
На прага на дома застана баба му и взе да реди на земята чеиза на..младоженеца.Имаше одеала,възглавници.Най-много се впечатлих от огромен юрган,направо с чаршафа.
А,и още нещо-няма го ритуала с прибулване на булката.Моите роднини си го направиха обаче.Не стана много сполучливо,защото нямаше музика,леля ми пееше "Ела се вие превива.." или нещо такова,но на мен ми беше като на погребение по-скоро.Никак не ми беше весело.

# 98
  • Мнения: 4 586
По нашия край докато прибулват булката, свири тъжна музика, а при булката и говорят напреки, докато се разреве хубаво.
Въобще не става въпрос за грим, с крим всяка кака може да се маскира на красива булка.
Има го това на филм, гледал съм го на кино, Капанска сватба се казва филма.
А като започнат да се даряват младоженците, на един гвоздей на стената на къщата се запалва повесмо кълчища. И един гласовит вика и разпитва от стъпалата, кой какво дарява. Имам някакъв детски спомен от сватбата на братовчед ми, баща ми дари овца с две агънца близнета.
Духовата музика е на запад, към района на Гъмзата. Най-известна е Берковската.

# 99
  • София
  • Мнения: 406
Със съпруга ми бяхме кумове в Южна България и на следващия ден след сватбата,младоженците започват да  разопаковат подаръците и се записва кой какъв подарък е дал и кой колко пари е дал.Това е с цел,когато ги поканят на сватба да не дадат по-малко от това,което гостите са им дали или подарили.Въпреки че има някаква логика пак ми се вижда странно и неТипично.
Забелязвате ли как живеем в една България,а всеки край и регион си има свои навици и традиции?

# 100
  • Бургас
  • Мнения: 1 270
То си е на запад селото на мъжа ми,едно от най-големите в страната,като се женихме преди 23 год.имаше 5000 жители.Селановци се казва,на 5 км от Оряхово.

# 101
  • София
  • Мнения: 15 485
А може и с друга цел да е, като се заразвеждат, да си поделят подаръците от собствените си роднини.Ние така бяхме на сватба в Ямболско и след две години, като се развеждаха ни питаха кой какво е дал, та да си ги поделят.На ти си куклите, дай си ми парцалките.Всеки си взима подареното от неговите  роднини.

Последна редакция: чт, 12 мар 2009, 12:21 от Тайна

# 102
  • Мнения: 740
На това за деленето на подаръците при развод съм била свидетел и аз. И за двамата това беше най-нормалното нещо на света.

# 103
  • Мнения: 390
Това за супата е вярно.И баба ми я готвеше така(задължително-БЕЗ ноктите  Laughing).Освен това супата е най-хубава от кокошка, не от пиле.
Но това, за което пиша е печката.В нашето село във всички къщи има такава печка задължително.Правеше ги майстор, който отдавна е починал.
Та печката е на дърва и е двойна.Монтира се в стената и топли две стаи.Едната част е в кухнята, откъдето се и пали.Там има и фурничка, готви се на нея.Частта в другата стая е само за отопление.Там съм гледана и аз като бебе, за да няма прах от паленето на печката.С една дума- камина с един радиатор  Wink

# 104
  • Мнения: 502
     Сега като прочетох за печката,се сетих за фурната на село. Тя е на двора,зидана фурна,от камъни и кал. В нея на големи празници се пекат агнета. Вътре се поставя жар,малко дръвца и тавата с агнето. После фурната се затваря с една голяма каменна плоча и всички пролуки зе запечатват с кал,по-скоро нещо като глина. Това се прави още сутринта,а се изважда изпеченото месо към обед,може и по-късно. По-вкусно печено никога не съм опитвала,сочно,крехко,мозък... Laughing

Общи условия

Активация на акаунт