Думата "издръжка" пък изобщо не принадлежи на семейния живот, това е термин, който свързвам с развод, раздяла, попечителство.
Мъжът ми работи, на първо място, защото обича работата си и тя му дава нещо, което не може намери на друго място. Това, че му плащат така, че да можем да си позволим да живеем добре и без да работя, е един приятен факт, от който и двамата се наслаждаваме. Той е решил, че няма нищо против да споделя с мен тази наслада, както и насладата от други екстри в живота, в момента, в който е решил да сподели живота си с мен, това са две неразривно свързани решения.
Ако, не дай си Боже, някога се разделим и това се случи след дълъг период от време, през който аз не съм работила, знам две неща - първо, че той ще ме обезщети, защото докато не съм работила, съм го подсигурявала всячески (заради което е с мен) - емоционално, духовно, и материално (така че той да може да работи). И второ - след като като имигрант, без да зная език, без дипломата ми и предишния ми стаж да са имали някаква тежест в тази страна, съм оцеляла финансово и съм успяла да постигна себе си професионално, вярвам, че съм развила умения да се справя и след дълго отсъствие от работната среда.
В момента има статистика за 5000 уволнени софтуерни специалисти. Работили са години наред по над 200 часа месечно. И са без работа, умуват в какво да ги преквалифицират - от животновъдство до сладкарски курсове. Е, и как точно им помага дългия стаж в тази ситуация?!