Да ви разкажа след първото си излизане сама. Та случи се миналата седмица. Излязох с приятели (силно казано, все още - по скоро познатИ). Чувствах се много много зле в началото. На моменти ми се ревеше. Все едно че не бях на мястото си (при детето) и предавах някого. С една дума - не ми стана по-добре. Върнах се към 12 часа - БНД ме чакаше- не неше заспал - каза ми - има малко мусака в хладилника. Аз нищо не му отговорих и си легнах. Това ми беше първото излизане. Ясно е, че не съм готова. Просто исках да му покажа, че мога и аз да си имам личен живот и че ще се оправя без него, когато реши да излезе.
Toва,че си излязла сама без него не е фактор,по които да съдиш дали си готова за раздяла.
Ако твърдо си решила да се разделиш с него,по-добре погледни финансовата част,а не социалната.
Социални контакти винаги можеш да си създадеш.Но тази игра на котка и мишка и показността :"Виж ме,мога да изляза без теб" според мен не отива на зрели хора.
