Как може такова нещо да ме вбеси толкова много

Моя е такъв .На село съм с детето за два часа -два пъти звъни "Май стана горещо съблече ли му якето?"  на свеки/тя го гледа през деня/ по същия начин "сложихте ли му шапка"  ........... и т.н.
Ми досадно си е.

НикиФин, извинявай много ако темата ти е наистина сериозна, но понеже напоследък съвсем случайно чета теми, в които ти все провокираш останалите съфорумки с цел да ги изкараш неперфектни, и то защото те дразнят, че не биха напуснали мъжете си за нищо на света, темата ти ми прилича на опит да ги провокираш отново да видиш дали случайно някоя няма да каже, че би го напуснала, само защото не е съблякъл децата!

Няма да те разследвам в предишните ти всички постове за да преценя дали наистина не се разбирате с мъжа ти, ама тази драматизация ми дойде прекалено много... То не са псувни, то не е напускане, ама заради децата ще си траеш, много нагласено някак...

Валентина , търсиш под вола теле, затова всичко ти изглежда нагласено. Ако просто приемаш написаното буквално, приемеш че човек в един момент може да мисли едно защото е в едно настроение, а в друг момент друго, защото е в друго настроение или просто гледа от друга гледна точка на нещата ще ти бъде много по лесно да разбереш за кво иде реч.
Всъщност като нямаш кво да кажеш по темата понеже не я разбираш, просто си замълчи. Има хора които ме разбират обаче... за щастие...

Ники, приеми че той не влага усилия в гледането на деца. Мисля че му идват в тежест.
И според мен връзката ви е изчерпана, защо не помислиш да го отдалечиш малко от себе си, може да разбере че така не се действа в едно семейство. И ако няма промяна, наистина помисли за себе си, все пак децата са деца , но и ти си човек.

НикиФин, може би мъжът ти ти прави напук, защото си мисли, че се опитваш да го командваш и искаш всичко да е под твой контрол. Един вид изразява малко детински бунт.
Абе я пробвай другия път като ги извежда да му кажеш:
"Облечи ги както ти искаш. Достатъчно голям човек си да прецениш как да постъпиш. Децата са и твои." Остави той да решава! Няма да им навреди, вярвай ми, надявам се че ги обича колкото теб. Довери му се, не бъди обсебваща.
Ако съм разбрала нещо за повечето мъже е, че мразят да се чувстват контролирани.

Ще се погрижа за себе си след като се погрижа за децата. Те са ми приоритет. Освен това не виждам какво мога да направя за себе си. Със сигурност няма да е нов мъж, липсва ми желание да се занимавам с мъже на този етап. Нещо друго планувам да направя, но не знам точно какво. Ще е някаква голяма промяна в живота ми, но трябва да я измисля. Но за осъществяването и мъжът ми няма да ми пречи със сигурност. На моменти наистина ми идва да го напусна ама то е по скоро с цел за да му натрия носа. Реално не вярвам нито той нито аз да сме по щастливи разделени. Просто така ги усещам нещата. Гледам да не правя неща без да съм 100% сигурна че ги искам. Изчаквам на всяко нещо да си му дойде времето или просто да се получи от самосебе си. Поне в моя живот нещата никога не стават по план, а точно обратното, когато най не очаквам. Всичко, което планувам се проваля. Затова смятам да го карам бавно, леко и кротко. От време на време ще изпускам енергия я тук, я на който трябва и така ще крепя положението  
Идеята ти обаче да се отдалеча от него за известно време може би не е лоша и щеше да се случи ако не бяха децата. Така ще разберем всъщност като сме разделени дали ни е по добре или по зле. Но за сега не виждам как ще направя този експеримент.
И за гледането на децата май си права. За него те са едно досадно задължение. Не се оплаква, защото по начало не се оплаква за нищо. Но си личи по начинът, по който ги гледа. В бизнеса си наистина си влага душата и прави всичко с желание и хъс. А децата ги гледа за да отбива номера, понеже им е баща и се очаква от време на време да ги гледа.

Hastar , ами аз точно това направих. Дори не съм му казвала да ги облича както иска, нищо не му казах. Само решихме, че ще пазарувам с големия а той ще изведе малките на двора и всеки си пое работата. Ама после като видях колко е жега всъщност се почувствах длъжна да го подсетя с цел да не мъчи децата, а не с цел да го контролирам и правя забележки. Нещата не са както много хора останаха с впечатление. Изобщо не съм постоянно мрънкаща и претенциозна лелка. Трайкам си обикновено. Ама не е нормално дори като виждам, че децата страдат или има опасност за здравето и живота им да продължавам да си трайкам.
Значи имаме басейн и езеро в двора, където децата много обичат да ходят. Ева все иска да скача вътре. Като се огледам и не ги видя покрай мен веднага тичам пързо на басейна и езерото за да видя дали не са там. В интерес на истината в 90% от случаите там ги намирам щото умират за вода. Да ама баща им примерно се заприказва с някой или си прави нещо и изобщо не забелязва, че децата липсват. Оня ден излизам на двора, той уж с децата. Гледам го него, тях ги няма. Питам го Къде са, той вика Не знам. Седи и си приказва с майка си. Майка му вика Сигурно са в мазето, че обичат там да ходят. Аз се втурвам към езерото, а мъжа ми след мен Влез в мазето, влез в мазето. Добре че имам мозък и реших първо на езерото да погледна и точно там ги намерих. Той изобщо не мисли къде може да са, кое е опасно място а чул от майка си че са в мазето и повтаря като папагал. Така Давид под носа му една зима вкочи в езерото в космонафта, и пак под носа му едно лято скочи в басейна, който е 2 метра дълбок. Буквално под носа му се случват ужасни неща и той не се усеща хич.

Въобще не са дреболии, особено това, което разказа за езерото и басейна! Дано Господ да ги пази децата, когато са с него. 
Вярно, много си изнервена, ама как да не се изнервиш при това положение?! 
Ние живеем в град с много висока престъпност и просто сме си свикнали, че детето никога не трябва да се изпуска от поглед. Оставяме ги понякога на мъжете, но сме спокойни - те си знаят. Нашата госпожица е голяма и няма навик да се отдалечава от нас (т.е и тя си ни държи под око), но въпреки това я наглеждаме, защото положението е такова - "да падне и да се удари" е най-малкия проблем, който може да се случи.
Тъй че на въпроса: Как може такова нещо да ме вбеси толкова много - Ами  трябва да си абсолютен дебил и да не ти пука, за да не те вбеси.
Ако това се случваше при нас - и аз щях да изперкам и да пиша в ДиС!

Дядо ме е забравял на плажа, дори забравил че ме е взел. Баба само дето не му издрала очите.
С нашия татко бяхме при 17 градуса на плаж и детето се къпа, а седмица след това при 25 градуса на сянка го беше навлякъл с дебела жилетка, за да угоди на свекито, щот на нея винаги й е студено. Личицето на милото беше като нажежен котлон. Завърши със скандал, по принципа казвам ти мъжо, сещай се свеки.

явно си комплексна личност и форумна любимка   

за случая, който описваш, ще ти кажа една крилата фраза на един приятел по отношение на отглеждането на деца: "Децата оцеляват във всякаква ситуация, въпреки положените усилия от родителите им". Ударението - смислово и вербално е именно на думичката "въпреки". Дано да разбереш какъв е дълбокия смисъл  (подсказка: помисли за естествения отбор и еволюцията)

оф-топик: к'ви са тез космонафти, мили дами 

НикиФин, колкото и да ми е ... странна, в случая ми се струва, че съвсем на място се ядосва, децата много по-лесно се претоплят, отколкото изстиват. Ужасно е на тази жега да са с космонавти. С мъжа ми онзи ден бяхме доста по-леко облечени, въпреки това се прибрахме червени, с главобол - явно слънцето ни е дошло в повече.

мъжът ти се е опитал да разболее децата.в тая жега какви космонавти?! мина им вече времето на космонавтите,те са за сняг.ти го знаеш де.ами зада не се повтаря ги прибери.на твое място и аз бих се ядосала.

Опитал се да разболее децата...?
Тоя да не е сатаната в мъжки образ 
Никифин, стегни си бурмата, душко.
От инат или от мъжка несъобразителност, няма значение - вярно, не е прав. Като жена, която смята, че се справя с много от ситуациите
в живота си, можеш да немариш друг начин да му обясниш, колко вредно е за малките да се претоплят така, и че не е твой каприз.
Ама да го развяваш като прани гащи из форума,
и да обясняваш как си го псувала - супер грозно ми изглежда.
Да, наистина трябва да си зададеш въпроса - как може такова нещо да те вбеси толкова много, и то за твое добро.
Разбирам тенденциозно да ти се прави напук чрез децата, да се притесниш.
Имам чувството, че понякога се приемаш за главна цел на световната конспирация.

Хайде стига, децата и са на почти 2 години. Не са пеленачета, нищо няма да им стане. Ако им е било много горещо, щяха да се мушнат на сянка, да се размрънкат, да искат вода...Мъжа и нито е искал да ги разболее, нито да им навреди по някакъв начин. Явно не се вживява много в гледането и резултатите не са много добри. А и Ники , като го вижда това, гледа да не му ги оставя   и за него е още по-добре.

Ники, намери си работа. Или хоби някакво, каквото и да е, да си ангажирана и да не си втренчена само в децата. Да, да, децата са най-важното   , но както ти бяха писали, те обикновено оцеляват въпреки грижите на родителите си.   Намери си друга реализация, освен детегледачка и ще видиш как нещата ще се поуспокоят. Нито ти ще се вживяваш толкова, нито той ще се опитва да кръшка от задължения. Няма да ти давам оценки за връзката, щото не ви познавам. От писанията си звучиш изнервена и сякаш се чудиш за какво да се скараш с него. Той изглежда като да не те чува или дори да се опитва да те дразни. Излез от коловоза, намери си друг източник на емоции -положителни и отрицателни и нещата ще се нормализират. Или няма- зависи доколко са истински проблемите ви.