U
Не съвсем - трябваше да стане факт от тази нова година, тоест от 1.01.2009, ама не стана. Сега се надявам че няма да чакаме другата.
За училищните лекари - тука има във всяко у-ще сестра, а един училищен лекар отговаря за няколко училища от един район, така могат да им дадат по-свестни заплати.
Работата му е основно профилактика, но също и участва в екип, който се занимава с деца с проблеми - например ако някое дете е агресивно или по друг начин създава проблеми, един от хората, които преценяват ситуацията, е училищният лекар - дали детето няма дислексия, AD/HD, депресия, проблеми в семейството и т.н., дали няма нужда да бъде насочено към психиатрична консултация.
Също така училищният лекар като всеки лекар има право разбира се да изписва лекарства - това с неизписването ми звучи абсурдно, правото да се изписват лекарства върви с медицинската диплома. Работата на училищния лекар е доста важна и интересна, той обикновено е педиатър, но с малко по-специфична насоченост към психология, трудности в ученето и т.н. Лекарят е в контакт със социалните служби и им сигнализира, ако някое дете изглежда да има проблеми в семейството има нужда от тяхната намеса. Понякога децата могат просто да ходят да си поговорят с него, ако имат чуденки или въпроси. Според мен е хубаво да има някакъв лекар в училищата, който да върши подобна работа.
До колкото разбрах забраната за продажба на такива болкуци ще стане факт след Нова година. Правилно ли съм разбрала?
Не съвсем - трябваше да стане факт от тази нова година, тоест от 1.01.2009, ама не стана. Сега се надявам че няма да чакаме другата.
За училищните лекари - тука има във всяко у-ще сестра, а един училищен лекар отговаря за няколко училища от един район, така могат да им дадат по-свестни заплати.
Работата му е основно профилактика, но също и участва в екип, който се занимава с деца с проблеми - например ако някое дете е агресивно или по друг начин създава проблеми, един от хората, които преценяват ситуацията, е училищният лекар - дали детето няма дислексия, AD/HD, депресия, проблеми в семейството и т.н., дали няма нужда да бъде насочено към психиатрична консултация.
Също така училищният лекар като всеки лекар има право разбира се да изписва лекарства - това с неизписването ми звучи абсурдно, правото да се изписват лекарства върви с медицинската диплома. Работата на училищния лекар е доста важна и интересна, той обикновено е педиатър, но с малко по-специфична насоченост към психология, трудности в ученето и т.н. Лекарят е в контакт със социалните служби и им сигнализира, ако някое дете изглежда да има проблеми в семейството има нужда от тяхната намеса. Понякога децата могат просто да ходят да си поговорят с него, ако имат чуденки или въпроси. Според мен е хубаво да има някакъв лекар в училищата, който да върши подобна работа.
Чак в твоя пост видях абзаца, който всъщност ми е най-нужен! Това беше основата на целия проблем. Много е дълго, няма да ви занимавам, но с две думи една майка, информирана и запозната, без детето й да има оплаквания завежда детето си на ЛК, гърлен секрет, положителна проба и лечение. Но личния лекар й казва да отиде при сестрата, да й каже да информира родителите от класа, да заведат децата при лекарите си за гърлени секрети и изобщо да информира официално като медицинско лице каквото трябва там. Отговорът беше, нямам законово регламентирано такова задължение, информирайте си вие родителите. Ние в качеството си на какви да информираме родителите?! Изобщо да не питам как на практика си го представя това да се случи? 
Спомням си как на нас ни бутаха какви ли не хапчета и идваха да ни ваксинират по стаите без никой да ни прегледа. Каквото и да изписва лекаря, а тук наистина всеки изписва различно, аз като родител решавам на кой да се доверя и училищния лекар определено няма да е човека...за мен са пари на вятъра...
