- Публикувана: 23 апр. 2009, 16:07 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2009, 18:45 ч.
За и против детето да се кръщава на баби и дядовци
ne sum protiv tradiciqta no ne sum i za...ochakvam dete i edinstvenoto koeto slysham ot semeistvoto na muju mi e che kak trqbva na nqkoi ot tqh i tova..nqmala sum izbor.. :cry:i prez dem zvunqt za da napomnqt...a inache nishto hybavo ne sum vidqla ot tqh kakvoto i da pravq vse sum loshata snaha i posle kak da iskam da go krustq na nqkoi ot tqh..
Голямата ми дъщеря е кръстена на свекър ми,малката-на майка ми.Имам предвид,че изцяло са на имената на дядо и баба-Бояна и Мария.Хубави хора са и двамата,имат хубави имена.Уважавам свекър си,обичам много майка си,не виждам защо да не си кръстя децата на тях.Е,на свекърва си не бих кръстила и още пет деца да имам. 
,но това е друга тема.
,но това е друга тема. 
Не съм кръстена на никой.
Оженихме се на 21-ви януари. Тогава баба ми ми каза, че с нейния мъж са се оженили на тази дата. (Дядо ми е убит 3 години и половина след това.) В тази секунда знаех, че повече няма да съм с този мъж. След 10 дни се разделихме, видяхме се за развода 3 и половина години след това и ето - вече година и половина не сме се виждали. Няма и да...
Ей това е съдба! Дали я ковеш сам или ти е привнесена
, не знам. Важно е да се учиш от грешното си поведение, да цениш и да се грижиш за това, което имаш.
Иначе харесвам ритуала детето да е кръстено на някой, когото цениш и уважаваш. Стига името да ти харесва.
Оженихме се на 21-ви януари. Тогава баба ми ми каза, че с нейния мъж са се оженили на тази дата. (Дядо ми е убит 3 години и половина след това.) В тази секунда знаех, че повече няма да съм с този мъж. След 10 дни се разделихме, видяхме се за развода 3 и половина години след това и ето - вече година и половина не сме се виждали. Няма и да...
Ей това е съдба! Дали я ковеш сам или ти е привнесена
, не знам. Важно е да се учиш от грешното си поведение, да цениш и да се грижиш за това, което имаш.Иначе харесвам ритуала детето да е кръстено на някой, когото цениш и уважаваш. Стига името да ти харесва.
Оженихме се на 21-ви януари. Тогава баба ми ми каза, че с нейния мъж са се оженили на тази дата. (Дядо ми е убит 3 години и половина след това.) В тази секунда знаех, че повече няма да съм с този мъж. След 10 дни се разделихме, видяхме се за развода 3 и половина години след това и ето - вече година и половина не сме се виждали. Няма и да...
Ей това е съдба! Дали я ковеш сам или ти е привнесена
, не знам. Важно е да се учиш от грешното си поведение, да цениш и да се грижиш за това, което имаш.Това пък какво общо има с темата??
...
Това пък какво общо има с темата??
Това пък какво общо има с темата??
Общото ми е още в главата явно
И то е , че е трябвало да нося нейното име. И в последния момент са се отказали.
А съдбата ни спрямо мъжете на живота ни е една и съща - не сме с тях.
затова ще я кръстим на нея си. Не съм кръстена на никой.
Оженихме се на 21-ви януари. Тогава баба ми ми каза, че с нейния мъж са се оженили на тази дата. (Дядо ми е убит 3 години и половина след това.) В тази секунда знаех, че повече няма да съм с този мъж. След 10 дни се разделихме, видяхме се за развода 3 и половина години след това и ето - вече година и половина не сме се виждали. Няма и да...
Оженихме се на 21-ви януари. Тогава баба ми ми каза, че с нейния мъж са се оженили на тази дата. (Дядо ми е убит 3 години и половина след това.) В тази секунда знаех, че повече няма да съм с този мъж. След 10 дни се разделихме, видяхме се за развода 3 и половина години след това и ето - вече година и половина не сме се виждали. Няма и да...
разделили сте се с мъжа си 10 дена след сватбата ви,защото баба ти е овдовяла?!
И аз моята дъщеря не съм я кръщавала на никой.Избрах й красиво име,с което да се гордее един ден,когато се представя.Според мен името на човека оказва огромно влияние както на самочувствието,така и на съдбата.Трябва да се избира много прецизно.Погрешно е според мен да се спазват някакви отживели вече традиции да се взима името на някоя баба,дядо,леля и не знам кой още.И да,според мен също е вярно,че вземайки нечие име,носиш част от съдбата му след това.Не случайно повечето хора предпочитат да кръщават децата си с имената на светии-това е един вид надежда за специална грижа свише.
Много съм против тази традиция 
Ако името наистина е хубаво, ОК, ноо има потресаващи случаи от сорта на Груди, Наньо и т.н.
Дори се запознах с една мама чието синче е кръстено Васил - Георги. Тя милата искала Георги, защото детето си дошло с името (родено на 06.05), е дааа ама имат си и проклет дядо, който искал на него да е кръстено и...резултата е потресаващ
Както каза една съфорумка "Който иска да кръщава, да си ражда"
Ако името наистина е хубаво, ОК, ноо има потресаващи случаи от сорта на Груди, Наньо и т.н.Дори се запознах с една мама чието синче е кръстено Васил - Георги. Тя милата искала Георги, защото детето си дошло с името (родено на 06.05), е дааа ама имат си и проклет дядо, който искал на него да е кръстено и...резултата е потресаващ
Както каза една съфорумка "Който иска да кръщава, да си ражда"
нито съм 'за', нито 'против'
въпроса е как го чувстваш. дори не сме го обсъждали с мъжа ми. като бях бременна с първото дете и приятели ни попитаха как ще го кръстим, ние отговорихме почти в един глас: ми как - Иван (на свекър ми), второто като се разбра, че ще е момче беше ясно - на баща ми. и двамата дядовци си ги обичаме и уважаваме, имената са хубави, имат и имени дни.
въпроса е как го чувстваш. дори не сме го обсъждали с мъжа ми. като бях бременна с първото дете и приятели ни попитаха как ще го кръстим, ние отговорихме почти в един глас: ми как - Иван (на свекър ми), второто като се разбра, че ще е момче беше ясно - на баща ми. и двамата дядовци си ги обичаме и уважаваме, имената са хубави, имат и имени дни.
Аз лично се учудвам на хора,които държат на това детето да се кръсти на тях,че и сръдни има, а и после не му се обръща много внимание,не го обичат много,ако не носи тяхното име или поне първата буквичка. Моите деца си ги кръстих така,както на мен си ми харесваше- красиви и благозвучни имена със значение.
