Публикувана: 30 апр. 2009, 14:30 ч.
Последно мнение: 7 май 2009, 19:57 ч.

моля ви, посъветвайте ме

3 555
62
1

Гост

# 45 3 май 2009, 23:57 ч.

Мнения: 817

Аз все още имам само едно детенце, но аз и сестра ми сме породени като аз съм по-малка с 1 г. и 1 м. Честно казано майка ми ми е казвала, че е доста трудно да се гледат деца с толкова малка разлика, но пък има и преимущества като: имат еднакви занимания и си играят двете/двамата, отглеждаш ги на един път, а не започваш всичко на ново след примерно 4-5 г. И доката сестра ми е била голяма ревла, аз съм била спокойно и много спящо бебе. Както ти си писала решението трябва да вземете ти и съпругът ти, аз също съм от хората, които не може да приеме аборта (не съдя никого), просто така са ме възпитавали и имам особено мнение към абортите. Пожелавам ви много любов и успех и тайничко се надявам да си запазите детенцето Hug

# 46 4 май 2009, 00:29 ч.

София
Мнения: 2 296

Успех ,каквото и да решите,много хубаво го е казала една мама по-напред в темата-за справянето-ще се справите,дали го искате е важно.

# 47 4 май 2009, 10:19 ч.

Мнения: 1 763

Преди два месеца бях в твоето положение. Мисълта за аборт не ми е минавала, но постоянно се притеснявах как ще се справим най-вече финансово, как после ще ми е трудно да си намеря работа с две малки деца и въобще не можех да се зарадвам като хората. За съжаление направих спонтанен аборт и сега ми е много мъчно и се чудя как съм могла да си мисля по-горе написаните от мен глупости.

# 48 4 май 2009, 15:40 ч.

Пазарджик
Мнения: 307

Ако направиш аборт,ще е най-голямата ти грешка.Ще съжаляваш,винаги когато се сетиш,а ти няма да го забравиш...
Ще се справиш,може пък то да е кротко за сметка на голямото ти детенце. Hug

Първите ми две дечица са породени,година и половина им е разликата.Голямото беше ужасно ревливо,денонощтно...но пък за сметка на това бебенцето беше кротко...не плачеше.Изгледах ги сама.И на мен не ми е помагал никой.Сега имаме още едно на 10м. и си ги гледам...и много ме радват.
Желая ти успех и да пишеш какво си решила Hug

# 49 5 май 2009, 15:31 ч.

Здравейте,мами! Hug

Много ви благодаря за отговорите, но за съжаление още се чувствам ужасно объркана, не зная кое е най-правилното за нашето семейство! С мъжа ми в едни момент сме сигурни, че ще си задържим детенцето, в следващия ни се струва мисия невъзможна! Sad

Чувствам се сякаш съм предала моето малко детенце в момента, тя е толкова мъничка и има нужда от нас, още не ходи много стабилно, много често боледува. Съжалявам,ако ви звуча като луда, но непрекъснато се лутам от едното решение към другото! Cry

Благодаря ви, че ме подкрепихте. Hug

# 50 5 май 2009, 16:54 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Според мен, не си формулирала правилно темата си. Peace

Знаеш, че форумът няма да повлияе на решението ти (а така би трябвало и да бъде за случай от подобно естество), но пък пускаш тема... newsm78

Аз по-скоро имам усещането, че ти вече си решила как да постъпиш.

# 51 5 май 2009, 17:45 ч.

Мнения: 68

Цитат на: skarlet! в вт, 05 май 2009, 15:31

Здравейте,мами! Hug

Благодаря ви, че ме подкрепихте. Hug

ами то и другото ште си и е сладко колкото и първото и то си е твое реши сама

# 52 6 май 2009, 01:25 ч.

Мнения: 2 401

Не гледай от този ъгъл нещата ,въпреки че напълно те разбирам, защото и на мен са ми минавали такива неща през главата като се замисля за друго дете, но напоследък съм убедена, че детето ми не може да получи нищо по-хубаво от това да си има братче или сетриче, а пък с малко повече усилия от моя страна никое от децата няма да остане пренебрегнато. Дано да вземеш правилното решение! Успех! Hug

# 53 6 май 2009, 09:16 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Здравей

Аз съм мама с породени дечица и то точно като теб Heart Eyes

Разликата на децата ми е година и девет месеца.
Когато видях двете чертички, за които мечтаех много, тъй като исках много деца с малка разлика първоначално се стреснах много Thinking

Мислих, чудех се, въпреки че при нас беше планирано и желано ooooh!

Само да уточня, че си гледам сама децата, нямам никаква помощ от баби или свекърви, мъжът ми е често на работа, дори нощем Confused

Изкарах много трудна бременност, имах също недотам леко раждане, а на всичкото отгоре и много палаво и непослушно първо дете.
След първите 5 дни в болницата се прибрахме с бебето.
Очаквах ревности, драми, тръшкане, но нищо подобно.
Златина обича Мими от първият им ден заедно.
Сега вече Мими е на 8 месеца, прави опити да стъпи, сяда, голямото дете се грижи за нея като майка - помага ми, подава памперси, шишета, играчки, биберони, занимава я, много я обича и наистина много помага.
Когато я къпех в началото в стаята очаквах Златина да влезе в коритото Mr. Green

да и вземе дрехите, да разсипе шампоана, но за първи път ми се случва - един път и казвам и тя ме чува bowuu

Доволна съм, ето сега Мими ще проходи до месеци, ще заиграят заедно, ще са си компания, ще имат едни и същи интереси, приятели, ще си помагат - не се чуди, децата са дар от Бога, ще се справиш Hug

убедена съм. bouquet

# 54 6 май 2009, 13:39 ч.

Мнения: 346

Все още имам само една беба, но скоро ме изненада тест с 2 чертички. Излезе фалшива тревога, но ме накара да се замисля. Ами , ако наистина се случи? Финансово ни е малко тегаво положението, самички сме и никой не помага, бабата работи, че пенсията й е унизителна и не мога да я натоварвам. Но знам, че въпреки дивият ми страх, бих го оставила.

# 55 6 май 2009, 15:16 ч.

София
Мнения: 8 280

Цитат на: daninka в чт, 30 апр 2009, 14:39

Дано си включат повечко мами с породени дечица./има и такава тема мисля/ да ти кажат как е било при тях.
Ама и да ти кажат ,то всичко си е индивидуално.Това ,че при тях е било лесно - не значи ,че и при теб ще е така обратно.
Понякога с характера и темперамента си -едно дете е като за три !!!
В друг случай -двете се гледат все като едно ....и така и така и така.........
Зависи от теб /как чувстваш нещата/ ,зависи от мъжа да теб,зависи доколко сте готови да имате още едно мъниче.
Съвет няма как да ти дам - моите деца са с голяма разлика ,слава богу никога пред мен не е стояла дилемата да направя или не аборт.
Винаги съм потрепервала и съм се натажавала, като прочета ,че някоя мама е решила да направи аборт-а истината е ,че всеки има право на своя избор.

Хубаво го е казала daninka.

Моите са с разлика 2 г. 2 м. стана непланирано.
Помощ от никъде нямам, бабите са далече. Отмяна за 1-2 дни мога да получа. Когато ходим при тях или ако е супер наложително да "командироваме" някоя, но това е трудно - отпуски, път и т.н.
Моите са що годе от "добричките" но и те ме докарват понякога до лудост Mr. Green

Когато беба се роди, баткото беше още с памперс (почти го бяхме свалили).
Деца никога не съм разнасяла нощем, не съм дундуркала за заспиване, което не означава, че не са мрънкали нощем седяла съм до тях на леглото държа ръка но толкова
Беба до 2рия месец спря да се буди нощем (почна да го прави към 1 г.), но пък баткото бе на линия с нощни будения, мрънкане

Ако решиш да задържиш бебето те уверявам, че ще свикнеш.Ето ти едно важно предимство децата ще са на една възраст и дори да ми побелява понякога косата от дрязгите им не можеш да си представиш колко са сладки, когато си "помагат"(той отваря хладилника и се черпят 2вамата), когато "мислят един за друг" (баба купува на Ели вафла, тя взима още 1 и казва "За Мити")... дните в къщи са по-забавни, когато децата са 2 - има с кого да си играят.

# 56 6 май 2009, 16:36 ч.

Мнения: 542

чесно казано малко ти завиждам,защото аэ исках да имам 2 деца с много малка разлика,но ......нещата не стават винаги така както ги планираме!~сега имаме 2 деца дари на 5 и половина/от първия брак на мъжа ми/ и ани на 1 год и 10 месеца!искаме да си имаме още едно съкровище но в момента живеем в гарсониера и няма как!мечтаем си за деня в който ще си купим по-голямо жилище и ще си направим още едно съкровище! Simple Smile

наистина е трудно да се гледат 2 деца особенно с малка разлика,но си струва заради любовта,с която ти отвъщат !

# 57 6 май 2009, 21:19 ч.

Мнения: 8 999

Аз забременях за втори път, когато дъщеря ми беше на 6 месеца. Но тя имаше железен режим - храна, сън, игра, всичко беше в точно определени часове. Така че съм нямала никакви проблеми в това отношение. Малко ми беше тегаво, защото тя прохождаше, когато аз бях в 5-6ти месец бременна. С тумбака, приведана над едно 70 сантиметрово човече хич не ми беше лесно, но пък бях в превъзходна физическа форма. Толкова мускулесто тяло никога не съм имала - крака, ръце, дупе, всичко ми беше като изваяно.
Когато се роди синът ми, му създадох същия безкомпромисен режим. Така успявах сама да се справям с двете деца.
И на мен никой не ми е помагал. Чаках с нетърпение мъжът ми да се върне от работа, за да се покатерят по него малките диваци, а аз да мога да се изкъпя на спокойствие.
Не мога да ти кажа, че е лесно, но, ако приемаш всичко с чувство за хумор, е голяма веселба.
Зарязах и къща, и готвене, и прически, и тоалети. Нищо у дома не ми беше наред, но с децата бях часове наред навън.

# 58 6 май 2009, 21:48 ч.

Мнения: 2 374

Когато видях втората черта на теста за бременност не можах да повярвам казах си "Не-това не може да ми се случва" бях ядски объркана,а винаги съм искала деца с 2 годинки разлика и ХОП стана все едно беше по план,да,ама не въпреки това в продължение на около 3 месеца аз не знаех къде се намирам мислих,премислях и накрая си казах,че щом съм бременна значи така е трябвало да стане,децата ми ще са със сходни интереси,ще са горе-долу на една вълна,а и с каквато и разлика да са децата никога няма да е като да е едно дете.Вярно трудно ми е,защото дъщеря ми е адски щуро дете не се спира нито за секунда буквално нито вкъщи,нито навън и аз търча непрекъснато след нея,но сега се чувствам много добре,щастлива съм и не съжалявам за решението си.
Пожелавам ти успех,вземи възможно най-доброто решение за себе си!