Публикувана: 1 май 2009, 08:27 ч.
Последно мнение: 4 авг. 2009, 16:55 ч.

как възпитавате децата си

5 287
99
1

# 60 14 май 2009, 01:12 ч.

Португалия
Мнения: 3 994

Цитат на: арт мама в вт, 12 май 2009, 19:18

НИкога не е рано да се учи едно дете на добро и зло Wink

На 2 голяма част от личността му е изградена според мен.
А ако майката го гледа до тогава - колкото повече, толкова повече Simple Smile

чета и се чудя-аз ли не разбирам..вие ли сте много напред с материала.... newsm78

трудно ми е , все още, да ги разбера какво искат да ми обяснят-ако ръмженето наред с другите звуци е обяснение....
камо ли да им обясня ,защо не трябва да се използва сила при спора, и че ,е по-добре да се решават конфликтите без скубане на коси .... Peace

преди да ме парирате, ще кажа, че знам ,че говорите за малко по-големи от моите деца, но някакси не ми се връзва всичко това, докъм възраст 3,5 поне!

# 61 14 май 2009, 02:43 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: Mamagemelar в чт, 14 май 2009, 01:12

[
камо ли да им обясня ,защо не трябва да се използва сила при спора, и че ,е по-добре да се решават конфликтите без скубане на коси .... Peace

Абсол.говорим от 6 м им възраст кое как,ако чакам до 3.5 много щяхме да сме го омазали.Разбира се че става с прости от 2-3 думи изречения,с предлагане на алтернативни поведения,с показване защо не скубем (боли!) и пр.Никой не говори за 3 часов монолог по темата добро-лошо,но дете след 18м разбира редица + или - поведения,постепенно се добавят повече детайли,повече абстракция и така докато сме живи Laughing

# 62 14 май 2009, 09:28 ч.

Мнения: 1 969

Цитат на: anette1104 в вт, 12 май 2009, 18:01

Mislq че говорим за едно и също-учим децата си на емоционална интелигентност ,умение да се справят с конфликт без агресия (физическа или вербална).

Именно Анетте Peace

за методите също си права - да, различни са при всеки родител, което не ги разделя на правилни и неправилни, напротив, всеки метод е най-добър за точно определеното дете, защото е подбран от родителя, който най-добре го познава и е съобразен с индивидуалността на детето.

# 63 14 май 2009, 11:38 ч.

Португалия
Мнения: 3 994

Цитат на: anette1104 в чт, 14 май 2009, 02:43

Цитат на: Mamagemelar в чт, 14 май 2009, 01:12

За едно и също говорим явно Peace

# 64 23 май 2009, 21:40 ч.

Мнения: 2 331

НОВ ВЪПРОС ПО СЪЩАТА ТЕМА...
Спорим със съпруга ми относно начина на възпитание.Той смята, че е по-добре детето само да си блъска главата и да стига до изводите, а аз съм на мнение, че е по-добре и по-правилно да обясняваме и да се опитваме да им втълпяваме "правилностите". Не говоря за вземането на решения-там с мъжа ми сме единодушни, че всеки си носи глава на раменете.Говоря за начина, по който играят/нашите деца все още са мънички/-трябва ли да ги оставя да паднат от люлката, използвайки я не по предназначение и да разчитам на това, че се държат здраво, или трябва да обяснявам милион пъти, че така не е правилно и че играчките е добре да се ползват по предназначение и внимателно?Наясно съм, че, като не съм при тях, ще опитат от "забранения плод", но трябва ли да позволя това да става пред мен?Вие как смятате и как постъпвате?

# 65 23 май 2009, 21:55 ч.

Мнения: 2 478

Съжалявам , но това "блъскане на главата" докато сам проумее рисковете , ще ми струва доста скъпо емоционално.
Не мога да си позволя да го оставя да скочи от люлката в движение или да бяга по пътната мрежа, предпочитам многократните обяснения и съвети, отколкото рисково самостоятелно приучаване.
П.С. Това е моята гледна точка, за синът ми , който е на 2ги 2 м.

# 66 24 май 2009, 04:55 ч.

Мнения: 801

Водя се по стомашно чувство. Ако има нещо, което не разбирам в поведението на детето и причините за това, се обаждам на възпитателен консултант. За всяко нещо си има причина, затова и родителите на агресивните деца ги принуждават да ходят на такива консултации.

# 67 24 май 2009, 10:37 ч.

Мнения: 1 085

Възпитавам детето си в дух на толерантност и конструктивизъм. Не знам обаче дали не бъркам. От една страна, то е добро, отзивчиво и възпитано в отношенията с околните, но от друга, все още не се справя добре, когато срещне наглост и агресия. Засега, работя в тази посока - да знае, че лошото съществува и да се научи да го преборва по почтени начини.

# 68 24 май 2009, 14:15 ч.

Мнения: 4 965

Опитвам се да ги направя самостоятелни същества, които да са толерантни към различното и да държат твърдо на своето.
Другото зависи от самите тях и от това доколко силна връзка и доверие ще успея да запазя с тях.

# 69 24 май 2009, 15:47 ч.

Мнения: 1 969

Цитат на: Били... в сб, 23 май 2009, 21:40

...по-добре детето само да си блъска главата и да стига до изводите...

Когато става дума за истински опасни неща, мисля като Le Soleil - и не само емоционално, но може да струва доста скъпо и физически такова самостоятелно стигане до изводите Naughty

А с по-безобидните неща даже е полезно да се остави да се оправи само детето, за да разбере когато сгреши, че така е станало защото е било предупредено, но не е послушало.
Така после ще слуша за истински важните неща.
Но не мисля че забраната е правилното решение, така че после да го възприема като "забранен плод" и да го търси, когато те няма. По-скоро поведение от типа предупреждение, обяснение за опасностите и тн.
Трудно е, но не трябва да се повтаря по много пъти едно и също, губи се смисъла и даже се получава обратен ефект.

Последна редакция: нд, 24 май 2009, 16:02 от Търся себе си

# 70 24 май 2009, 16:00 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Всичко зависи от конкретната опастност.
Не бих оставила дете да скочи от люлка или на улицата.
Но съм показвала лично какво става когато се пипне ютия или готварска печка /на дете на малко над годинка/. Разбира се първо проверих няколко пъти за да се убедя, че е горещо, но няма да изгори.

# 71 24 май 2009, 16:37 ч.

Мнения: 2 331

Е, чета и се пораждат още въпроси...Кое за вас е истинска опасност?Изскачането на улицата е опасно за всички ни, разбирам...но люлката?За мен всяко използване на люлките-от онези старите, железните е опасно-удари ли те, при всички положения раната е болезнена.Това броите ли го за опасност от висока степен, или по-добре да се удари, докато е малко, та да натрупа опит за по-насетне?Притеснявам се да не се превърна в орлица и се опитвам отрано да определя границите за самата себе си.
Благодаря ви много за отговорите и ориентирите!!!

# 72 24 май 2009, 16:41 ч.

Мнения: 411

запо4нах с възпитанието от първия ден.
една акуШерка тогава каза"не си мислете 4е децата ви не разбират,Щом знае кога да пла4е зна4и вси4ко разбира)
с опита установих ,4е това е истина
в погледа им 4ета какви са 4увствата им дори да се опитват да не ги изразяват.
най важното в 4естност и отговорност,до сега съм доволна.
опитвам се да ги нау4а да се пазят от ударите на живота ,удара от лиулката с целувката на мама минава бързо.
по опасни са другите удари.дори и да паднат да се нау4ат да станат и пак да продължат докато стигнат целта.

# 73 25 май 2009, 09:12 ч.

Мнения: 1 969

Били, за мен истинска опасност е тази, която сериозно може да навреди на здравето на детето, както и тази която застрашава живота му /минаващи коли, отворени прозорци-височини, басейни, вряща вода на котлона, за по-малки деца дребни играчки и тн/
Но истината е, че всяка майка тълкува по различен начин кое е сериозна опасност и кое не, оттам идват различията във възпитанието Peace

Имам приятелка, която от 3-4 годишен оставя сина си сам, на терасата, прозореца например докато тя е до магазина. Аз не бих. Така че, въпрос на тълкуване.
Друг е въпросът, че дори и да си наоколо, пак може да стане беля. Преди няколко дни например, сина ми си опари пръста на топлия тиган и аз разбрах чак след 5 минути, когато го видях че е намръщен над яденето и не яде Tired

Тогава се получи, така нареченото "учене от опит", защото като го заболя след малко /знаете как боли опареното/ и му се надигна мехур, седя около 2 часа с пръст във вода, защото само така не го болеше. Сега съм сигурна, че вече няма да се навърта около тигана, преди докато обяснявах и напомнях не бях въобще сигурна.

# 74 25 май 2009, 15:21 ч.

Мнения: 2 978

И по първият и по вторият въпрос нещата са строго индивидуални.

За мен може нещо да е добро, за друг не.
За мен може нещо да е супер опасно, а за друга майка, това да е лигаво.

Доста често като говоря с майки се смайвам на някои размисли, но после като се замисля, те за себе си са прави. Те, така чувстват нещата, те, така ги разбират.

Всеки си възпитава децата, така както го чувства. Със сърцето, с душата, със стомаха - както го имаше по- горе Wink

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Махане на памперс и биберон - 3

Причина:

Причина: