3, 5, 7 .... все хубави числа
- Публикувана: 14 май 2009, 21:41 ч.
- Последно мнение: 25 май 2009, 14:40 ч.
Желание за трето дете,имате ли го
Ти пък... родила си съвсем скоро и пак го мислиш- изчакай да мине някоя година и виж тогава дали ще още ще искаш.
Това е и моето мнение.
Много бих се радвала на още едно детенце, но де да беше само радост около него... А как ме амортизират бременностите...
Не зная дали искам трето. Във всеки случай, ако случайно забременея ще го родя. Вече усещам, че нямам здравето, силите и нервите да се занимавам наново с памперси, среднощни яденета и други подобни.
Много бих се радвала на още едно детенце, но де да беше само радост около него... А как ме амортизират бременностите...
Аз пък още преди да се оженим му заявих,че искам 3 деца през 5 години.Изобщо и не съм му искала мнението 
Родих си едното ....взеха да минават годините,плановете за 3 през 5 се наложи да се променят,но ето на-второто се получи малко непланувано за мен.......и за него едстествено,а той вика:"Онзи отгоре ти е чул плановете отпреди 4 години и е решил да ти ги спази" 
Така че нищо чудно и третото да се появи след още 5 години.Според мен човек никога няма да е достатъчно потплътен финансово,а ако е,то времето тогава няма да му стига,защото ще го прекарва в работа,а не с децата си.Така че финансовата страна не би трябвало да ни спира изобщо.Всеки път като видя слънчевото личице на сина си и си повтарям,че и 20 такива мога да гледам,само да има къде,защото на децата им трябва обич и пространство.Когато бях бременна за първи път,нямах търпение да родя,защото исках да разбера какво е.........а сега като съм за втори път бременна-пак нямам търпение,защото вече знам какво е и искам отново да ми се случи (не си мислете,че детето ми е било песен-не спеше по цяла нощ и по цял ден и беше много ревливо-ревял е по цял час,вървях като зомби) Аз съм на мнението,че ние българите,с каквото и да се сблъскаме,все ще се оправим и ще дадем най-доброто на децата си,но не ни стига КУРАЖ
Поздравления Tess !!!!!
При нас е обратно - тои иска трето аз НЕ (мисля си оба4е 4е само си приказва) 
Но ако тои постъпи така както казваш ти много ще се ядосам 
Затова и ще взема мерки съвсем скоро
Но ако тои постъпи така както казваш ти много ще се ядосам Затова и ще взема мерки съвсем скоро Ами... хубаво си решила, вземай мерки и то незабавно.
Имам една братовчедка, която така случайно забременя с третото си дете (после се оказа, че било планирано, но не и от нея). Но... детенце е, гледат си го.
По темата - да, с удоволствие бих се грижила за 3 деца. За сега имаме само едно.
Мисля ,че децата се създават когато си в състояние да ги осигуриш: грижи,добро образование,материална независимост,сигурност и добър старт в живота.
Сигурно звуча ужасно за много от съфорумците,но определено не вярвам в голия късмет ,без нищо към него.
Сигурно звуча ужасно за много от съфорумците,но определено не вярвам в голия късмет ,без нищо към него.
Мисля ,че децата се създават когато си в състояние да ги осигуриш: грижи,добро образование,материална независимост,сигурност и добър старт в живота.
Сигурно звуча ужасно за много от съфорумците,но определено не вярвам в голия късмет ,без нищо към него.
Сигурно звуча ужасно за много от съфорумците,но определено не вярвам в голия късмет ,без нищо към него.
Деца се създават, когато си в състояние да им дадеш любов.
Друг е въпроса, че от притеснения как да им осигурим "материална независимост" забравяме за истинските им нужди.
Аз пък още преди да се оженим му заявих,че искам 3 деца през 5 години.Изобщо и не съм му искала мнението Родих си едното ....взеха да минават годините,плановете за 3 през 5 се наложи да се променят,но ето на-второто се получи малко непланувано за мен.......и за него едстествено,а той вика:"Онзи отгоре ти е чул плановете отпреди 4 години и е решил да ти ги спази" Така че нищо чудно и третото да се появи след още 5 години.Според мен човек никога няма да е достатъчно потплътен финансово,а ако е,то времето тогава няма да му стига,защото ще го прекарва в работа,а не с децата си.Така че финансовата страна не би трябвало да ни спира изобщо.Всеки път като видя слънчевото личице на сина си и си повтарям,че и 20 такива мога да гледам,само да има къде,защото на децата им трябва обич и пространство.Когато бях бременна за първи път,нямах търпение да родя,защото исках да разбера какво е.........а сега като съм за втори път бременна-пак нямам търпение,защото вече знам какво е и искам отново да ми се случи (не си мислете,че детето ми е било песен-не спеше по цяла нощ и по цял ден и беше много ревливо-ревял е по цял час,вървях като зомби) Аз съм на мнението,че ние българите,с каквото и да се сблъскаме,все ще се оправим и ще дадем най-доброто на децата си,но не ни стига КУРАЖ
Абсолютно ти подкрепям мнението
Поздравления Tess !!!!!
АЗ и второ не искам.Мисля ,че децата се създават когато си в състояние да ги осигуриш :грижи,добро образование,материална независимост,сигурност и добър старт в живота.
Сигурно звуча ужасно за много от съфорумците,но определено не вярвам в голия късмет ,без нищо към него.
Сигурно звуча ужасно за много от съфорумците,но определено не вярвам в голия късмет ,без нищо към него.
Не звучиш ужасно, а напълно разумно. И аз не вярвам в голия късмет и голата любов. Хайде, докато го направиш детето, е добре да има любов, ама после то има нужда и от други неща.
Ти пък... родила си съвсем скоро и пак го мислиш- изчакай да мине някоя година и виж тогава дали ще още ще искаш.
Това е и моето мнение.
Много бих се радвала на още едно детенце, но де да беше само радост около него... А как ме амортизират бременностите...
Не зная дали искам трето. Във всеки случай, ако случайно забременея ще го родя. Вече усещам, че нямам здравето, силите и нервите да се занимавам наново с памперси, среднощни яденета и други подобни.
Много бих се радвала на още едно детенце, но де да беше само радост около него... А как ме амортизират бременностите...
Иначе "случайно" не бих забременяла. Супер подло е. Детето трябва да е желано от двамата.