Емоционални последствия от секциото, когато НЕ е по желание

Писах наскоро и в друга тема за това. Няма гаранция кой вид раждане ще мине по - трудно физически и емоционално за една жена.
Радвам се, че секциото спаси живота на бебчето ми. Последствията за мен не са важни, преодоляват се.

Не се стигна до започване на раждане в моя случай, бях в много тежко и безпомощно състояние, бебето ми страдаше и 3 седмици преди термин ми направиха спешно секцио. Слава Богу! Секциото спаси със сигурност моя живот!

Мото секцио също беше неочаквано. Не се чувствам по никакъв начин ограбена, ощетена и пр. Смятам, че това е бил по-добрият начин в моя случай. Радвам се, че всичко мина нормално и без усложнения.

Оба4е аз не се чудя дали секциото можеше да бъде избегнато. Убедена съм в обратното. 

Следващия път ще раждам в къщи. 

Има доста (за съжаление) жени, при които неочакваното секцио има негативни последствия. Много от тях рядко ги коментират, точно защото други, не дотам толерантни личности, наричат изказванията им абсурдни и омаловажават начина, по който се чувстват "Какво толкова искаш, нали и ти, и бебето сте здрави" или "Болшинството се примиряват, че е трябвало и не се товарят излишно с допълнителни съждения...". Уви, не значи, че ги няма.

Поводът да пусна темата беше статия, с която наскоро се занимавах (след нея са цитирани и доста изследвания по въпроса).
Това е друга статия, в която се говорят подобни неща, може би ще ви наведе на малко размисли.

Поводът да избера този формат, макар че тук съм склонна да се съглася, че не е най-добрият, е именно, че всеки друг формат би превърнал темата в бойно поле с нападки към всяка една, дръзнала да се оплаче, че секциото и е докарало някакви негативни емоции, и в крайна сметка би довел до заключване. Не е като да не се е случвало и даже съвсем наскоро имаше тема с подобна съдба. Затова, моля, оставете хората да си отговарят на спокойствие. На който темата му се струва 'ненормална' и прочее, може просто да я подмине, нали? Не мисля, че заглавието, първият постинг (а даже и авторът  ) са подвеждащи по някакъв начин.

Не виждам нищо абсурдно в темата. В интерес на истината, първия месец след раждането си спрях да чета този форум точно защото усетих, че ако започна да си изплаквам болката, няма да срещна никакво разбиране. А имах огромна нужда да си поплача. Секциото по всяка вероятност спаси детето ми след едно безкрайно предизвикано раждане, което ни разказа играта и на двете. Нямах някаква специална нагласа, че трябва да родя непременно естествено, но и през ум не ми беше минало, че може да се наложи операция. В болницата бях дотолкова отнесена, че дори не се сетих да попитам лекарката си как се стигна дотам. Чак след като се прибрахме в къщи и се опомних, ме връхлетя някаква необяснима мъка, че така се развиха нещата. Не можех да спра да питам: защо стана така? Аз ли не дадох всичко от себе си, лекарите ли избързаха? Да, и двете сме живи и здрави и това е най-важното. Обаче чак сега, три месеца  по-късно, мога най-накрая да си припомням раждането без да усещам буца в гърлото си. Не е логично, знам, ама нали все пак си говорим не за логика, а за чувства. 

Първото си дете родих със секцио, защото беше много голямо - 4.800... Знам, че нямаше начин, но за второто много стисках палци да си стои малко по-мъничко. Родих естествено и макар че звучи абсурдно - естественото раждане си е направо кеф в сравнение със секциото. След ден вече си ходиш напред назад, след седмица направо си забравила.  Особено ако няма кой да ти помага, това си е много важно

мария ст., пуснете една тема за тежките емоционални последствия от нормалното раждане или от епизиотомията. ще бъдсете изненадана от точно обратното съотношение на отговорите!

Нима си въобразяваш, че е възможно майката да е нещастна, емоционално... хм, "ограбена", депресивна и това да не се отрази на бащата? Нима мислиш, че е възможно един член на дадено семейство да е трайно нещастен, а останалите да са щастливи и доволни, семейството да е сплотено и здраво?

Е, може и да има такива съпрузи - все пак не познавам всички мъже на света - но за мое щастие аз лично подобни хора не съм срещала в живота си.
И очевидно точно този съпруг и баща не е от тази категория.

А желанието да изключиш от някой подфорум дадена категория хора, различни от теб по някакъв признак - пол, мнение, цвят на косата, вероизповедание или тен - е ... хм, нелюбезна е твърде мека дума, но хайде, да се спрем на нея. Това не е някаква тайна секта, в която да се включват само избрани, или одобрени от Върховния Вожд. Това е свободно поле за разговори, в което всеки - абсолютно всеки, спазващ законите на държавата и правилата - описани в началото - на форума имат еднакво право да изкажат мнението си. Дори и то да не съвпада с твоето. Или с моето. Или на повечето участници. Или на някой от модераторите. Или дори на собствениците на форума. Именно в това е ценността и силата му.[/color]

Изпитвах неистов ужас от вагиналното раждане, който ужас се засили стократно по време на 24те часа, прекарани в предродилна зала в очакване да се появи разкритие, със силни контракции при изтекли води. Като ми казаха, че се налага секцио припнах по коридора, едва ли не подскачайки от щастие, към операционната. Бях страшно доволна, че ще раждам с операция. А най-доволна бях, когато ме предупредиха, че, ако имам второ дете, ще трябва задължително да родя отново със секцио.
С една дума, секциото по спешност ми спести милиони неприятни чувства и изживявания. Всъщност мисълта за раждането беше единственото нещо, за което се тревожех по време на бременността си и което помрачаваше радостта ми от това, че ще ставам майка.

Aaa, моля ти се! Статии някакви си дала. Разбирам да правиш тази анкета, за да напишеш статиите. Но не, те са написани вече, а ти пускаш тема. След дъжд качулка. Няма лошо, стига това да не бъде провокативно и тенденциозно. Не мога да ви разбера, честно! Всеки си има някакви виждания, обаче вие се изживявате като месии, ДЛЪЖНИ да отворят очите на глупаците. Ами допускате ли, че всъщност хората не са толкова глупави? Разбираш ли, че начина на прокламиране на дадена идея е неприятен. Дали Людмил ще ме агитира да раждам вкъщи и да пускам снимки на плацентата в тава или ти ще ми говориш за емоционалните проблеми при секциото е едно и също, Начинът по който се прави е един и същ. Дразнещо натрапен. Ще кажеш да не чета темата. Ми не мога да не я чета.
Същото е в Алтернативния форум. Някакви битки, някакви каузи,... приети от личности като битките на живота им. А всъщност форумците рядко се интересуват от същността на тематиката и влизат общо взето за сеира. Нали не смяташ, че някой до тоя момент се е замислял за емоциите и секциото  И въпроса, а трябва ли да се замисля, при условие, че темата е за секцио по спешност  Ами тия избрали секцио по желание що не се броят? Щото те са наясно с емоционалното си състояние щом доброволно избират тоя начин на раждане 

П.С. Виж темата в нашите деца за привързаността към играчките. Въпреки, че се намеси кърмененто и някои бяха по-остри авторката намери начин да отговори на въпросите без да възникне скандал. Тя обясни и целта на анкетата, за разлика от теб. И всичко си мина в духа на нормална дискусия 

Това е от мен...

Моето първо секцио беше преди почти 8 години. Имах няколко приятелки минали през същото, които ми помогнаха да преодолея дупката, в която изпаднах. Чувството за провал, за причиненото страдание на сина ми, за алергиите му, защото трябваше да се боря да го кърмя и да не му дават добавка, после и за темперамента му, за който обвинявах себе си и секциото. Отне ми години да го преживея.

По-скоро положителни. Все пак секциото спаси бебето и/или мен.
Нямам никакви отрицателни последствия от секциото.В хода на нормалното раждане се установи,че бебето се е заклещило.
Толкова съм благодарна на лекаря ми,който избра да ми направи секцио,вместо да използва форцепс или вакуум/от тези неща и вредата,която нанасят ме е много повече страх отколкото от секцио/.
Вторият път пак бих родила секцио.

Смешно звучат тези думи точно в моята уста / ръце, ама да вземем да охладим страстите, а?

Vache, и на мен ми изглежда... странна последната опция от анкетата, но съм напълно готова да приема, нещо повече, почти съм сигурна, че е нормално да е точно така, че една неочаквана операция, макар и напълно успешна и с леко възстановяване, би оставила лек... шок (емоционален) у оперирания за известно време. Все пак, това си е хирургическа интервенция, за която човекът изобщо не е бил психически подготвен. Нещо повече, упорито се е готвил за съвсем друго, нелеко изживяване. Ами подозирам, че ако 9 месеца се готвите за парашутен скок и на финалния изпит внезапно ви нахлузят тежководолазен костюм няма да проявите кой знае какво самообладание.
Това се отнася с особена сила за без друго твърде отдалеченото от равновесие състояние на една родилка, която без друго е така "запълнена" от бушуващи хормони, нерядко "искащи" противоречиви неща от нея, че без друго не знае на кой свят е. И определено има нужда от подкрепа в своето стресово и най- често поне меланхолично състояние. И дори когато самата тя на разумно ниво осъзнава колко нелогично е поведението й, това й помага точно толкова, колкото би помогнало на някой в пубертета, ако му кажете, че поведението му се дължи на хормонален дисбаланс, да започне да се държи адекватно. Съпричастността - разговор с някой, който е преминал или преминава през същото - дава много повече сила.
Но.
Това е нормално да трае седмица - две. Не повече.
Самообвиненията след години - че нещо си се дължи на това събитие, когато не е медицински доказано - примерно ако ДЦП се дължи на "задушаване" в родовия канал (давам такъв пример, понеже е безспорен, а просто не се сещам за нещо друго конкретно), а става въпрос за отдалечени неща (астми, алергии, ...) с принципно твърде неясна етиология, говори за, хм, някаква степен на емоционална нестабилност у жената с подобни идеи...

В такъв смисъл обсъждането на подобни въпроси може би би било полезно за родилките в подобна ситуация... Може би също за онези, на които предстои раждане - да им напомни за всеки случай да се опитат да подготвят психиката си и за гмуркане, не само за парашутен скок, понеже няма как да е сигурно кой изпитен билет ще изтеглят.

Разбира се, всеки, колкото и несъгласна да съм с него, има право да изкаже мнението си. Държа на това. Както и на своето право да изразя несъгласието си... тук използвам първо лице условно. Аз - или който и да било.

katiABV, чудя се има ли нужда да ти пиша изобщо, но ще го направя накратко за всеки случай. Алергията може да дойде като следствие на ранно захранване с обикновена формула на силно предразположено към алергии бебе. При секцио кърмата идва малко по-късно и е голяма борба с лекарите да не дават формула на бебето. Дори като си носиш специален хидролизат, както и бележка от алерголог. А проблемите с темперамента биха могли да дойдат като следствие на силен стрес. Поне тогава за мен това беше ъзможна причина. Първо бебе, доста особено, изискващо и будно... но да не се отплесвам повече.