Аз не държа дрънкулки - всичко е в кеш...в този ред на мисли, нямам притеснения какво ще стане с него...децата ще му видят сметката! 
- Публикувана: 24 май 2009, 13:52 ч.
- Последно мнение: 28 май 2009, 10:11 ч.
Мислили ли сте какво ще стане след смъртта ви с нещата,които са важни за вас?
След мен сигурно ще останат няколкото ми любими книги - те децата знаят кои са. Дано да ги запазят - така както ние запазихме любимата на баба ми "Отнесени от вихъра".
А всъщност държа да ме помнят като добър и отзивчив човек и да разказват на своите внуци за мен само хубави неща. Всичко останало е суета...
А всъщност държа да ме помнят като добър и отзивчив човек и да разказват на своите внуци за мен само хубави неща. Всичко останало е суета...
Како Сийке -ката почивка в недрата на някоя пещера чета писанията на наши побратими озарени от твоя стремеж към безсмъртие 
.Да кажа ли какви са съкровенните тайни и лелеяни мечти са изографисани? 
.Да кажа ли какви са съкровенните тайни и лелеяни мечти са изографисани? А, няма нужда!
Струва ми се, че съм добре запозната с този вид творчество от стените на едновремешните обществени тоалетни.
Водолей.
Вярвам, че синът ми ще запази снимки, видеоклипове и дневника. Понеже е мъж не очаквам да е много сантиментален, а бъдещата снаха - хич!
Убедена съм, че и към края си ще имам съвременни технологии, които внуците с удоволствие ще наследят. Винаги ще се радвам, ако ненужното за близките отиде за благотворителност.
По-сантиментална съм към вещите на другите, отколкото към своите.
Вярвам, че синът ми ще запази снимки, видеоклипове и дневника. Понеже е мъж не очаквам да е много сантиментален, а бъдещата снаха - хич!
Убедена съм, че и към края си ще имам съвременни технологии, които внуците с удоволствие ще наследят. Винаги ще се радвам, ако ненужното за близките отиде за благотворителност.
По-сантиментална съм към вещите на другите, отколкото към своите.
По-сантиментална съм към вещите на другите, отколкото към своите.
Нямам представа какво ще се случи с вещите ми, но не ме и вълнува. По-скоро си мисля, че ако решат да запазят нещо, в което, така да се каже, да витае духът ми, едва ли ще мога да позная кое ще е то...
Съдя по себе си - баба ми, която е болна и не и остава много, сигурно има много любими вещи, но аз бих запазила като спомен от нея един порцеланов сервиз. Помня как си го донесе от Румъния (това, мисля, беше единствената и екскурзия в чужбина
) и колко много му се радваше тогава. Била съм 5 годишна. Сега тоя сервиз прашлясва нейде из витрините и... Но когато дойде моментът, ще го изровя и ще го взема у дома. За да ми напомня каква беше тогава - млада, здрава, усмихната Е, ако я питам, едва ли тоя сервиз ще посочи като най-любима вещ, ама за мен така стоят нещата.
Та в този дух, само Господ знае какво ще запазят наследниците ми от мен
Може да е някоя шапка 
По-сантиментална съм към вещите на другите, отколкото към своите.
Нямам представа какво ще се случи с вещите ми, но не ме и вълнува. По-скоро си мисля, че ако решат да запазят нещо, в което, така да се каже, да витае духът ми, едва ли ще мога да позная кое ще е то...
Съдя по себе си - баба ми, която е болна и не и остава много, сигурно има много любими вещи, но аз бих запазила като спомен от нея един порцеланов сервиз. Помня как си го донесе от Румъния (това, мисля, беше единствената и екскурзия в чужбина
) и колко много му се радваше тогава. Била съм 5 годишна. Сега тоя сервиз прашлясва нейде из витрините и... Но когато дойде моментът, ще го изровя и ще го взема у дома. За да ми напомня каква беше тогава - млада, здрава, усмихната Е, ако я питам, едва ли тоя сервиз ще посочи като най-любима вещ, ама за мен така стоят нещата.
Та в този дух, само Господ знае какво ще запазят наследниците ми от мен
Може да е някоя шапка
Не ми се иска да подхващам тази тема... някак много... крайно... ми се струва
-"Бабо, кажи ми коя е най-любимата ти вещ?
-Защо, бабиното?
- Ами за да я запазя след теб..."
Не, предпочитам да и вдъхвам жажда за живот доколкото мога, отколкото да я насилвам за равносметки. Тя, ако иска нещо специално да ни каже, сама ще избере момента. Ако не - аз знам кои са материалните "носители" на спомена, поне за мен
-"Бабо, кажи ми коя е най-любимата ти вещ?
-Защо, бабиното?
- Ами за да я запазя след теб..."
Не, предпочитам да и вдъхвам жажда за живот доколкото мога, отколкото да я насилвам за равносметки. Тя, ако иска нещо специално да ни каже, сама ще избере момента. Ако не - аз знам кои са материалните "носители" на спомена, поне за мен 
Да... Мислила съм...
Мислех за това какво ще стане с моите снимки, с моите есета и др. писания... когато мен ме няма... дали някой просто ще ги изхвърли, без дори да ги прочете / погледне...
Когато "разчиствахме" апартамента на баба ми и дядо ми и попаднахме на тефтерче с рецепти на моята прабаба, която никога не съм виждала...
Когато "открихме" огромната колекция от абсолютно безполезни - и "безценни" - за дядо ми - марки, без никаква колекционерска стойност, освен за него...
Но, примерно, абсолютно всички искахме да запазим джобните му часовници - които не са нито скъпи, нито особено точни, но с които, изглежда, всички в детството си сме играли - е, баща ми спечели неравния бой... но мисълта ми беше, че може би, ако се опитам да предам моята любов към "важните" неща, те ще бъдат спомен, респективно ценни и за децата ми...
Мислех за това какво ще стане с моите снимки, с моите есета и др. писания... когато мен ме няма... дали някой просто ще ги изхвърли, без дори да ги прочете / погледне...
Когато "разчиствахме" апартамента на баба ми и дядо ми и попаднахме на тефтерче с рецепти на моята прабаба, която никога не съм виждала...
Когато "открихме" огромната колекция от абсолютно безполезни - и "безценни" - за дядо ми - марки, без никаква колекционерска стойност, освен за него...
Но, примерно, абсолютно всички искахме да запазим джобните му часовници - които не са нито скъпи, нито особено точни, но с които, изглежда, всички в детството си сме играли - е, баща ми спечели неравния бой... но мисълта ми беше, че може би, ако се опитам да предам моята любов към "важните" неща, те ще бъдат спомен, респективно ценни и за децата ми...
Да... Мислила съм...
Мислех за това какво ще стане с моите снимки, с моите есета и др. писания... когато мен ме няма... дали някой просто ще ги изхвърли, без дори да ги прочете / погледне...
Когато "разчиствахме" апартамента на баба ми и дядо ми и попаднахме на тефтерче с рецепти на моята прабаба, която никога не съм виждала...
Когато "открихме" огромната колекция от абсолютно безполезни - и "безценни" - за дядо ми - марки, без никаква колекционерска стойност, освен за него...
Но, примерно, абсолютно всички искахме да запазим джобните му часовници - които не са нито скъпи, нито особено точни, но с които, изглежда, всички в детството си сме играли - е, баща ми спечели неравния бой... но мисълта ми беше, че може би, ако се опитам да предам моята любов към "важните" неща, те ще бъдат спомен, респективно ценни и за децата ми...
Мислех за това какво ще стане с моите снимки, с моите есета и др. писания... когато мен ме няма... дали някой просто ще ги изхвърли, без дори да ги прочете / погледне...
Когато "разчиствахме" апартамента на баба ми и дядо ми и попаднахме на тефтерче с рецепти на моята прабаба, която никога не съм виждала...
Когато "открихме" огромната колекция от абсолютно безполезни - и "безценни" - за дядо ми - марки, без никаква колекционерска стойност, освен за него...
Но, примерно, абсолютно всички искахме да запазим джобните му часовници - които не са нито скъпи, нито особено точни, но с които, изглежда, всички в детството си сме играли - е, баща ми спечели неравния бой... но мисълта ми беше, че може би, ако се опитам да предам моята любов към "важните" неща, те ще бъдат спомен, респективно ценни и за децата ми...
някой ден...Може да изглежда резултат от самовлюбеност и суета,знам ли,но пък аз съм по-Аз в тези драсканици,отколкото с името си и ЕГН,които не държа да се знаят и да остават след мен...