Публикувана: 24 май 2009, 13:52 ч.
Последно мнение: 28 май 2009, 10:11 ч.

Мислили ли сте какво ще стане след смъртта ви с нещата,които са важни за вас?

2 979
61
1

Отговори

# 45 27 май 2009, 10:16 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: Пумукъл в ср, 27 май 2009, 10:14

аджеба, като съм писала,писала...за боклука ли ще иде моето микротворчество newsm78

някой ден...

Направи си блог! Wink

# 46 27 май 2009, 10:26 ч.

Мнения: 1 192

Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в ср, 27 май 2009, 10:16

Цитат на: Пумукъл в ср, 27 май 2009, 10:14

аджеба, като съм писала,писала...за боклука ли ще иде моето микротворчество newsm78

някой ден...

Направи си блог! Wink

Благодаря за идеята! Hug

Вълчо пак ще ми се смее Wink

# 47 27 май 2009, 11:09 ч.

Мнения: 166

Не се притеснявам. Някои вещи вече са заплюти от дъщеря ми за времето, когато ще може да ги носи - няколко чифта обувки, дрешки и доста бижута. Mr. Green

Всъщност сега се замислям има ли такива предмети, които ще са важни за мен и след смъртта ми. Ами не. Държа единствено на едно книжле, което започнах да пиша като обръщение към малката - ще го кача на диск, заедно с две, три любими песни, които свързвам с нея. Това послание ми се ще да не се изгуби. Единствено то.

# 48 27 май 2009, 11:14 ч.

Мнения: 1 192

Цитат на: Lyusil в ср, 27 май 2009, 11:09

И аз имам едно такова "книжле" като дълго писмо към моят син,ама покрай този форум съм го пренебрегнала Rolling Eyes

# 49 27 май 2009, 13:25 ч.

Мнения: 1 507

Мислила съм.
Нямам вещи, към които да съм привързана, като изключение правят обувките ми (аз обаче не ги смятам за вещи Laughing

, придавам им доста по-голяма важност). Така че ако дъщеря ми хареса някои от тях и ако й стават, че нещо ме съмнява при темповете, с които й растат ходилата, нека ги носи. Това би ми харесало.
Тъй като се надявам това със смъртта ми да е далееееч във времето, няма да е лошо ако до тогава съм се поорентирала и успея да й оставя малко бели пари за черни дни или както там се казваше Wink

# 50 27 май 2009, 14:06 ч.

София
Мнения: 2 840

Аз няма да умра. Crazy

# 51 27 май 2009, 14:10 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: Пумукъл в ср, 27 май 2009, 10:14

Цитат на: katiABV в ср, 27 май 2009, 10:03

Да... Мислила съм...
Мислех за това какво ще стане с моите снимки, с моите есета и др. писания... когато мен ме няма... дали някой просто ще ги изхвърли, без дори да ги прочете / погледне...

Когато "разчиствахме" апартамента на баба ми и дядо ми и попаднахме на тефтерче с рецепти на моята прабаба, която никога не съм виждала...
Когато "открихме" огромната колекция от абсолютно безполезни - и "безценни" - за дядо ми - марки, без никаква колекционерска стойност, освен за него...

Но, примерно, абсолютно всички искахме да запазим джобните му часовници - които не са нито скъпи, нито особено точни, но с които, изглежда, всички в детството си сме играли - е, баща ми спечели неравния бой... но мисълта ми беше, че може би, ако се опитам да предам моята любов към "важните" неща, те ще бъдат спомен, респективно ценни и за децата ми...

Имено за такива нещица ми беше темата.Замислих се,защото и аз драскам някои работи,но никога нищо не съм публикувала,а най-вероятно няма и да публикувам,и макар да смятам ,че нищо вече изречено,написано,направено не се губи,а все е стигнало до някъде,то си зададох въпроса аджеба, като съм писала,писала...за боклука ли ще иде моето микротворчество newsm78

някой ден...Може да изглежда резултат от самовлюбеност и суета,знам ли,но пък аз съм по-Аз в тези драсканици,отколкото с името си и ЕГН,които не държа да се знаят и да остават след мен...

Ако намериш ефикасно решение на това - свиркай... и да, много пъти съм си мислела, че същинската ми смърт ще е в мига, в който папките ми влязат в камината...

# 52 27 май 2009, 14:51 ч.

Мнения: 2 494

Не, не съм мислила, надявам се смъртта да е понятие в далечното бъдеще Heart Eyes

Предполагам децата ми (дай Боже да са деЦАТА Mr. Green

) ще запазят ценните неща и ще изхвърлят или подарят другите, не искам да мисля за това Hug

ПО-важно е нематериалното, а това което ще оставим като спомен за нас Praynig

# 53 27 май 2009, 15:19 ч.

Мнения: 6 634

Смъртта е далеч /надявам се/ и въбще не мисля за нея.Към вещите не съм дълбоко привързана и не ми пука дали ще идат на боклука.

# 54 27 май 2009, 15:47 ч.

Мнения: 4 915

След смъртта ми вече няма да са важни за мен. Wink

# 55 27 май 2009, 17:11 ч.

София
Мнения: 3 461

Има вещи, които са по-трайни от човешкия живот и носят своята история, сантименти, чувства и емоции.
Аз имам вещи, които са ми наследство от моите баби и дядовци, някои ценни и скъпи, някои не толкова, но определено ми носят удоволствие и ми напомнят за скъпите ми хора.

Аз също притежавам такива и някои от тях много обичам.
Убедена съм, че някои от любимите ми вещи ще се превърнат в спомен за хората, за които съм любима и чрез които ще продължа да живея, дори и след смъртта си.

# 56 27 май 2009, 17:20 ч.

Мнения: 3 521

Изобщо не ми пука - ако някой си хареса нещо и реши, че му е мило да го си го прибира и да му се радва. Останалото - да си търси само някой, за когото е важно. Ако не намери - на боклука.
Единствено халката ми и накита за коса от сватбата се надявам да се запази в семейството. Те като че ли са ми на сърцето Thinking