Споделете 109

отвратителна организация на движението в София. Но щом се качих на старата бойна таратайка, се почувствах, все едно не съм напускала София.

Ооо,тити ...
Така и предположих, че си софиянка. 

Знае ли някой дали за вътрешни линии е необходим  задграничен паспорт/за дете/?
Знам, че сигурно пише нейде из форума, но се надявам тук да стане по- бързо

не, разбира се.

И аз бях софиянка за два дена. Изкарах великолепно. Сутринта в събота в 5:30 слязох от трена и се сблъсках с невероятен културен шок. Имаше нещо като техно фест на гарата. От всички стълбища боботеше някакво нещо, които някои смело наричат музика. Може и да  е било, но акустиката дойде в повече и звуковете все едно се гонеха. Абе ако не беше 5:30 сутринта, с други уши щях да го погледна туй чудо.
Метнах се на трамвая и хайде на Хепи (преди беше денонощно). Ядец. От там сутришна разходка из пустеещия център до "Онда"- ядец. Отваря в седем, а беше още едва 6. Обиколих цялото каре и стигнах до "Уго", но точно като отворих врата, за да вляза се сетих, че тоалетната е зле осветена и няма да мога да се гримирам и оправя. Врътнах се и почти отчаяна се заскитах без цел и посока, докато не се озовах пред Народния. Пуснах котва там, поръчах си кафе, което едва дочаках и зареях блажен поглед към фонтаните. Като си поех кофеиновата доза изкарах гримовете и се дегизирах подобаващо, докато барманът ме наблюдаваше с абсолютно неприкрито любопитство. Други нямаше. И така напудрена и начервисана допивам последни глътки от двойното кафе и в един момент като ме връхлетяха едно спомени и лица от недалечното минало, когато бях студентка и като взеха да се търкалят едни сълзи по току що на нафондютенените ми бузи. Барманът се притесни и започна да гледа към телевизора, вместо към мен, а аз бях не по-малко притеснена от себе си. В края на краищата анализирах ситуацията и реших, че това не бяха сълзи на съжаление, а напротив на благодарност за всяка една преживяна минута, за всяко едно изпитание, с което е трябвало да се преборя, за всяко едно лице, с което сме се гледали 5 и повече години. За съжаление с някои безвъзвратно си загубихме следите и само стечение на обстоятелствата, които наричаме щастливи случайности, биха ни срещнали отново.
Изкарах пак огледалцето. Оправих щетите от този пречистващ рев и тръгнах към хотела. Беше време за закуска.
Семинарът надмина очакванията ми. Полезен, практичен, наситен на информация и добре организиран. В 16:30 вече бях аут откъм интелектуални и емоционални изблици. Видях се с любима дружка, която дойде да ме вземе с кола. Вечерта мина със скъпи приятели, испанско розе и пилешки пържоли.
Преживяното беше страхотно, но си сварих детето с висока температура.   Споделих.

Логопетка, докато те четях ме побиха тръпки.
Като започнах да пиша във форума(или пък ти) имам спомен, че живееше в София.

тцъ

Дуци, правилно. Но от две години живея в Бургас

Благодаря!

Ми някаде из форума ми се мерна че се иска. Ама не съм сигурна

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=388897.msg10892994#msg10892994
ей тук има това което нещо повече

Добро утро, добре че реших да си пия кафето с вас, за да разбера, че Тити се е прибрала.
Нямам нищо интересно за споделяне, освен че съм много потисната поради незнайни причини.

Здравей, Понеделник, гад мръсна.
Мислех, че даскалите кярят от изборите,
обаче нанай. Водят се в отпуск днес.
Кефя се на едно форумско бебе със страхотна грива, направо хипарче.
Зевс каква овчарка имаш? Страхотно пале, обаче, ако е кавказец, скоро разкладката му ще надхвърли тая на Деси, че и на малкия Зевс в добавка.

Споделям си и аз кафето, огромна чаша шварц с кафява захар.
Вчера ходихме на малко преходче из Витоша. Имам чувството, че нещо се случва с дърветата там, масово са поразени от болест, изсъхнали клони, цели сечища там, където МНОГО дървета в гората са били засегнати. Четохме с малкия някакви обяснения за корояди, за прехвърлянето им от повалените и болни дървета на здравите....но дали някой въобще нещо прави по въпроса в момента или Зелените ги има само в моменти на избори?

Споделям хладно утро, чаша топло кафе и мускулна треска от вчера (започнах да тренирам тае бо вкъщи, което ме изпълва с радост, че правя нещо хубаво за себе си )