За столчетата за кола,за предпазните колани...и за моите сбъднати кошмари!

И от двете, явно.  
Но като цяло, ако са кисели- и да ги гушкам, и да не ги- все са си киселяк  

Иначе ние по принцип много пътуваме, почти всеки уикенд сме някъде и децата са свикнали да са на път и това да става в столчетата им.

Пак се завъртя старата плоча за ССФ   В крайна сметка, всеки сам си преценява какво да причини на детето си и какво да му спести.

И аз съм от гадните майки, дето не си вадят детето от столчето 
Смятам, че неговата безопасност е на първо място и чак след това идава комфортът. Наистина и при нас най-тежко беше към 1г и половина. Беше се научила да си вади ръцете от коланите. Спирах веднага, но пък и тя много добре разбираше, че няма да продължим и ще слезе от колата, ако не се вози както трябва. На 1 г. все още нямаше как да се измъква и протестираше само с ревове и крясъци. Сигурно съм имала по-здрави нерви...
И според мен, ако още в началото се правят компромиси с возенето в столчето, след това ще е много по-трудно.  Наистина отчитам факта, че деца, които се возят често, много по-бързо се приучават, но....т'ва е положението 
Детето си без стол не возя никъде, никога, при никакви обстоятелства... дето казвате - префектна ССФ-ка 

А може би едните са по-страхливи от другите.
Аз си признавам - страх ме е, нито съм строг родител, нито ми е зор за една глоба, просто ме е страх ...

Котката Мара, една мила съфорумка има следната приказка: който има желание- намира начин, който няма желание- намира си оправдание (това без капка заяждане) . Разбира се, не искам да омаловажавам ситуацията, в която изпадате, нито спирам да се благодаря, че аз нямам такива проблеми, но... трябва да си намерите варианта. Защо да не промените графика и плана за път? Какво толкова лошо има ? Надали тръгвате на дълъг път с идеята да стигнете за точно определено време (аз и без деца не си го помислям). Пък и нощното пътуване е доста добра опция (от собствен опит го казвам ): хем е хладничко, хем детето спи през по- голяма част от времето.
Това, което са ти казали също е опция: слагай детенцето си в столчето, за да свикне с него, когато пътувате постилай му меки, попиващи кърпи, за да не се поти, въобще създай някакъв максимален комфорт. Да не би пък самото столче да й е неудобно ?
Лошото е, че колкото повече отстъпваш, толкова повече детето ти ще разбира, че с крясъци ще отървава "омразното" връзване. Мечешка услуга е да я отвързваш.
Мирама, ясно е, че отговорността си е изцяло твоя, чия друга може да е?! Ама... това няма никакво значение. Момичета, не си правете гаргара с това. Пътищата ни с а адски опасни, статистиката го доказва постоянно и ежедневно . Защо го възприемате като някаква опция? Приемете го като нещо задължително и наложително (каквото е!).
И аз не съм от перфектните, случвало се е да попадаме в ситуации, но те са мноооого инцидентни и винаги подчертавани пред детето като неправилни.
Дано намерите вашия начин

 

Не тръгнахме през нощта, защото колата не е наша, и трябваше да се съобразим и с другите пътници.
Столчето не е малко, ревовете категорично бяха от зъби (извади 2 предкътника за 3 дни), но от една страна аз не мога да знам точно кога ще тръгнат да й никнат зъби, а от друга страна - при условие, че откакто се е родила сме почивали 2 дни на Цигов Чарк и сега 3 дни на язовир Кърджали, нямаше да съм склонна да отменя пътуването.

Иначе единственият "начин" беше да я оставя просто да се мята и дере - факт, нямах особено желание. Не мислите ли, че това е опасно за шофьора?
И сега ще кажа нещо, което по принцип мразя да казвам, ама ние всички (дето пишем тук) сме живи и здрави, а по наше време столчета нямаше. Да, опасно е. Обаче някакси светът не функционира в абсолюти...

Ние (дето пишем тук) - да, ама ония (дето не са имали нашия късмет), отдавна са на място, на което няма нет.

По наше време имаше 1/10 от колите в момента,тоест риска от катастрофа е бил 1/10 по-малък.Колите бяха соц возила,повеето от които вдигаха 90-100,на фона на сегашните зверове с по 200-300 коня на улиците.Шофьорите бяха дисциплинирани,за разлика от днешните малоумници,повеето от които без стаж или книжки.Пътищата бяха без дупки и препятствия,сравнени със сегашния лунен пейзаж.Та разлика от небето до Земята.
Това също...

По наше време движението беше коренно различно. А и не се караше по този безумен начин! Не само е опасно - прекалено опасно е! Поне за мен. Както казва Не се сърди човече: 'Страх ме'. И мен ужасно ме е страх. Гледала съм клипчета, краш тестове, имам представа какво може да стане. За това не правя никакъв компромис с това. Но всеки си преценява и взима решения за детето си.
А относно шофьора - не знам. Аз лично, когато съм изпадала в такава ситуация, малката да продължава врещи и да крещи, пускам си 'капаците' и я изключвам.
Но ако сам  не си 100% убеден, че детето ТРЯБВА да се вози в стол, винаги ще се намери причина. 

Като писах, знаех, че ще прочета точно това.
Просто ми беше интересно дали наистина има хора, които никога, по никакъв повод, за нищо на света не си вадят детето от столчето? Всички знаем, че детето трябва да се вози в стол, това изобщо не го подлагам на съмнение.

Има да, и странното е, че редовно отнасям подигравки.

Мъжа ми, както споменах и по-напред, няма да извади малкия, ако ще да посинее в  стола от рев. Странното е /или пък не е толкова странно всъщност/, че когато са само двамата - на сина ми и през ум не му минава да реве и да иска да излезне от стола. Определено знае при кой върви номера. Всичко това в минало време, защото периода отмина и сега се вози в стола без проблем.

Аз не бих се подигравала, намирам го даже достойно за възхищение.
Просто както се видя, не мога да го спазвам - вече го наруших.

Да, и аз съм една от тях. Почти винаги съм сама с децата, така че няма опция да ги изкарам колкото и да плачат. Просто се изключвам и не чувам рева. Докато каката беше по-малка ми се е случвало да пея детски песнички с цяло гърло, да махам с ръце и да правя странни физиономии за да я разсейвам. Мога само да си представям как съм изглеждала отстрани. Сега с малкия тези маймунджалъци ги прави тя.
А относно това как сме се возили ние като деца, тогава колите бяха в пъти по-малко. Пътищата си останаха на същото ниво, а броя и мощноста на колите по тях се увеличи неколкократно заедно с риска от катастрофи. Не искам да коментирам за това какви са шофьорите - 

За "преди и сега" достатъчно и изчерпателно са казали по- горе. Просто отдавна няма мегдан за сравнение: по този или който и да е друг въпрос
Ще ти кажа как аз виждам нещата. Всеки от нас има някакъв, да речем, праг на изпълнимост (съжалявам за идиотския термин ). За Не се сърди човече този праг, очевидно, е в най- горната скала (евала за което!), за мен, очевидно е по- надолу някъде: отстъпвам само в ситуации, които изискват крайно нестандартни решения, за да сме стриктни и следователно трудно изпълними (сещам се за една такава в момента, но няма да утежнявам поста). За Котката Марта летвата вече е под моята, защото за мен ревовете не са причина да излагам детето на толкова реална (за съжаление ) опасност. За някой пети, десети човек пък ще е съвсем нормално половината път да е отвързано, "само до магазина" да не слага столче и т.н. Идеята е да вдигнем летвата, да сме по- изобретателни и хитри така, като сме и в други отношения при възпитанието на децата. Представи си следното: детето ти откаже напълно да яде плодове и зеленчуци, примерно, или откаже въобще да яде, какво ще направиш? Ще вдигнеш ръце и ще кажеш" Ми не иска, какво да направя?" или ще потърсиш начин как да го накараш? Винаги има начин. Просто при някои дечица е малко (или много) по- трудно, за съжаление. Това, обаче, не трябва да отказва родителите.
Сега да кажа, че и по въпросът със зъбите съм облагодеталствана: на голямото ми дете безпроблемно никнеха и само мога да ти съчувствам виртуално. Сигурно си пробвала, но не става ли по някакъв начин да я облекчиш с разни гелчета, студени играчки и прочее залъгалки? В смисъл да отстраниш проблема, а не симптомите ? Знам, че на думи лесно звучи, ама ...
Ако аз шофирам, ревящо бебе не би ми пречило. Ако нямах деца, обаче... не знам, не си слагам ръка на сърцето ...